Кремълското православие е ерес и изопачава християнството

Руската пропаганда се опитва да внедри дуализъм в православната църква, заяви в подкаста на OFFNews проф. Калин Янакиев. 

С професора по философия разискваме къде е коренът на тази пропаганда, откъде започва тя, как се отразява днес на българското общество, както и очертаваме разликата между кремълските опорки и това, което е автентичното християнство и православието.

Ето какво каза той по темата за корените на пропагандата:

Тази пропаганда започна доста отдавна и би могла да бъде характеризирана по следния начин. Първо, в Църквата руската пропаганда се опитва да внедри един дуализъм - доброто начало и злото начало. На онези, които са запознати с християнската традиция, веднага трябва да им направи впечатление, че дуализмът е една от първите осъдени ереси. Това е зороастризмът, манихейството и т.н.

Разбира се, в днешно време нещата не стоят точно така, но аз ги характеризирам като дуализъм, защото вместо да се говори за метафизически тъмното и метафизически светлото начало, както е в ранния дуализъм, тук имаме едно, нека да го кажа така, политикомистическо обобщение. Западът, „колективният Запад“, направо се стилизира като злото начало. Той носи в руската църковна пропаганда наименованието либерализъм.

Либерализъм е всичко, което не е руско и ерго не е православно. Либерали напоследък станаха и католиците, и протестантите, онези от тях, които не са либерали, онези, например, отвъд Океана, които в момента са консервативното обкръжение на американския президент Доналд Тръмп, не са в тъмното начало, те са добри, макар и все още нам чужди. Светлото начало е руското православие и всички, които се смятат за православни (това е внушението на тази пропаганда) би трябвало да са и русофили. Трябва да оправдават всичко, което излиза не просто от Руската църква, а и от руската държава. То е светлото начало, то е истинското православие, следователно и истинското православие е почитанието на Русия или на светлото начало. Всеки православен, който си позволява да осъжда за нещо Русия, особено за престъпната война в Украйна, не е тъкмо православен, а е в плен на либерализма. Именно от Русия излезе това определение на определени православни - либерални православни. Те са, тъй да се каже, християни, които (за да си послужа с цитат от един "изтъкнат" наш богослов русофил Георги Тодоров) са онези, които са се предали на „светската лъжецърква“ и следователно не са истински православни. Те са даже православни, които в днешно време разлагат православието.

Така че това е първото, което е основното, идващо от руската пропаганда. Второто, и лично мен доста повече тревожещо ме, е внедряването сред църковните среди, у нас, на един сприхав апокалиптизъм:ние живеем в предпоследни времена според терминологията на преди малко цитирания Георги Тодоров, който е един от най-големите и най-ревностните проводници на руската пропаганда. Предпоследни, защото последните времена са онези, в които ще дойде Антихристът. А предпоследни са времената, в които живеем и в които се подготвя идването на Антихриста. Той ще бъде възпитан в тази епоха, ще получи своите избиратели и фенове. В тази предпоследна епоха ще се разделят истинската православна църква, малкото стадо (защото той е малко, което ще остане). И онези, които ще са прилепят към „светската лъжецърква“, която в последните времена вече ще последва Антихриста.

Собствено, внушението е, че в днешно време християнството е обсадено от врагове. То е гонено. Враговете са най-вече онези, които живеят на Запад, но и онези, с които то действа в нашите територии. И следователно, ние трябва да престанем да се концентрираме (ние, православните, църковно православните), в проповядване, в съзерцания, в четене на Евангелието и на отците. Ние трябва да се въоръжим за духовна бран, духовна война, която, собствено, ни е съдена, защото живеем в едно такова време.

Този апокалиптизъм внедрява в мнозина от църквата (включително в нашата, уви), един особен милитаризъм:

Вместо да проповядва, вместо да търси, ако щете грешниците, които да обръща към вярата, тази прослойка, облъчена от руската църковна пропаганда, вижда на всяка крачка врагове на Църквата - просто всички са врагове на Църквата - това е и либералната държава, това са и светските идеологии, това е и съвременната демокрация, която бавно и пред очите ни (отново цитирам агенти на тази руска пропаганда) се превръща в демонокрация. Тоест този апокалиптизъм е рожба, буквално казано, на руската църковна пропаганда.

Ще допълня обаче нещо, което е още по-тревожно. За съжаление с идването на власт в Белия дом на американския президент Доналд Тръмп, този произведен в Русия апокалиптизъм започна да се среща и буквално да звучи в един глас с онзи апокалиптизъм, който в Съединените щати преди идването на Тръмп беше просто достояние на крайни кръгове от т.нар. „Библейски пояс“ в Съединените щати и т.н.

В днешно време обаче той все повече и повече разширява своя обхват. И двата апокалиптични дискурса - руския и американския, започват изключително много да си приличат.

А християнството - според вас - гонено ли е?

Разбира се, че не е. Е, християнството винаги е било по някакъв начин обсадено от хора, които не го харесват. Сам Христос ни е казал, че ние няма да живеем спокойно в този свят. Но дайте се сметка, само преди половин век половината свят действително беше в режим на гонение. Тогава разрушаваха храмове, тогава ни внушаваха, че в света друго освен свят няма, че няма нищо трансцендентно, че вярата всъщност е (според формулата на Карл Маркс) опиум за народите, с който онези, които ни експлоатират, се опитват да опиват експлоатираните и т.н.

Тогава, колкото и да е странно, тези, които днес говорят колко е гонено християнството, не надаваха глас по никакъв начин, не преживяваха християнство като гонено. Днес, когато то се радва на свобода в рамките на секуларната държава, те ни внушават, че сме подложени на невероятни изкушения, на невероятно гонение и т.н. Тоест, този апокалиптизм се е превърнал в мобилизиращо оръжие на руската държава, на руската политика, на руската агресивна политика.

