В. ''Ню Йорк Таймс'' с делови коментар на безпрецедентната среща на Зеленски с Тръмп

Зад сблъсъка: Тръмп изоставя Украйна по пътя към по-голяма цел

*Поначало подкрепящият демократите New York Times заема странно умерена позиция по скандалното поведение на президента на САЩ вчера. (бел. ред.)

Взривоопасният сблъсък в Овалния кабинет на президента отразява решимостта му да загърби съюзите и ангажиментите към принципи в полза на сурови преговори с великите сили.

От Дейвид Е. Сангер

Дейвид Е. Сангър е отразявал дейността на петима американски президенти и често съобщава за възраждането на конфликта между свръхдържавите и последиците от него, което е и тема на последната му книга.

След пет седмици, в които президентът Тръмп ясно заяви решимостта си да се откаже от традиционните източници на сила на Америка - съюзите ѝ между сходно мислещи демокрации - и да върне страната към ерата на суровите преговори между великите сили, той остави един въпрос висящ: Докъде ще стигне, щом пожертва Украйна заради своята цел?

Забележителният сблъсък, който се разигра пред камерите в ранния петъчен следобед от Овалния кабинет, даде отговора.

Докато Тръмп правеше забележка на президента Володимир Зеленски и го предупреждаваше, че „нямате карти“, за да се справите с руския президент Владимир В. Путин, а вицепрезидентът Джей Ди Ванс наричаше украинския лидер „неуважителен“ и неблагодарен, беше ясно, че тригодишното военно партньорство между Вашингтон и Киев е разрушено.

Дали то може да бъде поправено и дали сделката за осигуряване на САЩ на приходи от украински минерали, която беше привидната причина за посещението, може да бъде сглобена отново, предстои да разберем.

Но по-важната истина е, че отровната размяна на реплики - излъчена не само пред изумената аудитория от американци и европейци, които никога не са виждали толкова открити нападки един към друг, но и пред Путин и неговите помощници в Кремъл - показа ясно, че Тръмп разглежда Украйна като пречка за това, което той смята за много по-важен проект.

Това, което Тръмп наистина иска, каза един високопоставен европейски служител тази седмица преди взрива, е нормализиране на отношенията с Русия. Ако това означава да се пренапише историята на незаконното нахлуване на Москва преди три години, да се прекратят разследванията на руските военни престъпления или да се откаже да предложи на Украйна дълготрайни гаранции за сигурност, то Тръмп, според тази оценка на намеренията му, е готов да сключи тази сделка.

За всеки, който слушаше внимателно, тази цел бълбукаше точно под повърхността, когато Зеленски се отправи към Вашингтон за катастрофалното си посещение.

Държавният секретар Марко Рубио - някога защитник на Украйна и нейния териториален суверенитет, а сега привърженик на силовите игри на Тръмп - даде да се разбере в интервю за Breitbart News, че е време да се премине отвъд войната в интерес на установяването на тристранни отношения между Съединените щати, Русия и Китай.

„Ще имаме разногласия с руснаците, но трябва да имаме отношения и с едните, и с другите“, каза Рубио. Той внимателно избягваше всякаква формулировка, която би подсказала, както често казваше като сенатор, че Русия е агресор или че съществува риск, ако не бъде наказана за нападението си над Украйна, следващият ѝ удар да бъде насочен срещу страна от НАТО.

„Това са големи, мощни държави с ядрени запаси“, каза той за Русия и Китай. „Те могат да проектират силата си в световен мащаб. Мисля, че сме загубили понятието за зрялост и здрав разум в дипломатическите отношения.“

Тръмп не крие мнението си, че системата, създадена от Вашингтон след Втората световна война, е похабила американската мощ.

Преди всичко тази система ценеше отношенията със съюзници, отдадени на демократичния капитализъм, дори да поддържаше тези съюзи, които бяха свързани с разходи за американските потребители. Това беше система, която се опитваше да избегне заграбването на властта, като превърна спазването на международното право и зачитането на установените международни граници в самостоятелна цел.

За Тръмп тази система даваше на по-малките и по-слабо влиятелни държави лостове за влияние върху Съединените щати, като оставяше американците да поемат твърде голяма част от сметката за защита на съюзниците и насърчаване на техния просперитет.

Докато неговите предшественици - и демократи, и републиканци - настояваха, че съюзите в Европа и Азия са най-големият мултипликатор на американската сила, който поддържа мира и позволява на търговията да процъфтява, Тръмп ги разглеждаше като кървяща рана. По време на президентската кампания през 2016 г. той многократно задаваше въпроса защо Америка трябва да защитава държави, които имат търговски излишъци със Съединените щати.

През петте седмици след второто си встъпване в длъжност Тръмп започна да упражнява план за унищожаване на тази система. Това обяснява искането му Дания да предаде контрола над Гренландия на САЩ, а Панама да върне канала, построен от американците. Когато го попитаха как може да завземе суверенна територия в Газа за преустройство в плана си за „Ривиера на Близкия изток“, той отвърна: „Под ръководството на САЩ“.

