Къде точно стоят политически Мадяр и партията му ТИСА?

"Петер Мадяр е консерватор, значи нищо не се е променило” - това е новата, подозрително масова утешителна опорка. В нея има нужната капка истина, но като цяло е почти толкова безсмислено като “Брежнев и Джими Картър са леви, значи през 70-те в СССР и САЩ е едно и също”.

1) Първо, Орбан е консерватор колкото Брежнев е ляв. Т.е - на пропагандно ниво. Режимът на Орбан отдавна (и особено след 2022г.) се беше изродил в корупционна еднолична власт с олигархична структура от путински тип. Тя използваше първо консерватизма, а после - откритата конфронтация с Европа, за политически щит на пълзяща диктатура и подчинение на външни имперски сили.

2) Второ, Мадяр и ТИСА имаха задача да се преборят с този режим на неговия терен - изборна система, предвидена в полза на голям, вертикално структуриран и всеобхватен политико-административен субект като ФИДЕС. Това изисква мнозинство в малките области и населени места, където колебаещите се избиратели (swing voters) са консервативни и доста податливи на пропагандата на режима. Сблъсъкът беше за тези гласове - и посланията на двете страни го отразяваха. Мадяр зае умерени консервативни позиции и принуди Орбан да се радикализира фатално.

3) Трето, унгарското общество е силно националистическо и отместено вдясно. Още от Йозеф Антал през 1990-та, унгарската демократична традиция е национал-консервативна, носталгична и донякъде иредентистка. В този смисъл, Мадяр следва традиция, която няма връзка с “новото дясно” на MAGA, а с националната история.

Прочее, тези неща (без иредентизма) се отнасят в голяма степен и до Полша. И не е случайно, че Туск е много по-десен, отколкото през 2007-2015 г. И той се бори за swing voters в по-изостанали и консервативни региони (и сбърка тежко с номинацията за президент).

И изобщо не е случайно, че първата среща на Мадяр ще бъде с Туск, а на снимките до него в изборната нощ беше Михал Ваврикевич - водещият полски евродепутат на “Гражданска платформа” в областта на граждански свободи, върховенство на правото, съдебна реформа.

4) Четвърто - работя с колегите от ТИСА близо две години в ЕНП. Те са изключително умерени и прагматични политици, далеч от самоцелното противопоставяне на ФИДЕС срещу всичко европейско. По някои теми са вдясно от “мейнстрийма” на ЕНП (разбирай германците), по някои - вляво. Много, много често гласуваме заедно, без да сме се договаряли. А понякога съгласуваме, защото вече усещаме, че сме “на една вълна”, независимо от линията на ЕНП.

5) Пето - ТИСА категорично не е проруска политическа формация. Заключителният етап на кампанията я извади от стратегията да говори само за вътрешна политика и чухме много ясни послания против Кремъл и за Европа. Нелепите опити за намеса на Кремъл и администрацията на Тръмп в кампанията засилиха този ефект. Същевременно, проникването на руски и китайски икономически интереси при Орбан беше толкова силно, че всяко ново правителство трябва да пипа много внимателно, за да не срути икономиката, бездруго в окаяно състояние.

6) Шесто - в програмата на ТИСА е ясно заявено влизане в еврозоната и засилена икономическа интеграция с ЕС, за сметка руско- , турско- , сръбско-китайските авантюри на ФИДЕС, които обогатиха само олигархията, но доведоха до обедняване на мнозинството.

7) Седмо и далеч най-важно - всяка партия и власт е заложник на избирателите си. Това е красотата и предизвикателството на демокрацията.
Огромната част от избирателите на ТИСА (около 35-40% от общо 53%) са модерни градски избиратели. Те заляха площадите, те скандираха “Руснаци, идете си вкъщи” във всички унгарски градове, те дадоха на партията второ място на евроизборите и силен старт преди две години. Маджар печели 70% в Будапеща (със “зелен” кмет) и 70% от младите.

Тези избиратели бяха гарантирани в отминалата кампания. Тях Маджар нямаше нужда да “ухажва”. Центристките, либерални и дори леви (без две, които се провалиха) партии се оттеглиха, за да не пречат в поляризираната избирателна система. Но тази “даденост” беше дотук. От вчера, Мадяр трябва да гарантира подкрепата на градския вот, която му беше дадена ентусиазирано и безрезервно, но временно. Оценката на неговата личност, партия, управление едва сега започва.

В заключение - няма съмнение, че ТИСА и Мадяр са умерено десни, умерено консервативни и доза популисти и националисти. Това е стара даденост в Унгария, но и тенденция в цяла Европа. Европейската политика се движи надясно, макар не еднопосочно. Но категорично не към Тръмп и Ванс, камо ли към Путин и Си Дзипин. Към по-консервативен ЕС, но не към разпад на ЕС.

Напротив - подкрепата от Тръмп е все по-видимо токсична, а куп европейски лидери в близките месеци ще се изпотят доста да се разграничат от Орбан и Тръмп. И да обясняват как са за ЕС, а не за Кремъл и Пекин…

Това е голямата европейска победа в неделя. То е и значителен български успех, защото ние имаме най-голям стратегически и икономически интерес Съюзът да е силен - и по възможност, умерено десен, а не утопично ляв.

Сега вижте и снимката по-долу и ми кажете, че за нас няма промяна. Лидерът и идеолог на антибългарското движение в Скопие е вече “международен престъпник” за Унгария, а не близък приятел.

Но нашите избори са в неделя. Те са много различни от унгарските - като рискове, предизвикателства, възможности, партийна и избирателна система. И със сигурност имаме шанс да гласуваме така, че режим от Орбанов тип да не бъде никога възможен в България.

А в перспектива - да изградим силната, умерена и разумна политическа алтернатива, която да сложи началото на трудния градеж на силна България в силна Европа.

Да не си правим излюзии - унгарско “чудо” няма да има. Но може да има резултат, който да ни постави на дългия път към националния успех.

Следете новините ни в GoogleNews