Ивайло Симеонов: Не казвам вярвайте ми, казвам проверете ме

Ивайло Симеонов, кмет на Елин Пелин и кандидат за президент, издигнат от Инициативен комитет, гостува в судиото на OFFNews. Ето някои акценти от интервюто му.

Българският политически живот отново е изправен пред тежка криза на доверието. На фона на очертаващата се рекордно ниска избирателна активност – едва между 28% и 32% – все повече граждани изпитват пълно безсилие и усещане, че гласът им няма никаква тежест в предрешени политически сблъсъци. Защо се стигна дотук?

Отговор на този въпрос дава кандидатът за президент Ивайло Симеонов. С натрупан 11-годишен практически опит на терен като кмет на община Елин Пелин, той пренася реалните проблеми от местното самоуправление на националната трибуна. Според него именно досегът с ежедневните кризи разкрива истинските дефекти на атрофиралата политическа система, която се нуждае от радикална промяна, а не от поредните кухи обещания.

Местната власт срещу централния рекет

През последните четири-пет години държавата преминава от криза в криза – от пандемията, през военните конфликти, до перманентната политическа нестабилност. В тази среда местната власт се доказа като единствената устойчива институция, която поема функциите на държавата, когато централната власт абдикира от задълженията си към гражданите.

Въпреки тази ключова роля, между централната и местната власт съществува дълбок дисбаланс. За да се гарантира реално развитие, част от корпоративния данък трябва да остава директно в общината, където фирмите извършват своята стопанска дейност. Това би дало възможност на кметовете да планират дългосрочно в сфери като инфраструктура, здравеопазване и образование, вместо да бъдат поставяни в унизителна финансова зависимост.

Относно опитите да бъде определян като "скрит кандидат" на една или друга партия, Симеонов предлага елементарен тест: журналистите просто да "тръгнат по пътя на парите" към Елин Пелин. Финансовата проверка лесно проследява кога и какви средства са влизали в общината, доказвайки неговата пълна независимост и отказ да се подчинява на партийни централи.

"Местната власт е единствената устойчива власт... кметовете с ужас възприемат, когато политиката се променя, защото едните се оказват облагодетелствани, другите влизат в ролята да се унижават и да ходят да се молят за пари."

Парадоксът на социологията: Медиен изборен инженеринг

Вместо да информират, медийно лансираните социологически прогнози в навечерието на избори често се превръщат в инструмент за контролиран изборен инженеринг. Когато на гражданите постоянно се внушава, че резултатът е предварително известен и само определени фаворити имат шанс за балотаж, вота се превръща в "мач с предварително известен резултат". Това кара хората да си останат у дома, а ниската избирателна активност служебно устройва онези, които искат да усвоят държавната власт без прозрачност.

За да се върне реалното състезание на идеи и компетенции, са необходими конкретни структурни промени. Според сюимеонов трябва да има удължаване на предизборния период: Процесът трябва да трае между 3 и 6 месеца, за да имат кандидатите достатъчно време да представят своите позиции и качества. Нужен е и строг контрол върху подписките: Сегашното изискване за 2500 подписи се е превърнало във формалност. Много граждани дори не знаят, че имената им фигурират в подписките на определени кандидати.

Фалшивата "независимост" и срамът от партиите

Масовото издигане на кандидати през "инициативни комитети" от страна на основните парламентарни партии е ясен признак за системна деформация. Зад тази формална "независимост" се крият задкулисие, тежки зависимости и директен срам от собствената партийна принадлежност, тъй като партийният модел в България е изчерпан.

Същевременно политическият дебат продължава да се вкарва в изкуствени и вредни рамки, например фалшивото деление "изток-запад": Този изкуствен сблъсък вкарва страната в оправдателен режим и опити за угаждане на външни сили, докато българският национален интерес остава без защита. Друг капан е бруталния популизъм - голяма част от кандидатите дават обещания, които нямат нищо общо с конституционните правомощия на президентската институция, превръщайки властта в самоцел.

Алтернативата на сегашното политическо статукво се състои в работещата комбинация между реален, 11-годишен практически опит на терен и теоретична, международно призната експертиза. За да се излезе от омагьосания кръг, гражданите трябва да оценяват кандидатите по техните реални действия и компетенции, а не по платените медийни послания.

"Не казвам вярвайте ми, казвам проверете ме", е посланието на Ивайло Симеонов.

Избори 2026

Следете новините ни в :