Империята се саморазпуска

Видяхме, че Тръмп и Ванс се изпокараха на Зеленски. Вече излезе и новината, че Америка даже предприема мерки против Украйна. Жалко, разбира се, и доскоро немислимо, но ефектите отиват далеч от положението на самата Украйна.

Макар и в затруднено положение, Зеленски и Киев ще издържат. Европа е с тях. Истинският резултат от този просташки скандал в Овалния кабинет е друг: светът вижда, че Америка се отказва от съюзници. Лидерът на западния свят сам свива сферата си на влияние и се отказва от сключени договори и поети ангажименти. Обикновено това се случва, когато доскорошната свръхсила е загубила способността си да защити далечните граници на своята раздута периферия.

Нерон вероятно е бил луд, но пълководците му са опазили границите, потушавали са успешно бунтовете и не са изоставили нито педя римска или съюзническа земя. Аврелиан е изтеглил хората си от Дакия, а Хонорий е бил принуден да отхвърли молбите за помощ на Британия, но не са го направили злонамерено или поради договорка с врагове, а само защото вече не са можели да си позволят защитата на тези далечни предели. Докато Америка напълно доброволно и целенесочено се отказва от досега успешно изпълняваните си защитни функции в Европа без никаква реална външна принуда.

Тоест това, на което ставаме свидетели, е исторически абсурд, какъвто никога не се е случвал. Една световна свръхсила, държава с най-мощната армия и икономика на планетата, мирно си издига за водач човек, който при масово одобрение съкращава административния апарат до степен отслабване на самата власт, после доброволно орязва бюджета на армията и също доброволно се отказва от задграничните ангажименти, които осигуряват авторитета и престижа на страната му. Хегемонът сам насърчава довчера военно зависими от него държави да напуснат протекцията му и да започнат да изграждат свои армии! При възникнал конфликт между негов нов съюзник и стар стратегически противник, досегашният хегемон се намесва като посредник... в полза не на протежето си, а на противника! Това е ясен сигнал за затваряне към всички останали съюзници. Една империя на върха на могъществото си се саморазпуска доброволно, с ентусиазъм и бодри лозунги.

Представяте ли си падишахът Селим I да бе отказал помощ на граничните анадолски бейове срещу иранско нашествие, нещо повече - да се бе изпокарал на бейовете, които изобщо му искат такава помощ, да бе съкратил плащанията за арсенала в Истанбул, да бе изпоуволнил кадиите из цялата империя, а сетне да бе обявил, че вече подкрепя австрийските претенции към Унгария? Пълна фантастика. Собствените му везири щяха да го удушат. Нещо такова се случва сега с Америка.

Опитвам се да намеря аналог в историята. Не успявам. Около 120 г. римският император Хадриан е изтеглил легионите от Месопотамия, доброволно връщайки областта на Партското царство, но все пак е бил принуден да го направи заради трудната логистика в онези времена.

Към 1290 византийският василевс Андроник II е разпуснал армията и флота си (с фатални последици), но все пак е бил принуден да го направи заради липсата на пари, а не го е направил с ентусиазъм. Докато Тръмп няма нито логистичните, нито финансовите проблеми на Хадриан и Андроник. Всъщност Тръмп дори не е истински, искрен изолационист по убеждения, защото продължава бомбастично да рекламира какви чудеса щял да извърши в Газа! Само дето не е ясно как ще извърши каквото и да било при 40% орязване бюджета на Пентагона.

През 1096 нормандският дук Робер II залага страната си срещу 10 000 марки злато, за да иде на кръстоносен поход. Нормандия е дадена на тогавашния английски крал Уилям II, брат на Робер. Когато се връща обратно у дома, Робер си иска властта над страната обратно и предлага да върне парите, защото е изкарал добра плячка от Ориента. Новият крал Хенри I (също брат на Робер) отказва и следва война, която Робер губи, научавайки по трудния начин, че властова позиция не се отстъпва дори за много пари. Само дето Тръмп на поход към Газа ще е нещо като "Бранкалеоне на кръстоносен поход".

Вярно е, че Франц II, допелкайзерът, напълно съзнателно и официално е закрил Свещената римска империя през 1806, но това пак не е станало нито случайно, нито пък - чрез караници със съюзници, лъжи и доброволно побратимяване с противника (принудително е имало). Пък и - за разлика от Америка - Свещената римска вече просто на практика не е съществувала и каквото е оставало от нея е трябвало да се организира под нова форма.

Възможно ли е Америка да свива ангажиментите си поради таен фалит? Не е никак вероятно. Америка унищожава външната си сила и влияние без да е принудена дори от финансови проблеми. Причините са вътрешнополитически, културни и психологически, а не някакъв реален натиск към промяна. Толкова по-необикновено е ставащото.
Убеден съм, че правителствата на Япония, Тайван и Южна Корея са все по-разтревожени от американското изтегляне от Европа. Докато Китай и Северна Корея са окуражени за бъдещи безнаказани придобивки и апетитът им расте.

Единственият пълен аналог, който ми хрумва, не е исторически, а литературен: "Крал Лир". Престарелият, вече неуравновесен монарх иска дъщерите му да му се закълнат в любов и в замяна на това им отпуска половини от царството си, като в замяна иска да издържат него и свитата му от шумни и свадливи дворяни. Дъщерите заявяват, че обожават оглупелия старец, с благодарност приемат половините от царството и много скоро изхвърлят на улицата и свитата, и самия отчаян Лир, който със закъснение разбира каква глупост е извършил.

Хубавото на литературните аналогии е, че позволяват разбиране за психологията на властниците, каквото историята невинаги предлага.

Никога не бива да подценяваме ролята на личността в големите събития. Лудостта може да бъде такъв фактор, какъвто са катаклизмите, пораженията и финансовият дефицит.

Следете новините ни в GoogleNews