Събор на св. архангел Гавриил - празник в чест на този небесен вестител на Божиите тайни. В църковните песни на този ден още отзвучава радостта на Благовещението.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Архангел Гавраил (или Гавриил) (евр. - "сила Божия") е един от седемте архангели, т.е. "ангелоначалници", представители на осмия ангелски чин. Архангелите възнасят молитвите на хората към Бог и разкриват смисъла на пророческите видения и хода на събитията, особено на пророчествата за идването на Месията - Христос.

Бог изпратил архангел Гавраил в храма да извести на св.пр. Захарий раждането на Йоан Кръстител и неговото бъдещо служение като Предтеча на Иисус Христос (Лук. 1:11-19).

Архангел Гавраил известил и на Пресветата Дева благата вест за това, че тя от Духа ще роди Светия Богомладенец (Лук. 1:26-31, Мат. 1:18-25).

Архангел Гавраил се явил и на св.пр. Данаил и му изяснил видението за овена и козела (Дан. 8:16), както и тайната за седемдесетте седмици (Дан. 9:21).

В християнската традиция, намерила отражение във византийското и западноевропейското религиозно изкуство, архангел Гавраил се свързва най-вече с Благовещението. Затова дори извън сцените на Благовещение той се изобразява с раззеленена клонка или цъфнала лилия в ръце – символ на непорочността на Светата Дева.

Западноевропейският рицарски епос използва служението на архангел Гавраил като вестител в контекста на идеята за Теократичната държава. В "Песен за Роланд" архангелът възвещава на Карл Велики събитията, изпраща му сънища и му напомня за неговия дълг – без умора да защищава християните в целия свят.

Под името Джабраил мюсюлманите въздават особена почит и прославят архангел Михаил като ангел, който продиктувал на Мохамед "предвечно съществуващото по небесен оригинал слово на Аллах" - Корана.

В някои юдейски текстове на архангел Гавраил се приписва също особената власт над стихиите: над огъня, над водата и узряването на плодовете ("Песахим" и "Сан хедрин"). В апокрифната "Книга на Енох" архангел Гавраил е поставен за началник на Рая и духовните същества, които го охраняват.

Св. Георги Софийски Стари

Св. Георги Софийски Стари е един от многобройните мъченици за вярата от първите години на турското робство. Той е и един от малцината, за които са запазени писмени свидетелства. За жалост, житието му, написано от неизвестен автор, не е запазено. То е достигнало до нас само в гръцки препис.

Св. Георги се родил през 1407 година в София. В християнската вяра и благочестие го възпитали родителите му. Хубавият млад мъченик Георги бил с военен чин - в турската или византийската войска, житиеписецът не пояснява.

По примера на своя молитвеник и закрилник св. Георги Победоносец, изпълнявал достойно войнишката си служба и получил знака на голямо отличие.

Когато навършил 30 години, се озовал в завзетия от турците град Одрин. "който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди когато го владееше нечестивия род на езическите елини", както уточнява  житиеписецът.

Там на 26 март 1437 година мъченикът Георги пострадал заради искрената си вяра в Господ Иисус Христос. Как станало това?

Турчин-оръжейник, при когото св. Георги отишъл да му оправи лъка, похулил християнската му вяра. Уверен в безкрайния блажен живот с Бога, св. Георги без страх изповядал и защитил вярата си. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Осъдили го на смърт - първо го проболи с нож, а после го изгорили на клада.

От житието на друг софийски светец - Георги Нови Софийски, се разбира, че мъченическият подвиг на св. Георги Софийски е бил известен в родния му град.