Над 40 станаха жените, които обвиняват Харви Уайнстийн в сексуален тормоз. Така през 2017 година той успя да произведе най-големия секс скандал в историята на Холивуд и филмовата индустрия въобще. И да плати съответната цена – да бъде изгонен от собствената си компания, напуснат от съпругата си, отхвърлен от професионалната си среда, изправен пред правосъдието… С две думи, могъщият до вчера холивудски продуцент, с когото всеки искаше да работи, днес вече не съществува.

На пръв поглед всичко си идва по местата – има злоупотреба с влияние, има и възмездие за злоупотребата. Въпросът обаче е в тридесетгодишното мълчание на жертвите – оттогава са първите посегателства на Уайнстийн. Защо New York Times чака кариерата му да започне и без това да запада, за да го превърне в обект на журналистическо си разследване. Защо едва сега се намира филмова заведа, която да го обвини за сексуален тормоз с 20-годишна давност.

Работата е там, че и по най-високите етажи на най-развитата цивилизация жената продължава да е обект на желания, които нямат връзка с професионалната й роля, но пък успехът й в нея зависи от склонността й да удовлетворява такива желания. Независимо от всички защити на човешките права, функционира черен пазар, на който се разменя власт срещу наслада и за мащабите му може да се съди по мащаба на скандала „Уайнстийн”. А по предхождащото го мълчание може да се съди, че това става със съгласието на двете страни, с усещането за взаимна полза. Има основание жените да бъдат признати за жертви, само доколкото сделката включва и достойнството им.

Този пазар периодично може и да произвежда скандали, но сам по себе си той масово не се преживява като скандален. Това се разбра, след като президент на САЩ стана Доналд Тръмп въпреки вулгарното си отношение към представителките на другия пол, което си е позволявал само защото е богат.

Получаването на социални облаги срещу сексуални наслади е една от най-устойчивите форми на корупция и в общества, където иначе нивата й са ниски. Можем да си представяме какво се случва у нас, след като и корупцията, и мачизмът стигат до върха на скалата.

Скандалът, наречен кумгейт, също не спря да звучи, докато не подпали чергата и на законодателя. Той се оказа виновен, че роднинските назначения не могат да бъдат санкционирани, защото липсва нормативно основание. Например, да бъдат описани и съответно забранени в Закона за конфликт на интереси. Но е достатъчно да се запиташ кои точно роднини не могат да бъдат назначавани, за да се загубиш в дебрите на правния абсурдизъм. Само най-близките ли или и братовчедите – първи, втори, до кое коляно? А как да бъдат подредени в членове и алинеи съучениците, земляците, кумците…

Винаги, когато попаднем по дирята на злоупотреби, ще се намери кой да извика – „Трябват законови промени”, за да избие топката извън игрището. Предварително е ясно, че никакъв закон не може да компенсира липсата на приличие. На мотив да не извършиш нещо, не защото е забранено, а защото не можеш да си го позволиш. Санкцията да е вътре в теб. Тоест, въпросът не е в нормите, а в ценностите. Без тях наистина до всеки роднина трябва да застане един милиционер, а до тях още един, който да ги следи да не влязат в корупционни отношения. И така до края на света, или поне докато станем модерна държава.

Коментарът на доц. Г. Лозанов е от авторското му предаване "необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR.