Едва ли има по-широк обществен консенус отколкото електронното гласуване. На референдума за него гласуваха 69,5% и принудиха парламента да разгледа този въпрос.

Повечето от проектите, които Народното събрание ще разгледа обаче не са за електронно гласуване. Депутатите се готвят покрай него да ни пробутат един куп поправки в изборния кодекс, за които народът нито се е произнасял, нито е обсъждал.

Зад широкия гръб на желаното електронно гласуване се прокрадват увеличаване на прага за преференциите за общински съветници, разрешаване на агитацията на майчин език, задължително гласуване, образователен ценз, премахване на номерата на партиите от бюлетините.

Това са само част от законопроектите, които тази седмица правната комисия към парламента трябва да разгледа всички предложения за промени в Изборния кодекс. 

До това се стигна, след като през октомври се проведе референдум, на който 1 883 411 избиратели казаха "да" на електронното гласуване. Активността обаче не беше достатъчна, за да задължи парламента да изпълни волята на тези хора, но темата отново се върна в парламента. Депутатите трябваше да вземат решение дали подкрепят резултатът от референдума, или не.

През януари депутатите одобриха "възможността за въвеждане на дистанционно електронно гласуване" с уговорката, че подкрепата е, само ако са гарантирани тайната на вота, сигурността на системата, чрез която ще се гласува, и ако има граждански контрол върху изборната система. В Народното събрание определиха и сроковете за гласуване в правната комисия на съответните законопроекти на първо и второ четене. Това обаче не гарантира въвеждането на дистанционно електронно гласуване.

Решението, което депутатите приеха, бе написано така, че комисията да не се занимава само с предложенията за електронно гласуване, а да разгледа всички законопроекти за промени в Изборния кодекс.

Повечето партии в парламента са внесли своите предложения за изменение на Изборния кодекс, като едва в два от 13-те законопроекта се засяга темата за електронното гласуване. Те са внесени от ГЕРБ, ДПС, РБ, АБВ, ПФ, БДЦ, Атака и независимия депутат Георги Кадиев. От всичките проекти едва 6 са внесени след решението на парламента по повод референдума, а останалите отлежават в деловодството отпреди това.

Така покрай предложенията около референдума, ще бъдат разгледани и всички други законопроекти за промени в Изборния кодекс. 

Какво предлагат от ГЕРБ

В законопроекта, който беше внесен вчера от ГЕРБ, се предвижда до провеждането на парламентарните избори през 2018 г. да се създаде възможност за експериментално електронно гласуване по интернет в до 20 избирателни секции, които се определят чрез жребий от Централната избирателна комисия (ЦИК). Резултатите от него обаче няма да важат при определяне на крайния резултат. Проектът предвижда електронното гласуване да приключва преди същинския изборен ден на територията на страната.

Хората, които искат да гласуват по интернет, ще трябва да заявят това предварително. Те ще могат променят вота си три пъти преди потвърждаването му. След това избирателите ще получават съобщение за приключване на гласуването, а достъпът от IP адреса им се блокира.

ГЕРБ обаче искат и българите, които живеят извън страната, да могат да гласуват с преференция. За целта ще се обособи 32-ри многоманадатен избирателен район "Чужбина". Предлагат още предизборната кампания да се намали от 30 на 21 дни, но в същото време таванът за финансиране на предизборните кампании остава непроменен. Те искат още да се промени прагът на преференция за общинските съветници - вече да не е 7% от общинската избирателна квота, а от подадените гласове за съответната листа.

От партията на Борисов искат още затворниците, които не са зад решетките за тежки престъпления, да могат да гласуват, каквато препоръка е дошла от Венецианската комисия и ОССЕ. Според Конституцията обаче лишените от свобода нямат право на глас.

Какви промени искат партиите от РБ

Законопроект, който е подписан от представители на всички партии на РБ, пък предвижда въвеждането на електронно гласуване след 2 години. Те искат електронният вот да приключва до 4 дни преди самия изборен ден. През това време всеки ще може да промени вота си. Хората ще получават по два ПИН кода - един нормален и един "паник". Вторият ще дава възможност на избирателя да го въведе, ако върху него се упражнява натиск, като на монитора няма да се променя нищо, но ще се подава сигнал в полицията, а ЦИК няма да зачита гласа. Избирателите, които са гласували дистанционно, ще могат да променят гласа си и в самия изборен ден, като отидат да гласуват с хартиена бюлетина. След това комисията за електронно гласуване към ЦИК ще прави проверка и ще премахва електронните гласове на всички, които са гласували и с хартиена бюлетина. 

Други два законопроекта са внесени депутати на ДБГ. С единия те искат на "служителите на вероизповеданията" да е забранено да участват в предизборната кампания.

