Св. Мария Египетска, Св. Януарий и дружината му

Последна промяна на 21 април 2013 в 00:01 1390 0

Св. Мария Египетска
Св. Мария Египетска

Св. преподобна Мария Египетска

Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.

През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: "Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз>? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: "О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи 6т тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до р. Йордан".

Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от тяхния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свет бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.

Само един път в годината манастирските порти се отваряли. Това ставало в първата неделя на Великия пост. В този ден братята, след като се причащавали със светите Тайни, вземали по малко храна със себе си, напускали манастира и се отправяли към р. Йордан. Там те се прощавали един с друг, след което всеки сам се отдалечавал в пустинята, където прекарвал в благочестиви подвизи през целия Велик пост. В манастира се завръщали в неделята преди Възкресение Христово, Връбница. Никой никого не питал, в какви трудове е прекарал това време и кого е срещал в пустинята. Единствен свидетел за трудовете на всекиго била собствената му съвест.

Св. свещеномъченик Януарий и дружината му

Свещеномъченик Януарий е живял през онова страшно за Църквата време, когато земята била осеяна с гробове на християнски мъченици. Жестокото гонение, предприето от императорите Диоклетиан и Максимиан, отнело живота на десетки хиляди християни.

През това време Януарий бил епископ в италианската област Кампания. Раздразнен от бързото увеличаване на християните, управителят на областта, Тимотей, повикал при себе си епископа и му предложил да се отрече от вярата си в Христа и да се поклони на идолите. Януарий останал твърд и непоколебим в християнските си убеждения. Не помогнали нито обещанията, нито заплахите. Разгневен от това, Тимотей заповядал да го хвърлят в нагорещена пещ, но Януарий излязъл от нея невредим.

На другия ден епископът–мъченик заедно с дякона Фавст и четеца Дезидерий били закарани в град Путеол и там били затворени в тъмница. В същата тъмница били затворени и други християни: дяконите Прокул и Сосий и миряните Евтихий и Окутион – всички осъдени да бъдат разкъсани от зверове. Това било особен вид смъртно наказание, при което изкарвали осъдените на арената в цирковете, а след това пускали диви зверове да ги разкъсат. През това време безбройни тълпи народ се наслаждавали от това зрелище.

Изкарали осъдените християни на арената и пуснали зверовете. Но станало чудо! Зверовете кротко легнали пред краката на епископа, а зрителите онемели от учудване. Управителят Тимотей обаче не бил поразен от чудото. В своето заслепение той го приписал на някакви магии. Като наказание за неговата духовна слепота той ослепял и с телесните си очи.

Но и това нещастие не пробудило у него чувство на състрадание и милост към невинните жертви. За да събуди неговата съвест, Бог проявил към него особена милост. Той дал сила на незлобливия Януарий да изцери ослепения управител. Около пет хиляди езичници били свидетели на тези чудеса. Те почувствали силата на истинския Бог и повярвали в Него.

Само закоравялото сърце на управителя не се трогнало. Телесното му зрение било възвърнато, но духовната слепота останала. Като не могъл да търпи просветените с истината, той заповядал да изведат осъдените християни начело с епископ Януарий вън от града и да ги обезглавят с меч. Заповедта била изпълнена.

Благочестиви люде от околностите на Путеол прибрали телата на светите мъченици и ги погребали на различни места. Тялото на св. Януарий било пренесено в Неапол, където и до сега благоговейно се почита неговата памет. Жителите на Неапол го почитат като свой защитник и покровител.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови