Православната църква отбелязва днес паметта на св. Георги Победоносец. Свети Георги живял по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Бил едва юноша, когато постъпил на служба в императорската войска, а на 20 години той станал началник на легион и член на държавния съвет. По това време започнали гонения срещу християните. Самият Георги бил последовател на учението. Той раздал имота и богатството си на бедните и се явил в двореца, където защитил християнската вяра. Императорът се опитал да го убеди да се поклони на езическите богове. Георги останал непреклонен и затова бил подложен на ужасни мъчения. Той понасял с твърдост изпитанията. Като видели неговата непоколебимост, много езичници повярвали в Бог. Сред тях била и съпругата на Диоклетиан Александра. Императорът се разгневил и заповядал да посекат и двамата с меч.   В България на 6 май се отбелязва Деня на храбростта и на Българската армия. Честванията започват още с нейното създаване. Традицията прекъсва през 1946 г. и е възстановена едва през 1993 г. В народната традиция празникът съществува като Ден на овчарите и пастирите. Свети Георги се считал за покровител на домашните животни. В народните представи той бил юнак, който имал девет сърца, яздел на бял хвъркат кон, светел като слънце. Георги слизал в долната земя и се борел с ламята, която тормозела хората, и винаги я побеждавал. Гергьовден се е смятал за начало на лятото и на новата селскостопанска година. Сутрин рано жените и децата отивали на ливадите и се търкаляли по три пъти в росата за здраве. След това закачвали по входните врати и праговете на кошарите китки от цветя, здравец и детелина. Връзвали люлки на старо дъбово дърво или орех и люлеели децата и момите, за да са здрави и пъргави през годината. Младите жени минавали под зелени плодни дръвчета, за да не останат бездетни. Момите гадаели за какъв момък ще се омъжи всяка от тях. На Гергьовден винаги колели курбан - мъжко агне, за здраве и благополучие на всички в семейството. Домакините приготвяли малки кравайчета, които раздавали на овчарите и на малките момченца.   На този ден православната църква почита също така паметта на Йов Многострадални. Той бил потомък на библейския Авраам. Йов живеел в Арабия, бил богобоязлив и праведен. Имал многобройни стада и много слуги в дома си. Семейството му също било голямо - имал седем синове и три дъщери. Веднъж Бог решил да покаже на Дявола, че Йов му е предан не заради благата, с които го е дарил, а защото е пример за вярващите. Така той дал на Сатаната власт над съдбата на мъжа и неговите близки. Изведнъж върху Йов се стоварили много страшни беди. Стадата му от волове и камили били задигнати, огън изгорил овцете му. Къщата, в която се намирали децата му, се срутили и ги погубила. Мъжът бил поразен от скръб, но не възроптал срещу Бог. Тогава Дяволът го поразил с проказа. Тялото му се покрило с рани и гной. Йов заживял на бунището извън града, но отново не изрекъл лоша дума срещу Бог. Жена му започнала до го убеждава да спре сам мъките си, като се убие, но упованието му в Господ останала непоколебима и той не пожелал да повярва, че го е изоставил. След като Бог доказал правотата си на Сатаната, той върнал на Йов здравето и богатството му, като го удвоил. Родили му се други седем синове и три дъщери. Починал в мир в дълбока старост.