От вас: Софийският университет, или как да паднем под нулата, докато се държим на върха

Последна промяна на 04 октомври 2018 в 08:35 27251 8

Текстът бе изпратен до OFFNews от студентка, подписала се като Павла Сивова. "Аз уча право и съм трети курс, тук съм описала неща, за които не можех да спра да мисля - пише тя. - Съзнателно не съм споменала имена... Всеки, който се е докосвал до нашия Юридически факултет, ще знае без съмнение за кои преподаватели става въпрос."

Редакцията ни остава в готовност да публикува и позицията на Юридическия факултет на Софийския университет.

Софийският университет е едно от най-престижните висши училища в България. Не е много трудно да оглавиш подобна класация, когато става въпрос за България, но все пак е нещо.

Уча право в този университет. Специалност, за която преди са се “избивали”. Специалност, която все още се води на ниво. Води се.

Още през първия месец от следването си младият юрист започва да забелязва някои обезпокоителни тенденции: професори идват на лекции пияни, по анцуг, с 2 часа закъснение - или изобщо не се появяват. Не преувеличавам, всяко от тези неща се е случвало нееднократно, и то само през първия семестър. Първият път е смешно, вторият път е не толкова смешно, а на петия път студентът започва да се пита дали случайно не е попаднал на грешното място, защото друго обяснение не може да намери.

На първата лекция по един от избираемите предмети най-чистосърдечно помислих, че цялата лекция е някаква шега. Не можех да повярвам, че изреченията “Когато България се закучи, всички бягат при мен да я оправя” и “Повечето ви преподаватели са напълно некомпетентни” реално излизат от устата на видния български политик, който ни преподаваше. Даже разсъждавах над това доколко такова “чувство за хумор” е уместно на лекция, на която присъстват близо 300 студенти. Оказа се, че тези реплики не са били с цел развеселяване на тълпата, което е още по-обезпокоително.

Професорът започна с думите “няма да ви се представям, защото вече знаете кой съм (в този момент 80% от присъстващите, кои дискретно, кои - не толкова, извадиха телефоните си, защото някак бяха пропуснали да узнаят предварително кой стои пред тях); е, все пак ще си кажа името - тук преподавателят се представи, като към имената си не пропусна да прибави и какъв пост е заемал в държавното управление, след което се изпъчи и се огледа, за да види дали е произвел желания ефект на изумление у онези, които до този момент не са били запознати със светлата му личност.

Последва дълга, безинтересна и доста мъчителна история за това как един път в автобуса една млада жена го наблюдавала, сякаш не знаела точно откъде го познава, а той побързал да ѝ обясни, че най-вероятно го е гледала по телевизията. Продължи с разказ за разговор, проведен между самия него и премиера Бойко Борисов, като последният (напълно основателно) е бил наречен от първия “некомпетентен”, след което спрял да вдига телефона на нашия професор (напълно неоснователно).

Изложението продължи с подробно разнищване на въпроса защо всеки конкретен преподавател в Юридическия факултет не става за нищо, като не бяха пренебрегнати и преподаватели, спрели да работят като такива (пенсионираните и онези, които са си отишли от този свят) - темата бе изследвана най-задълбочено, като лекторът вървеше от общото към частното. За право почти не се говореше, а един от присъстващите първокурсници бе наречен “глупак”, задето се осмели да попита дали учебникът, препоръчван ни горещо от професора, е дело на самия него. Отговорът беше очевиден и преподавателят се огорчи от това, че изобщо някой би задал подобен малоумен въпрос. По време на лекцията бе отбелязано няколко пъти, че по принцип в Софийския университет няма добри преподаватели, но добре, че съществува негова милост, защото иначе ставало страшно за нас, студентите. Общо взето, няма откъде да си набавим знания освен от извора - лекциите и статиите на Онзи, който оправи България.

Няма да говоря за това как на изпитите при професора студентките се обличаха по-предизвикателно, отколкото биха си позволили на осми декември в Клуб 33, нито за това как изпитът включваше абсурдно елементарни въпроси - по един за всеки изпитван - които са зададени устно и в движение, докато ръката на асистентката вече изписва “Отличен” в студентската книжка. А когато преподавателят може да фокусира директно раменете на момичето срещу него, без погледът му да е възпрепятстван от слой дрехи, въпросът по предмета е по-скоро закачлива формалност - колкото да не е без хич, както се казва.

