Малкият стадион на ЦСКА и голямото българско огледало

25 000 зрители присъстваха на мач на ЦСКА снощи. Националният стадион „Васил Левски“ вря и кипя. Случката отваря тема далеч от футбола, за занижените обществени стандарти. За обръгването и не виждането на неща, които умни хора трябва да виждат. Снимка е на голямото напълно естествено колективно безсилие.
Не вярвате? Повярвайте!

Гранд

ЦСКА е един от българските футболни грандове. За привържениците му цялото величие на клуба е пропито от славна история, най-вече европейска – три полуфинала в европейските клубни турнири, детронация на колосите „Аякс“, „Нотингам“, „Ливърпул“... Историята съхранява епопеи пред 60 000 зрители, като това са били само част от желаещите хора да влязат на стадиона. ЦСКА обединява милиони. Идеята на всички тях за ЦСКА минава през европейски победи, европейска значимост, затова посещават европейските мачове.

След 1989 г. клубът регресира, за да достигне трагедия през последните две десетилетия. Синоним на упадъка бе разрушаващия се и агонизиращ собствен стадион „Българска армия“. След години на обещания, смяна на проекти, на собствениците на клуба и т.н., сега най-после се строи нов стадион. Хубав, модерен, пред завършване е. Тържество за цялата червена общност! Успех след унижения, молитви, а и гордост пред конкурентните клубове! Но и нито една дума на безпокойство след обявяване на сегашния проект, че стадионът ще побира максимум 18 500 души. Нито една дума от толкова много червени привърженици, интелектуалци армейци, журналисти, политици...!

Футболният проблем

Е добре, 25 000 зрители на Националния стадион се събраха снощи срещу второразреден израелски тим, в летен мач от предварителен европейски кръг. Да, предварителен. Къде ще се дянат те на новия стадион при един наистина голям европейски мач? Малко повече от половината ще влязат. А на кой стадион ще отидат 40-50-60 000 души, ако ЦСКА приеме колос във важна среща?

Ами ако някой ден клубът отново играе европейски полуфинал? Един стадион се експлоатира 60-70 години, строежът му струва стотици милиони, трябва да се мисли в перспектива - напълно е възможно в този период ЦСКА отново да играе големи мачове. Но къде? На Националния стадион, както снощи? Но и той е с ограничен капацитет, отдавна не отговаря на високи стандарти, по милост му е разрешено да приютява големи двубои. На нов стадион върху новия, тоест ще се чака преправяне на вече направеното?! Истината е неудобна - новият дом на ЦСКА ще е подходящ за периферни мачове. Ако пък се играят големи, то ще е при обиден за всеки клуб с европейски претенции брой публика.

И вижте какво се получава като равносметка – мъки, надежди, усилия... Дългогодишни мечти... Стотици милиони инвестиции... Милиони вълнения... Отново усилия, рискове, надежди... Работа... За да се получи нещо накрая, което и сантиметър не отговаря на мащаба на публиката, на нейното количествено величие в историята, от там на самия клуб.

Няма европейски футболен гранд със стадион за 18 500 зрители. Броенето тече от 30 000 нагоре. По всички европейски критерии това ще е стадионче, колкото и да е съвременно. След цялото изстрадване ЦСКА няма да може да приема мачове с много публика в своя нов дом. Домът ще е неподходящ за идеята.

Когато се прави нещо толкова голямо, трудно, скъпо, с перспектива от половин-един век, всичко това следва да се съобрази! А ако не се съобрази по практически съображения, поне един глас за толкова време, поне един!, следваше предпазливо да изкаже съображения. Нямаше такъв.

Разбираемо

Но мълчанието е и напълно обективно разбираемо. ЦСКА е частен клуб. Аз ли ще изкарам парите за по-голям стадион, вие ли? Разбира се, че собственикът решава. Той си прави сметката. Пък и нещата наистина са тежко изстрадани - по-добре нещо, отколкото нищо. Срещу всичко това не може да бъде извадено нито едно разумно разсъждение.
Така кръгът е затворен. Нищо не остава, освен да го нарисуваш.

Голямото огледало

Ако цялата тази частна футболна история ви прилича на една държава, която полага танталови усилия да е много, много повече от нещо, харчи чистосърдечно милиарди и усилия за своя напредък, лази, спринтира, обаче се получава нещо като нищо, и всеки е обръгнал на това, даже се радва, понеже няма на какво друго, пък и аргументи насреща да извади не може поради обективната тотална мъка, то не бъркате. Не бъркате и ако прозрете, че дори най-умните не мислят за повече от 5 дни напред в същата тая държава. Остава ви единствено да честитите за придобивките, за напредъка! По-добре пияни от щастие, отколкото трезвени в нещастието с тоя напредък!