Европа заплаши да спре финансирането на кипърските банки
Европейската централна банка (ЕЦБ) ще спре финансирането на кипърските банки на 22 март, ако не бъде изработен нов стабилизационен план. Това заяви финансовия министър на Австрия Мария Фектер.
В момента ЕЦБ предлага извънредна помощ на две от най-големите банки в Кипър, които са на границата на банкрута.
Централната банка разпореди блокирането на всички електронни банкови транзакции още в събота, след като беше взето решението за въвеждане на данък върху депозитите. Планът за еднократно данъчно облагане на депозитите беше поставен като условие от страна на ЕС и МВФ за получаване на спешна финансова помощ от 10 милиарда евро.
Банките трябваше да останат затворени до вторник, когато беше гласуването на законопроекта. Късно снощи депутатите отхвърлиха предложението за въвеждане на данък върху банковите депозити, съгласно който депозитите под 100 000 евро трябваше да бъдат облагани с данък в размер на 6,75%, а за влогове над 100 000 евро – той трябваше да е до 9,9%.
Банките в Кипър ще останат затворени поне до края на седмицата. През това време жителите и гостите на страната могат да използват банкоматите, за да изтеглят парите си. Заради големия наплив имаше сериозни затруднения с работата с банкоматите в събота и неделя. В началото на седмицата централната банка нареди редовното им зареждане, за да се избегне подобна ситуация.
В същото време кипърският президент Никос Анастасиадис се срещна с политическите лидери на страната и с представители на централната банка, за да обсъдят ново предложение за разрешение на финансовата криза. Новият план все още не е представен на Европейския съюз и на Международния валутен фонд, коментира подуправителят на централната банка Спирос Ставринакис.
Кипър се обърна и към Русия за финансова помощ, с която да избегне искането за помощ от ЕС и МВФ. Министърът на финансите на Кипър Михалис Сарис се срещна с руския си колега Антон Силуанов. Двамата не са договорили помощ за Кипър, но Сарис възнамерява да остане в Москва колкото е необходимо, за да постигне споразумение.
Кипър поиска от Русия удължаване с 5 години на заема си в размер на 2,5 млрд. евро, който трябваше да бъде върнат през 2016 г., както и намаляване с 4,5% на лихвения процент. Михалис Сарис е отправил и искане за допълнителен заем от 5 млрд. евро.
Имахме много честна дискусия, в която подчертахме сложността на ситуацията. Не сме обсъждали нищо конкретно. Това беше просто едно добро начало на преговорите, обясни Сарис. Ще продължим разговорите, за да намерим решение, с което се надяваме да получим подкрепа, допълни той.
В същото време германският канцлер Ангела Меркел проведе телефонен разговор с кипърския президент Никос Анастасиадис. Според Меркел Кипър трябва да води преговори за финансова помощ само с международните кредитори и да не въвлича трети страни, като Русия например.