Православната църква отбелязва днес един от най-светлите си празници - Преображение Господне. 

Денят се свърза с промяна и нова надежда. Според старите българи на този ден времето се обръща към зима, а в навечерието му Небесните врати се отварят и Господ изпълнява съкровените желания на най-вярващите. Ето защо майките държали будни даже малки деца до среднощ, за да се помолят за сбъдване на мечтите си в чудния миг. На 6 август откъсвали първото грозде, най-често бяло, и го носели в църква с друга сезонна овощия, а след като били осветени – раздавали за здраве и благополучие на близки. Преди гроздето не вкусвали къпини, смятали, че черните плодчета са дяволско изобретение, създадени да изкушават хората и да се противопоставят на сътворената от Бог лоза. Тържествената трапеза била за обяд, най-често готвели рибно блюдо, тъй като това било разрешено през Богородичните пости. 

Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Исус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици. Апостолите не допускали, че Исус Христос ще понася унижения и премеждия – съответно тях това било несъвместимо с величието и славата му. Той им говорил често за страданията, които го очакват, за смъртта и възкресението Си. За да укрепи вярата на учениците си, Исус решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя учител напълно преобразен. Лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели като светлина. Исус беседвал с пророците Мойсей и Илия за предстоящите си страдания и кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен син, в когото е моето благоволение. Него слушайте“. Апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Исус се приближил към тях и казал: „Станете, не бойте се!“. Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в неговата божествена природа.