Нека добавя, че в Русия има няколко кръга, които са особено активни в тази църковна пропаганда.

Най-стари и най-традиционни са те наречените евразийци. Евразийският кръг, който възниква още в епохата на Перестройката в СССР, при разпадането на Перестройката. Тогава евразийците бяха опонентите на онези, които искаха демократизация на разпадналия се СССР.

Те бяха за връщането обратно в "имперската славна история на Русия". Неслучайно един от големите им водачи, който и до този момент е верен служител на путинизма, Александър Дугин, всъщност говореше за връщане към монархията. Това е единият кръг, който е особено активен в тази апокалиптична пропаганда.

Другият кръг е т.нар. "Изборски клуб". Изборският клуб е слабо популярен в България, но той е един от основните производители на конспиративни теории, които се разпространяват най-вече във кръга на вярващите, на православните. В основата на идеологията му лежи убеждението, че днешна Русия трябва да вземе доброто от съветските времена и доброто от имперските времена, и да ги синтезира помежду им. Следователно Изборският клуб твърди, че съветските времена са имали в себе си нещо много важно и много добро, което трябва да бъде използвано. На мястото на лявата и на марксистската идеология трябва да бъде взето "на въоръжение" (това е типичен техен термин) християнската вяра. Тя трябва да се превърне в онази, която ще замести марксизма на съветските времена.

Изборският клуб, евразийците са основните производители на тази пропаганда и понеже във България не си даваме достатъчно ясна сметка откъде идват тези идеи, хората слабо познават техния първоизточник, те буквално звучат в нашето църковно пространство като нещо, което трябва да си е така. Изборският клуб е, например, този, който преди известно количество години инсталира цяла икона, на която основен персонаж е Сталин, представете си. Тази икона бе държана на гърба на Кремълския дворец и имаше огромна опашка от поклонници. Изборският клуб е този, който произвежда и конспиративната теория за "великото зануляване". Това е тайното световно правителство, дълбоката държава, които са си поставили за цел да намалят световното население, за да може да има достатъчно ресурси, които са били на изчерпване. И, разбира се, са насочили своите усилия за унищожаване на част от човечеството, първо и преди всичко към християните, защото те са противниците на световния секуларен тренд. Теорията за "великото зануляване" няма как да не отзвучи в България.

Има едно издателство или библиотека (Катехон), която превежда на български и издава повечето от писанията на тези групи. И на евразийците, и на Изборския клуб, те често пъти се съединяват помежду си. Скоро, например, аз видях в книжарниците една достатъчно дебела книга посвятена на "великото зануляване", в която има поне 15-20 статии, посветени на тази именно конспиративна теория.

Вие ме попитахте къде е Христос във всичките тези теории: разбира се, че Го няма Христос. Защото, откакто започна войната в Украйна, първо и преди всичко, православието се превърна в нещо като ветхозаветна религия, в която не за Иисус Христос, а за Иисус Навин най-вече се говори, който е побеждавал неверниците, иноверните и т.н. Има телевизионен канал в Русия, нарича се каналът „Спас“, в който много основни рубрики са „богословие войны“ – „богословие на войната“,  основни учители са свещеници, които обилно цитират идеологически съмнителни хора от миналото, като например Николай Велимирович, който е бил тогава голям фен на Адолф Хитлер; Иван Илин, който е яростен антиболшевик, но поради тая причина е и подкрепял Хитлер, който е смятал, че ще освободи Русия от болшевиците. За този Иван Илин се говори, че е любимият философ на Владимир Путин.

Дълбоко се съмнявам, че Владимир Путин въобще чете философия, но симптоматично е, че към неговото име е прикрепено и името на Иван Илин, един много ревностен подръжник на Хитлер в тези времена. Тези двамата са основните авторитети в предаването руския канал „Спас“.

Когато преди известно време си позволих, наистина непредпазливо, на премиера на богословска книга на мой близък да спомена, че Николай Велимирович е бил привърженик на Хитлер, буквално на следващия ден, „църковно ревностният фейсбук“ избухна така срещу мен, че само за един ден, на един единствен профил, по отношение на мен имаше 80 ругатни и най-ревностните измежду тях  (една путинопоклонница и носеща се по монанашески забрадена, за да не би да изкуши някой мъжки екземпляр) поиска да бъда отлъчен от църквата. Абсолютно съм убеден, че ако живеехме в по-ранна епоха, тя щеше да поиска да бъда и публично изгорен на клада.

Това, както виждате, прониква силно и в нашите църковни среди. И аз подчертавам, поради това, че ние нямаме ясна представа, какво се случва в Русия, тези неща идват при нас и ние не знаем, че идват оттам. Ние смятаме, че чисто и просто поколението в нашата църква се е променило и по-младото поколение вече по-консервативно, по-апокалиптично настроено. Не си дават сметка, че всички тези неща идват собствено от Русия. Аз, четейки някои от произведенията на най-ревностните ни консерватори в Църквата, ясно виждам, че те буквално действат с тези опорки:
"великото зануляване", Русия е новият "Ноев ковчег", защото се надига потопа на греха и ние сме на вечерието на потопа и всички, които искат да спасят душите си от либералния, разбира се, потоп, трябва да потърсят място в Ноевия ковчег (който е Русия, разбира се). Руската църква, но и руската държава.

Няма го Христос в тези неща.

Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия, автор на множество философски и богословски книги, дългогодишен колумнист в Портал Култура, главен редактор на списание "Християнство и култура".

Вижте целия разговор в YouTube канала на OFFNews. И не забравяйте да се абонирате за него и да натиснете камбанката, за да получавате известия за новите ни видеа.

Следете новините ни в GoogleNews