Много познати от горните курсове са ми казвали с шеговита усмивка, че въпросният е известен със своята “слабост към женския пол”. Не, това не е слабост - това е, освен перверзия, безхаберие към предмета, който преподава. Но не е само той.

Друг професор, който все още се подвизава в академичния състав на Юридическия факултет, се ползва с подобна репутация в нашите среди. Той не е бил премиер, но пък е автор на огромен брой учебници и трудове, по които учат поколения юристи. Поколения - защото професорът е роден, преди да избухне Втората световна война. Отбелязвам това не защото изключвам възможността възрастен мъж да бъде добър и уважаван юрист и преподавател.

Тук озадачава обаче фактът, че преклонната възраст на професора не му пречи да прави безброй сексуални намеци на студентките по право, сред които имах честта да се окажа и аз. По принцип от преподавател с неговата професионалната репутация се очаква да… преподава.

Всъщност единствената негова лекция, на която съм присъствала, започна с фразата “не идвайте на моите лекции, губите си времето”. Поне е искрен - на лекциите няма да се научи нищо. Факт. Но и да се научи, няма никакъв смисъл - защото изпитът по предмета се конкурира по абсурдност с гореспоменатата пародия.

В деня на изпита на дъската се прожектират темите, по които ще пишат студентите. Нормално, така протичат повечето изпити в СУ, какъв е проблемът?

Още на първата (и за много студенти единствена) лекция ни е обяснено как ще протече оценяването по дисциплината. Всъщност единственото, което се очаква от студента, е да закупи трите учебника на преподавателя. Това е. Няма нужда дори да ги отваря, важното е да си ги носи в деня на… “изпита”.

Интересното в случая е, че освен възможността да ползват напълно открито всеки от трите предварително закупени учебници, на студентите е предоставен списък с конкретните страници, от които да препишат дословно. Защото ако някой се обърка и препише нещо по друга тема, ще стане доста неприятно, не мислите ли? И професорът услужливо е написал точно кои части от трудовете си иска да види изписани върху листовете А4. Отново не преувеличавам. По думите на преподавателя “един юрист трябва да знае как да извлече есенцията от един текст, а не да зубри”. По принцип, това твърдение е вярно, но нашият предмет не би трябвало да бъде “Четене с разбиране”. Ех, има ли значение? Карай да върви, важното е да сме живи, здрави и с шестици.

В края на изпита няколко особено нагли индивида пожелаха да им се постави оценка директно, защото на обявената дата нямаше да са в София. И нашият преподавател услужливо писа “Отличен” на студенти с непроверени изпитни работи със закачливото “имам ви доверие”. Много мило от негова страна.

Някои преподаватели са си “образи” - говорят глупости, шегуват се с неща, с които не бива, разсеяни са или пък са прекалено взискателни. Асистентът ни по Обща теория на правото ни наричаше дебили, професорът по Обща теория на държавата правеше фокуси и разказваше вицове. Но те могат да бъдат наречени преподаватели. Те искаха да ни научат на нещо и успяха - поне донякъде. Не завършихме семестъра с празни глави и шестици по техните предмети, защото не е редно. Защото един ден от нас ще зависи много. Някои ще станат съдии, други - политици; някои ще работят в чужбина, други ще останат тук, но от всички ще се очаква да бъдат на определено ниво, защото са завършили един от най-престижните университети в България. Със специалност, за която преди са се “избивали”. Защо го осъзнаваме ние, но не и те?

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

8

TheManWithNoName

11.10 2018 в 20:04

Описаните преподаватели са отлични в преподаването си. Може да имат някои нетрадиционни методи, но това не ги прави лоши. Има къде-къде по-опасни случаи. Преподавали са ми, някои от тях все още ми преподават. Не мога да се оплача!

