Обсада, не блокада

Васил Гарнизов Последна промяна на 18 август 2020 в 15:45 11868 2

Васил Гарнизов

Васил Гарнизов е антрополог и политолог. Доктор по филология към Института за фолклор при БАН. Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в периода 1998 – 2001. По същото време е и Ръководител на Централното координационно звено по Специалната подготвителна програма на Европейския съюз за подготовка на Република България за структурните фондове на ЕС.

Коментара на Васил Гарнизов препечатваме от профила му във Фейсбук с негово разрешение.


1. Подкрепям протеста, защото намирам Борисов за трайно изхабен, Гешев за прекомерно овластен и задкулисието за преминало всякакви граници на приличието.

2. Оценявам предложението за промяна на конституцията не само като зле подготвено, но и за обречено: при липса на доверие в управляващите всеки ход от тяхна страна ще се разчита като измамен и враждебен.

3. Не подкрепям, а осъждам проявите на насилие срещу граждани: това включва както задържаните в 1-во РПУ, така й шофьорката, която се опита да премаже протестиращите.

4. Критикувам поведението на полицията: основната им задача в днешната ситуация е предотвратяването на конфликти. След Нощта на белия автобус през 2013 шествието се насочи към дома на тогавашния вътрешен министър; за минути улицата пред дома му беше отцепена.

5. Съмнявам се в безопасността на блокадите. Трябва да ги има тогава и само тогава, когато блокиращите разполат с коменданти, които могат да контролират ситуацията и управляват конфликта. Провокации винаги ще има и ще стават все по-грозни.

6. Не съм убеден и в смисъла на блокадите: Орлов мост е символ, Орлов е пространството на свободата, Орловград може да стои, че защо не и да расте; палатките пред МС, президентството и партийния дом ще бъдат истинска блокада, ако не позволяват на институциите да функционират до подаването на оставката; палатките пред СУ не са блокада, освен ако не схващаме университета като ключово място на властта.

7. Обсада на власта – да, блокада на съгражданите – не.

8. Протестът досега се обръща към управляващите и им казва “ВЪН”. Време е протестът да се обърне към неразбунтуваните и колебаещи се граждани, за да ги призове за подкрепа на своята кауза. Ако им им пречи на всекидневието безсмислено, по-скоро ще ги отблъсне.

9. Протестът досега казва какво не иска: мафия, корупция, кражба и измама. Време е протестът да каже какво иска: декриминализация на институциите, декриминализация на обществото

10. Протестът досега не е нещо единно, той събира много идейни, социални и политически ручеи, поточета, рекички. Трудно ще постигне единодействие. Време е за обикновено съгласие между основните групи в протеста: че ще организират своя вътрешна охрана на всички акции, които организират, че няма да вбесяват излишно съгражданите ни, че ще започнат да обсъждат помежду си състоянието на света след оставката, че ще започнат реално да работят за декриминализацията още преди оставката, но че ще знаят как да я направят след нея.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8011

2

kokoten

19.08 2020 в 10:59

...още преди 15 години на умните хора трябваше да им прещрака нещо в главите когато мутра-пожарникар и физкултурник се докопаха до властта...хубаво е,че след 15 години започна да ни прещраква ,че това е недопустимо...а иначе нищо ново не се случило,аналогията с Хитлер се налага автоматично...дано само тия мръсници не съсипят и малкото нещо останало като чест и достойнство на народа...дано подобни времена свършат и никога не се връщат повече...Хора,бдете...(от времето на Ю.Фучик,та досега-нека го направим).

1943

1

OtSofia

18.08 2020 в 16:15

Нощта на белия автобус 2013 беше знаменателна. Експерти доказаха, че счупените стъкла са падали на улицата, а не - вътре в автобуса, колкото и да ни се искаше да е обратното! В нощта на белия автобус бе декларирана подмяната. Но ние го разбрахме късно. И нека не правим пожелателни сравнения. Каквото и да е сравнението, то не е аргумент. Вчера не ни помага до оценим днес. Днес една кола с майка-шофьор и малки деца на задната седалка бяха нападнати и застрашени. Който и да е бил провокатор, дали някой въобще е бил провокатор и/или всичко е нещастно съвпадение - никой по никое време от никакъв мирен протест не се намеси да озапти отровните башибозуци, били те платени или не. Не точно нападението е позорно, позорно е мълчаливото съучастие.