Мъж умря на улицата, докато линейката търси адреса

Последна промяна на 11 октомври 2016 в 21:46 30214 21

Потресаваща история за забавила се линейка и за болен, който не я е дочакал, разказа на страницата си във Фейсбук Калина Линкова. 

Публикуваме текста без редакторска намеса: 

Ще ви разкажа история. Историята на едно абсурдно утро. Сухо и кухо, като смъртта, дошла в това утро.

11 октомври. Вървя към работното място. В квартал Изток, на Жолио Кюри и Чарлз Дарвин (тази нелепа улица), около 10 часа. Целувам Иван за довиждане и завивам вдясно – на 150 м от офиса съм. Имам намерение да си купя кафе и току да вляза в Guide-а, подминавам човек, седнал на ръба на училищната ограда.

Беше се привел, телефонът му паднал на земята, леко хриптящ. Подминах – сметнах го за поредното пиянде, готвещо се да повръща. След 2 крачки се обърнах – човекът падна по очи на асфалта и се нарани.

И утрото се преобърна с маршрута ми. С момчето зад мен го повдигнахме, питахме как е, донесох му вода. Беше неконтактен, с пяна на устата.

Събраха се още неколцина души, викнах линейка.... линейка. Линейка. 112. Линейка. За първи път викам линейка. Обаждам се в 10:07. Първо централа, после препращане, груби лелки, нелепи въпроси. Няколко пъти повторих с ясна артикулация: Чарлз Дарвин 14А, вх. Б. Отвратителен адрес, винаги го бъркат, затова повторих няколко пъти. Дадох и други индикатори – улици, посолство.

Чакаме, питам колеги дали да не го закараме ние. Обясниха, че по-добре да чакаме линейка. Чакаме, чакаме. Човекът се освести малко, болели го гърдите, едва дишаше, охкаше. Звъннахме на последния номер в телефона му – за щастие или не, дойде за отрицателно време жената, с която живеел на семейни начала и негова колега от училището – лобното му и... може би работно място.

Добре, че беше тя. Чакаме. Звъня още няколко пъти на грубите лелки, изнервям се, страх ме е за човека. Страх ме е за страха на жената до него. Чака я самота. Познавам чувството. И абсурда. Чуваме линейката нейде из квартала – заблудената линейка, която не може да намери адреса вече половин час.

Звъня пак, други хора звънят. Били чули Дарвин 17. Изнервих се на диспечерката, процедих през зъби: „Много са ви прости колегите“. Тя се обиди, захвана се за емоционалния ми изблик и дори сподели с тия в линейката какво мисля за тях. Явно беше по-важно от смъртта, от глупостта, от некадърността, от хуманността...

Насъбралите се хора и колеги завардихме съседните улици да чакаме линейката – ДА Я ПОСРЕЩНЕМ, видиш ли. Не беше ли работа на линейката да знае адреса?

Човекът вече крещеше от болка. Буквално. Крещеше, че си отива, че умира, че е краят. Всъщност беше. Линейката беше на Жолио Кюри, упътихме я и когато акостира на правилното място – в 10:43!! – човекът минута преди това се свлече за последно, спря да диша и пребледня зверски.

Линейката паркира спокойно, вяла сестра с кофти грим и адски млад и доста арогантен лекар се провлачиха от топлото купе и започнаха още по-вяло да правят сърдечен масаж.

Жената на припадналия попита дали няма да сложат нещо под него, все пак лежи на твърдия асфалт. Лекарят изсумтя и с равен тон обясни, че на починал човек НЯМА КАКВО ДА МУ СЛАГАТ ИЗОБЩО...

Поисках да се легитимира, не пожела – не съм била от полицията, да съм си питала дежурния екип по телефона, разбираш ли. Окей. Снимах номера на линейката.

После се качих да работя... викнаха полиция (процедури). Слязох да дам обяснения. Казах, че няма да оставя това така – ще пиша, ще моля познати в телевизии да правят репортажи, ще направя НЕЩО. Post mortem.

Лекарчето беше до мен, слушаше ме. Тръгнах си и ми подвикна: „Между другото, добре ли излязохме на снимката?“. Следва многоточие в бездна от изумление. Наложи се да му кажа в прав текст: „Аз снимах номера на линейката, но ти си грозен ениуей“.

Утро, дъжд, смърт, абсурд, гнусни хора. И хубави хора. Събраха се много, много хора, на които им пукаше и останаха до последно.

