България стана космическа сила. Имаме сателит, за който всички мечтаят

Има една сфера, в която малка България е сред лидерите в света. И тази сфера е една от най-важните днес, а ще става още по-важна в бъдеще.

България е една от много малкото страни в света, която има свой сателит на геостационарна орбита.

Геостационарната орбита е един от най-луксозните ресурси на планетата. На височина 36 000 километра от екватора има възможност да бъдат разположени едва двайсетина спътника. Много от страните не са успели да изстрелят свой спътник и са загубили позицията си. България е успяла.

Така страната ни се е оказала една от само шестте в Европа, която има такъв спътник. Дори Германия няма. Сега останалите дори и да искат, дори и да вадят каквито и да са пари, не могат да имат свой спътник.

На всичко отгоре позицията, която ни се е паднала по силата на географското ни разположение, е най-хубавата в космоса. От нея едновременно може да се следи голяма част от Европа, Източното Средиземноморие и Северна Африка, и което е най-важно - и трите горещи войни в момента - Украйна, Близкия изток и Иран.

В студиото на OFFNews разговаряме с хората, които са направили това чудо възможно: Максим Заяков, основател и изпълнителен директор на Bulgaria Sat и Пламен Петков, член на Съвета на директорите на компанията.

В космоса всичко е основано на кооперация. Много малко са случаите, в които сама държава или сама фирма сама се справя. Дори такива оператори като SpaceX с техния Starlink са подкрепени от държавата си - така Максим Заяков отговаря на въпроса трябва ли държавата да помага или се справяте сами.

Развитието на технологиите в космоса са по-скоро приоритет на самите държави. Конкуренцията и взаимодействията с между държави. Компаниите са елемент от процеса на постигане на резултати. Но те на практика без държавите си никъде, повтарям никъде, по света не биха могли да постигнат успехи, коментира Пламен Петков.

В последните години Bulgaria Sat е свикнала сама да се справя с предизвикателствата, но въпреки всичко продължава да разчита и вярва, че държавата вече има поглед към възможностите, които българският сателит може да предостави.

Какво точно прави този спътник?

Геостационарната орбита е окръжност на разстояние 36 000 километра от екватора на Земята. Има много други сателити, но те са на ниска орбита. Сателитите на Старлинк например са на 500 км. Но там, горе, на високата орбита се намират сателитите, на които държавите разчитат за защитени комуникации. Този сателит приема сигнал от Земята и го изпраща в същата или друга точка в рамките на покритието си. Това осигурява затворен тип комуникация, която да не може да бъде засегната по външен начин. Когато говорим по телефоните си, виждаме съобщение "връзката ви е криптирана". Но всяко криптиране може да бъде разбито. А комуникацията, която осигурява този спътник, няма нужда от криптиране. Той може да осигури връзка между 2 или между милиони обекти. Тази връзка остава затворена само между тях и не може да бъде разбита.

Това е най-сигурният начин за комуникация вътре в правителството, за дипломатическа кореспонденция. И вероятно най-важното - за командване на армии. Тази връзка е не само сигурна. Тя не може да бъде разбита.

Швейцария на Балканите

Вече повече от 400 години всяка една война подминава Швейцария по една много проста причина - банките, в които всички си държат парите. Геостационарният спътник е сравним с швейцарските банки. Държавите по света са над 200, а държавите, които имат такъв спътник са по-малко от 20 и няма как да станат повече. Това означава, че останалите 180 трябва да се закачат за някой от тези спътници, ако искат правителствата им да не бъдат подслушвани, дипломацията им да е наистина тайна и да са в състояние да командват армиите си. Този сателит дава съвършено друга тежест на България в геополитиката. Не е нужно да се пазим сами - пазят ни всички държави, които са зависими от българските комуникации.

Това е много голям политически капитал и лично аз се надявам той да бъде припознат и да влезе в инструментариума на държавата, казва Максим Заяков.

В момента вече се изгражда сътрудничеството с Полша. Най-голямата и най-влиятелната страна в Източна Европа вече изгражда защитените си комуникации, разчитайки на българския сателит.

Другата полза е финансова. Новата европейска система за сигурност се изгражда на базата на споделено ползване, а България е една от малкото (само 6) страни със сателит на толкова важната геостационарна орбита. Това ни превръща от ползвател (който трябва да плаща) в доставчик на комуникации и да получава пари, ако се включи в инициативата на ЕС GOVSATCOM. Което към момента страната ни още не е направила.

Последният влак

Интересен въпрос е как сме се уредили с геостационарен спътник. Регламентът е, че на една държава се дава кратък период от време, в който трябва да изстреля в геостационарна орбита такъв спътник и ако не го направи - губи позицията си.

През 90-те години, когато изглежда, че изграждането на геостационарни спътници е непосилно скъпо начинание, всички държави в Източна Европа губят позицията. През 1996 г. България също губи своята позиция и на наше място се настанява Норвегия. Тогава българската държава си дава сметка какво е загубила. Вече имайки подкрепата на държавата, Максим Заяков успява да се пребори за следващата освободена позиция да осигури огромния финансов ресурс за построяването на сателита и той да бъде изстрелян навреме в орбита.

Истината е, че битката да спечелим тази позиция беше най-вече наша, казва основателят на България Сат. Но също толкова е истина, че вече 30 години всяка българско правителство е помогнало с каквото трябва и ни е осигурило подкрепата, от която сме имали нужда, казва Максим Заяков.

Сега, на фона на войните в Украйна, Газа и Иран, вече всички държави си дават сметка какъв ресурс е геостационарният сателит. Но позициите вече са изчерпани. 

Цялото интервю с хората, които ни карат да се гордеем, че сме българи, вижте във видеото:

Следете новините ни в GoogleNews