Другият пък въвежда активна регистрация на избирателите на всеки 10 години, като за целта ще се провеждат специални кампании. За избирателите в чужбина обаче ще бъде възможно гласуване без предварителна регистрация.

От партията на Кунева искат още дописването в изборните списъци в деня на вота да не става по решение на секционната комисия, както е сега, а само след издаването на документ от общината, който да посочва причините за отсъствието на конкретния човек. Според вносителите гражданите трябва да проверяват и активно да се интересуват дали са в списъците, а не да чакат изборния ден. При последните избори поради грешка цял вход от столичен блок беше изпуснат от списъците, а жителите му разбраха за това в изборния ден.

Друго тяхно предложение е машинното гласуване на предстоящите избори да се въведе в половината от секциите в страната. Според самите вносители това ще струва около 4 млн. лева. ДГБ искат още от бюлетините да отпаднат номерата на партиите и да останат само тези с преференциите и така да не се стига до феномена 15/15. От партията обаче мотивират предложението си с това, че така ще се "елиминира възможността да се гласува по продиктуван номер или с конец".

Последните две идеи на ДБГ донякъде се припокриват с част от предложенията на депутатите от гражданската квота на РБ Мартин Димитров и Петър Славов, които също имат внесен законопроект. С него те предлагат машинно гласуване в 6000 секции, създаване на избирателни райони за чужбина, премахване на номерацията пред партиите в листите, намаляване на прага на преференцията до 5%, както и бюлетина без посочена преференция да не се брои като вот за водача на листата. Те искат още създаване на професионална изборна администрация.

Друг законопроект, внесен от РБ (подписан от депутати от ДБГ, СДС и БНД), предвижда машинно броене на хартиените бюлетини. Проектът беше внесен малко след местните избори миналата година, а причината беше създалият се хаос в "Арена Армеец", където предаването на бюлетините приключи два дни след изборите.

Какви изменения в Изборния кодекс искат от ДПС

От ДПС внесоха запоконопрект преди местните избори, когато Лютви Местан още беше лидер на партията. Той целеше да направи пренареждането на листата за общински съветници почти невъзможно. Тогава от партията на Ахмед Доган предложиха качването на по-горно място в листата да е възможно, само ако даденият кандидат събере толкова преференции, колкото гласове са нужни за спечелване на място в общинския съвет. Това е почти невъзможно за кандидатите, подредени на по-задни места в листата. Така необходимия брой преференции ще събират само тези, които са на първите места в листите на партиите.

ДПС внесоха и друг проект за изменение на Изборния кодекс, с който за пореден път поискаха да направят законно агитирането на майчин език. Според действащия закон предизборната кампания може да се води само на български език.

Какво искат партиите, подкрепящи управляващата коалиция

В законопроекта на ПФ също се предлага прагът за преференции да се вдигне - от 7 на сто от общинската избирателна квота да стане половината от нея. Това означава, че пренареждането в самите листи на партиите ще бъде много по-трудно. Патриотите искат още да се въведе задължително гласуване и дори предлагат санкции за тези, които не дали своя вот.

АБВ също имат собствени предложения за промени в Изборния кодекс. Те бяха внесени този месец и предвиждат машинно гласуване в цялата страна от 2018 година. Проектът има за цел и партията на Първанов да има свой представител в ЦИК. От АБВ искат Комисия да се допълва след избори и така всички партии, които имат депутат или евродепутат, да са представени в нея, в момента например РБ, ПФ, АБВ и БДЦ нямат представители в нея.

От партията на Първанов искат още протоколите, които не са подписани от някой от членовете на избирателна комисия, да се считат за недействителни. Изключение ще се прави, само ако някой от членовете е "възпрепятстван по уважителни причини", като това трябва да се запише в самия протокол.

Какво предвиждат останалите внесени предложения

Правната комисия към парламента ще разгледа и законопроекта на независимия депутат Георги Кадиев, който стана причина за първия опит да бъде изгонен от БСП - този за позволяване на агитация на друг език, но само ако се осигури превод на български.

Атака също имат внесен законопроект, които отлежава в деловодството още от първия ден на сегашното Народно събрание. От партията на Сидеров искат задължително гласуване и образователен ценз - хората без основно образование да нямат право да гласуват. 

Дори законопроект на БДЦ ще бъде разгледан в правната комисия. Той предлага партиите, които имат евродепутат, да имат и представител в ЦИК веднага след изборите, а не да чакат до следващия мандат на Комисията. 

Още по темата

18/02/2016

Политика

Реформаторите искат да има електронно гласуване след 2 години

21/01/2016

112

Плевнелиев похвали депутатите за електронното гласуване

21/01/2016

Политика

Парламентът даде зелена светлина на електронното гласуване

19/01/2016

Политика

До април може и да има електронно гласуване