962

7

Мюнхен

07.10 2018 в 10:52

Така е, защото заплатите на преподавателите са мизерни. Един професор обучава 5 години студентите по право и после, след като завършат, дори един съдебен помощник взима повече като заплата от професора! Това къде го има ? Да не говорим за младшите съдии или младшите прокурори. Скоро няма да има кой да преподава, никой не иска за мизерни пари да води лекции, да се усъвършенства, да чете трудове, да обучава и възпитава бъдещи юристи. По-добре да поема към Терминал2, някои специалности се четат и на Запад. Дори и да не преподава по-добре да продава хот-дог в Америка или да точи бира в Германия или Белгия, отколкото тук да му се подиграват разни мърлячи от провинцията или казионни парвенюта, управници и неграмотни политици. Спасението е Терминал 2- най-голямото постижение на българската "демокрация".

1000

6

TheManWithNoName

04.10 2018 в 20:02

Описаните са проф. Георги Близнашки, проф. Бойчев, ас. Шопов и други.

8754

5

рамбо

04.10 2018 в 17:47

Още преди 20 години СУ си беше вече просто една печатница на дипломи и удобно местенце на професори и доценти обвързани с политиката да печелят допълнително пари. В последните години вече се навъдиха нови и нови такива университети -печатници. Повечто от тия професори "преподават" в поне 2 ВУЗ-а.До момента си имаме общо 53, след като в Дания са 10-тина. Е, няма как да се очаква друго, на никой не му пука за образование, целта са само парите

1009

4

Nurachilp

04.10 2018 в 15:12

До коментар номер 2. Точно пък това за УНСС няма нищо вярно. Не знам каква тенденция има (и има ли въобще), но аз съм една от студентите, които в най-скоро време ще се премести от СУ в УНСС. Приятелят ми учи право там и ходя с него на лекции при техните преподаватели. Ако всичко мине както трябва летния семестър ще съм студентка там. Препдоавателите в УНСС са млади и са практикуващи юристи! А това, което ме накара да направя тази стъпка, беше отношението на преподавателите към студентите. Такава приятелска среда никъде не съм виждала, най-малко в СУ. Другото нещо, което ме накара да се преместя е фактът, че след втори курс аз ще мога да стажувам в софийските съдилища. Нещо, което студентите в СУ няма да можем и след 10 години. Факт е, че УНСС специално за "право" е на светлинни години пред СУ и съжалявам за това каква хлапачка съм била преди 2 години - мислех си, че СУ е върха, а то каква дупка се оказа!

1150

3

Хуан

04.10 2018 в 13:18

Явно за 20 години нищо не се е променило. Професорът от една е написал 3 книжки явно. Но на нашата се подписваше, за да не я дадеш на друг. Обаче пък асистентите бяха железо - Кристиян Таков, Конов, Драгия Драгиев, Тео Пиперков, Сивков, двамата Кирови, Кацарски, Дани Вълчев, Борето Велчев, Сашо Пенов и Савина Михайлова, Пламен Панайотов, Краси Средкова (въпреки че беше професор и титуляр, ми водеше упражнения, за да поддържа контакт със студентите) и т.н. След първи курс си ходех само на упражнения, щото професорите бяха тотал щета, с малки изключения

665

2

безпартийна

04.10 2018 в 12:43

Невероятно, но сигурно е вярно. И това за ЮФ на най-реномирания Университет в България. А какво е състоянието в Благоевград, УНСС и други университети, които обучават студенти по право? И как ще имаме читава правна система при такова обучение на юристи? Давате ли си сметка накъде отиваме?

1000

1

Hellena

04.10 2018 в 09:31

Звучи трагично, но, ако има някакво преувеличение в написаното, то е минимално.
Моите впечатления от ЮФ отпреди повече от 10 години са идентични. Дезинтересирани и арогантни преподаватели, без капка уважение към човека отсреща. Студентът по презумпция е минимум имбецил. Колегите-преподаватели - също.
Накрая факултетът бълва полуграмотни юристи, заради порочната система на преподаване и изпитване.
В ЮФ на СУ 10 ноември 1989 не се е случил - там е бетонирана преподавателската номенклатура отпреди промените, но сега са набутали и отрочетата си. Със съвсем малки изключения, контактът и с преподавателите, и с администрацията на факултета, е нездравословна за нормалния студент.