Изобщо не исках този разказ да звучи сантиментално и емоционално, но не мога да се абстрахирам. В главата ми има картини, труп, найлон, реплики, жестокост и влажните очи на жената, която остана там при трупа в найлони и при обръгналите полицаи. Дадох показания. Отново, писмено, в полицейския ван.

Всичко това няма никакво значение за подредените ни делници, ние продължаваме напред. Но ако някой знае как и вярва, че има значение да не оставим нещата така, нека да ми пише, ще съдействам.

Познати и приятели журналисти, от телевизиите... дано виждате смисъл. Ако не, ще си остане просто един ден със смърт и нелепост, за който сте прочели между два мейла. Но аз не мога да забравя сълзите в очите на жената, която остана сама до трупа и се гледахме и не знаех какво мога да направя повече.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

84634

21

Добре бе, сороститутките - разбрах ви мисълта: Путин лично се е обадил на Борисов линейката да се забави нарочно, за да умре тоя човек. Рашастанско-мутренски заговор. Убедихте ме. Айде сега, кротнете се.

84634

20

Извинявам се, уважаеми Лопе де Вега, случайно съм пропуснал коментарът Ви. Наша скромност също има подобен икспириънс: някъде 80-те години на ъгъла на Паренсов и Толбухин точно пред нас един гражданин се спъна и падна върху стърчащ метален остатък от премахнат знак. Металът се заби в лявото му око, и то изтече. Хората след това коментираха, че линейката също се била забавила.

Напълно сте прав обаче, че от подобни единични и изолирани случаи не трябва да се правят генерални обобщения. Но сегашното здравеопазване в България е трагично за занемарено от демонократите вече 25 години. По-зле от това не е било никога. Факт.

621

19

flyingchair

13.10 2016 в 09:27

Ганьо Балкански, пожелавам ти да легнеш да мреш некой ден така на улицата и да си кажеш "добре че съм в Еритрея, трябва само да изчакам 4 часа и всичко ще е наред" :)
На чужд гръб и 100 тояги са малко.

621

18

flyingchair

13.10 2016 в 08:57

Докато на Ганьовците летвата им е поставена до въпросните държави трудно ще построим капитализъм. Ма дей виждал Ганьо нещо повече от глава лук и чесън със сол.

84634

17

Еми много искате бе. В Сомалия, Еритрея и Буркина Фасо дори няма Бърза Помощ. Като построите капитализма окончателно, и тука ще стане така. Omerzen sum.

2276

16

66

12.10 2016 в 12:41

матрЯла (калпавите лели от 112 и линекаджиите)
не могат да работи с таблет и гугъл мапс или друга навигация .....
държавни службици за матрЯла .... връзки ...

непосилно им е да намерят точен адрес на уличка накъсана на 5 отсечки щото не могат да я обходят от край до край ... шебеци ..

1414

15

Шопа

12.10 2016 в 11:32

Чудесно, 15 коментара, нищо по същество.
Що не излезне сега Москов да обясни колко ни е хубава Спешната помощ, и Бъчварова как адекватно работи тел. 112.

Лошото е, че никой няма да им потърси отговорност на некомпетентните безхаберни идиоти заради които се е случило това.

-1135

14

Влади

12.10 2016 в 09:30

Посрански, за линейките от соца мога да ти разкажа бая истории, в сравнение с която тая е направо триумф на Бърза Помощ.

А що се отнася до Куба и великата й медицина - видяхме как "излекуваха" твоя любимец Чавес. :D

-1135

13

Влади

12.10 2016 в 09:28

Единственото хубаво в цялата тая тъжна история е, че се се насъбрали много хора, готови да помогнат с каквото могат. И правещи го. Има светлина в тунела! А плужеците от Бърза Помощ, 112 и прочее смотана и некомпетентна пасмина ще си изживеят времето и ще изчезнат. Чарлз Дарвин - точно на място! 14А. Ще останат, обаче, тия хора, които са чакали линейката и са помагали.

19843

12

Лопе де Вега

12.10 2016 в 06:14

Професоре, годината беше 1983 или 84. През пролетта, на "Пиротска", между "Хр.Ботев" и "Драгоман" възрастна жена лежа по гръб докато умре в продължение на поне 4 часа. Това е времето, което аз можах да засека. Не обобщавам, но и Вас моля да не го правите. Беше под т.н. "колони"!

Поздрав!