Но Украйна винаги е била по-сложен случай. Само преди 26 месеца Зеленски беше приветстван във Вашингтон като воин за демокрация, поканен да говори на съвместно заседание на Конгреса и аплодиран от демократи и републиканци за това, че се е противопоставил на агресията на един убийствен враг.

В продължение на месеци Тръмп и Ванс даваха знак, че според тях американският ангажимент към суверенитета на Украйна е приключил. Преди три седмици Тръмп заяви пред интервюиращ го, че Украйна, бивша съветска република, която е приела независимостта си, изградила е тесни връзки със Западна Европа и се стреми да се присъедини към НАТО, „един ден може да стане руска“.

За шок на американските съюзници Ванс пътува до Мюнхенската конференция по сигурността преди две седмици и не каза нищо за това, че всяко примирие или прекратяване на огъня ще бъде придружено от гаранции за сигурността на Украйна, нито за това, че Русия ще плати някаква цена за инвазията си.
Вместо това Ванс сякаш прегърна надигащата се крайнодясна партия в Германия и нейните аналози в цяла Европа. Отпаднаха приказките от времето на Байдън за това, че ще се държи с Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“, за да възпре всяко изкушение на Русия да пренесе войната по-далеч на Запад.
Зеленски, разбира се, видя всичко това - той също беше в Мюнхен - но явно не е прочел посланието по начина, по който го направиха европейските му поддръжници. Докато президентът на Франция Еманюел Макрон и министър-председателят на Великобритания Киър Стармър го предшестваха в Овалния кабинет с подробни планове да успокоят Тръмп и да обяснят как Европа увеличава собствените си военни разходи, Зеленски се хвана на въдицата, особено когато Ванс започна да се подиграва на усилията на Украйна да набира войници.

Той стана войнствен, като каза на Тръмп, че океаните между Америка и Русия няма да я защитават вечно. Тръмп повиши глас и каза на украинеца, че ще е късметлия само да получи прекратяване на огъня, като намекна, че всякакви условия - или никакви условия - ще са по-добри от неизбежното му поражение.
„Искам да видя гаранции“, отвърна Зеленски. Минути по-късно той си тръгна от Белия дом, а обядът му с печено пиле с розмарин и крем брюле не беше изяден, сделката за минералите не беше подписана и бъдещата способност на страната му да отблъсне подновения руски натиск за сваляне на Киев вис под въпрос.

Почти веднага светът се оттегли в познатите си ъгли.

Макрон, заставайки на страната на украинския лидер, призова Запада да благодари на украинците за това, че са настъпателна защита на свободата. Към него се присъединиха нервните източноевропейци, водени от Полша, Литва и Латвия. Но на четири очи няколко европейски дипломати заявиха, че смятат, че щетите може да са непоправими.

Руснаците отпразнуваха своя късмет. Бившият президент Дмитрий А. Медведев благодари на Тръмп, че е „казал истината“ в лицето на г-н Зеленски. Той го призова да преустанови останалите американски помощи.
Рубио беше сред първите, които поздравиха президента за това, че е поставил на мястото му човек, когото държавният секретар аплодираше като съвременен Чърчил с тениска.

„Благодаря ви @POTUS, че се застъпихте за Америка по начин, който никой президент досега не е имал смелостта да направи“, написа Рубио в социалните мрежи. „Благодаря ви, че поставихте Америка на първо място.“

Разбира се, много по-лесно е да повториш любимия лозунг на Тръмп и да взривиш съществуващия световен ред, отколкото да създадеш нов. Отне десетилетия, за да се сглобят правилата за глобално взаимодействие след Втората световна война, и при всичките си недостатъци системата успя да постигне основните си цели: избягване на войната между великите сили и насърчаване на икономическата взаимозависимост.

Тръмп никога не е формулирал подробно с какво би заменил тези правила, освен че би използвал американската военна и икономическа мощ за сключване на сделки - по същество това е аргумент, че поддържането на мира е толкова просто, колкото да подпишеш споразумения за добив на полезни изкопаеми и търговски пактове, или да направиш няколко сделки с недвижими имоти.

Малко са прецедентите, които показват, че този подход е ефективен, особено в отношенията с авторитарни лидери като Путин и китайския президент Си Дзинпин, които имат дългосрочна перспектива в отношенията си с демокрации, за които смятат, че нямат устойчива воля, необходима за постигането на трудни цели.

Но ако се съди по петъчната проява в Овалния кабинет, Тръмп изглежда убеден, че докато той е начело, светът ще се подреди така, както той заповядва.

***

Дейвид Е. Сангър отразява дейността на администрацията на Тръмп и редица въпроси, свързани с националната сигурност. Той е журналист в „Таймс“ от повече от четири десетилетия и е автор на четири книги за външната политика и предизвикателствата пред националната сигурност.

Следете новините ни в GoogleNews