Причиних си гледането на дискусията в парламента по проблемите на черноморската природа. 

Вече много години от румънската граница на север до турската на юг гъмжи от мутри, дегизирани като различни видове властимащи. Те потребяват властта, за да унищожават природата с цел попълване на съответните банкови сметки. Тук връзката е пряка: колкото повече природа е унищожена – толкова по-дебели са сметките. Това гъмжило живее на принципа на змийското кълбо, от което се надигат съскащи глави в момента, в който наближи някаква опасност.

Това се случи на въпросната дискусия. В нейното начало няколко човека, включително бивш министър-председател, предложиха оттук нататък законите да се спазват, за да се съхрани поне онова, което е останало от природата по Черноморието. Усетили това като опасност, присъстващи представители на черноморската власт, както и присъдружни депутати, надигнаха глави.

Индивиди с физиономии на едновремешни апаратчици, застаряващи wannabe комсомолци и актуални началници от местна величина представиха, в лесна за разбиране форма, обичайните в такива случаи „опорки“. Ето ги:

1. "Хората трябва да имат повече права от патките". 2. "Развитие за местните" вместо спазване на екологичните закони. 3. "Палаткаджиите са виновни". 4. "Вие, от жълтите павета, не ни се бъркайте на нас, дето сме раждани и живеем там, защото тази природа е наша". 5. "Ние, местната власт, най-добре знаем, как да си пазим нашата природа".

Позволете ми да разгледам опорките отзад-напред.

Започвам с Опорка 5. По Черноморието, различни подразделения на властта, както на общинската, така и на централната, обслужват частните интереси на точно определени групировки, вместо да прилагат законите, които целят обслужване на общото благо. Затова са построени цели незаконни градове, ликвидирани са хиляди декари дюни и местообитания, в морето се изливат стотици тонове фекалии. Всичко това е съвършено, абсолютно и фрапиращо незаконно. Наказанията от ЕС не ги вълнуват. Както неотдавна сподели един: "Глобите ги плащам с ваши, не с мои пари".

Не, неуважаеми, вие нямате и най-малката представа как да пазите нашата природа, тъй като, когато я погледнете, виждате единствено торби с пари. Грижата са природата трябва да ви бъде отнета със закон и да ви бъде забранено изобщо да се занимавате с нея.

Опорка 4. Според всички закони, директиви и международни конвенции, природата е на всички граждани на Република България, както и – внимавайте – на всички граждани на ЕС. Не е ваша, на "местните", бащиния. Дори в собствения си личен двор вие нямате правото да отсечете един дъб, без гражданите на РБ да са ви дали разрешение посредством своите институции като РИОСВ, например. Бетонирайки дюни и ликвидирайки местообитания, вие нарушавате моите права на съсобственик, както и собственическите права на още 7 милиона българи и 350 милиона европейци.

Според Опорка 3, проблем с природата създават палатките и караваните, а не бетонирането. "Дивите" къмпингуващи направо били безчинствали около Созопол – градът, който за едно само десетилетие ликвидира всичките си заливи, бетонира всичките си дюни и стигна до размерите на Пазарджик. Преди време единствено гражданският натиск възпря созополската власт от ликвидирането на Шофьорския плаж и на влажната зона зад него. Към всичко това "дивите" нямат принос. Нямат принос и към безумието да строиш цял ваканционен комплекс върху свлачище, което после да решиш да укрепваш с помощта на нов хотел преди драгите курортисти да започнат да падат от балконите.
Има, разбира се, отделни нахалстващи караванаджии. На фона на хилядите незаконни постройки, унищожени местообитания и застроена от частни лица публична държавна собственост, те не са никакъв проблем, но дразнят. Освен това – наистина нарушават закона.

Хайде сега да ви питам, неуважаеми черноморски власт-употребяващи: Кое е по-лесно – да премахнете каравани-нарушители или например да премахнете рушащия се зомби-град Кроко бийч, построен на защитена територия? Съответните органи могат да премахнат каравани-нарушители за един следобед, но не го правят, тъй като тези органи не функционират. А те не функционират, защото са отдавна напазарувани от строителите на незаконни комплекси, с ваша, на местната власт, помощ.

Опорка 2 е класика от момента, в който (преди много години) някой обърна внимание на местните власт-усвояващи, че нарушават екологичното законодателство. Като отговор веднага се вдигна старата комунистическа теза "развитие вместо природа". Нейното логично продължение, напомням, можем да намерим в стиховете на различни "поети с ватенки" от 1950-те години. Като например: "Нито град в страната – без комин!" или "За живот заводи ще строим / И небе с бетон ще оградим". Не е, очевидно, случайно, че толкова много черноморски власт-упражняващи приличат на локални апаратчици от времето на Вълко Червенков.

С Опорка 2 е логично свързана Опорка 1: "заетостта на местните хора е по-важна от опазването на разни бръмбари и патки". Тук няма да излагам специална теза, като например, че на мен като гражданин на ЕС и на Република България всяка дива патка ми е по-ценна от всеки овластен природо-разрушител. Просто ще напомня, че законите се спазват, а не се подритват с "аргументи" като "хората преди патките".

Онова, което разбрах от въпросното обсъждане, е, че тези хора изобщо не подозират, че сме в радикално нова ситуация. Тяхното време свърши. Разпадат се условията, при които можеха да строят в нарушение на всички възможни закони, директиви и международни конвенции, ратифицирани от Народното събрание. Задава се перспективата всичко това да бъде спазвано, а нарушителите – преследвани от родни и европейски преследвачи. 

В края на дискусията от техния лагер се чу подигравателното: "Ама вие искате да се върнем към епохата на кирките и лопатите!". Добра идея, всъщност. Когато дойде времето незаконно построеното да бъде събаряно, обещавам лично да организирам дарителска акция за закупуването на един вагон кирки и лопати. В тържествено-комсомолска обстановка ще ги връча на черноморските власт-потребяващи, за да сринат саморъчно онова, което самите те незаконно са строили.