От вас: Софийският университет, или как да паднем под нулата, докато се държим на върха

Текстът бе изпратен до OFFNews от студентка, подписала се като Павла Сивова. "Аз уча право и съм трети курс, тук съм описала неща, за които не можех да спра да мисля - пише тя. - Съзнателно не съм споменала имена... Всеки, който се е докосвал до нашия Юридически факултет, ще знае без съмнение за кои преподаватели става въпрос."

Редакцията ни остава в готовност да публикува и позицията на Юридическия факултет на Софийския университет.

Софийският университет е едно от най-престижните висши училища в България. Не е много трудно да оглавиш подобна класация, когато става въпрос за България, но все пак е нещо.

Уча право в този университет. Специалност, за която преди са се “избивали”. Специалност, която все още се води на ниво. Води се.

Още през първия месец от следването си младият юрист започва да забелязва някои обезпокоителни тенденции: професори идват на лекции пияни, по анцуг, с 2 часа закъснение - или изобщо не се появяват. Не преувеличавам, всяко от тези неща се е случвало нееднократно, и то само през първия семестър. Първият път е смешно, вторият път е не толкова смешно, а на петия път студентът започва да се пита дали случайно не е попаднал на грешното място, защото друго обяснение не може да намери.

На първата лекция по един от избираемите предмети най-чистосърдечно помислих, че цялата лекция е някаква шега. Не можех да повярвам, че изреченията “Когато България се закучи, всички бягат при мен да я оправя” и “Повечето ви преподаватели са напълно некомпетентни” реално излизат от устата на видния български политик, който ни преподаваше. Даже разсъждавах над това доколко такова “чувство за хумор” е уместно на лекция, на която присъстват близо 300 студенти. Оказа се, че тези реплики не са били с цел развеселяване на тълпата, което е още по-обезпокоително.

Професорът започна с думите “няма да ви се представям, защото вече знаете кой съм (в този момент 80% от присъстващите, кои дискретно, кои - не толкова, извадиха телефоните си, защото някак бяха пропуснали да узнаят предварително кой стои пред тях); е, все пак ще си кажа името - тук преподавателят се представи, като към имената си не пропусна да прибави и какъв пост е заемал в държавното управление, след което се изпъчи и се огледа, за да види дали е произвел желания ефект на изумление у онези, които до този момент не са били запознати със светлата му личност.

Последва дълга, безинтересна и доста мъчителна история за това как един път в автобуса една млада жена го наблюдавала, сякаш не знаела точно откъде го познава, а той побързал да ѝ обясни, че най-вероятно го е гледала по телевизията. Продължи с разказ за разговор, проведен между самия него и премиера Бойко Борисов, като последният (напълно основателно) е бил наречен от първия “некомпетентен”, след което спрял да вдига телефона на нашия професор (напълно неоснователно).

Изложението продължи с подробно разнищване на въпроса защо всеки конкретен преподавател в Юридическия факултет не става за нищо, като не бяха пренебрегнати и преподаватели, спрели да работят като такива (пенсионираните и онези, които са си отишли от този свят) - темата бе изследвана най-задълбочено, като лекторът вървеше от общото към частното. За право почти не се говореше, а един от присъстващите първокурсници бе наречен “глупак”, задето се осмели да попита дали учебникът, препоръчван ни горещо от професора, е дело на самия него. Отговорът беше очевиден и преподавателят се огорчи от това, че изобщо някой би задал подобен малоумен въпрос. По време на лекцията бе отбелязано няколко пъти, че по принцип в Софийския университет няма добри преподаватели, но добре, че съществува негова милост, защото иначе ставало страшно за нас, студентите. Общо взето, няма откъде да си набавим знания освен от извора - лекциите и статиите на Онзи, който оправи България.

Няма да говоря за това как на изпитите при професора студентките се обличаха по-предизвикателно, отколкото биха си позволили на осми декември в Клуб 33, нито за това как изпитът включваше абсурдно елементарни въпроси - по един за всеки изпитван - които са зададени устно и в движение, докато ръката на асистентката вече изписва “Отличен” в студентската книжка. А когато преподавателят може да фокусира директно раменете на момичето срещу него, без погледът му да е възпрепятстван от слой дрехи, въпросът по предмета е по-скоро закачлива формалност - колкото да не е без хич, както се казва.

Много познати от горните курсове са ми казвали с шеговита усмивка, че въпросният е известен със своята “слабост към женския пол”. Не, това не е слабост - това е, освен перверзия, безхаберие към предмета, който преподава. Но не е само той.

Друг професор, който все още се подвизава в академичния състав на Юридическия факултет, се ползва с подобна репутация в нашите среди. Той не е бил премиер, но пък е автор на огромен брой учебници и трудове, по които учат поколения юристи. Поколения - защото професорът е роден, преди да избухне Втората световна война. Отбелязвам това не защото изключвам възможността възрастен мъж да бъде добър и уважаван юрист и преподавател.

Тук озадачава обаче фактът, че преклонната възраст на професора не му пречи да прави безброй сексуални намеци на студентките по право, сред които имах честта да се окажа и аз. По принцип от преподавател с неговата професионалната репутация се очаква да… преподава.

Всъщност единствената негова лекция, на която съм присъствала, започна с фразата “не идвайте на моите лекции, губите си времето”. Поне е искрен - на лекциите няма да се научи нищо. Факт. Но и да се научи, няма никакъв смисъл - защото изпитът по предмета се конкурира по абсурдност с гореспоменатата пародия.

В деня на изпита на дъската се прожектират темите, по които ще пишат студентите. Нормално, така протичат повечето изпити в СУ, какъв е проблемът?

Още на първата (и за много студенти единствена) лекция ни е обяснено как ще протече оценяването по дисциплината. Всъщност единственото, което се очаква от студента, е да закупи трите учебника на преподавателя. Това е. Няма нужда дори да ги отваря, важното е да си ги носи в деня на… “изпита”.

Интересното в случая е, че освен възможността да ползват напълно открито всеки от трите предварително закупени учебници, на студентите е предоставен списък с конкретните страници, от които да препишат дословно. Защото ако някой се обърка и препише нещо по друга тема, ще стане доста неприятно, не мислите ли? И професорът услужливо е написал точно кои части от трудовете си иска да види изписани върху листовете А4. Отново не преувеличавам. По думите на преподавателя “един юрист трябва да знае как да извлече есенцията от един текст, а не да зубри”. По принцип, това твърдение е вярно, но нашият предмет не би трябвало да бъде “Четене с разбиране”. Ех, има ли значение? Карай да върви, важното е да сме живи, здрави и с шестици.

В края на изпита няколко особено нагли индивида пожелаха да им се постави оценка директно, защото на обявената дата нямаше да са в София. И нашият преподавател услужливо писа “Отличен” на студенти с непроверени изпитни работи със закачливото “имам ви доверие”. Много мило от негова страна.

Някои преподаватели са си “образи” - говорят глупости, шегуват се с неща, с които не бива, разсеяни са или пък са прекалено взискателни. Асистентът ни по Обща теория на правото ни наричаше дебили, професорът по Обща теория на държавата правеше фокуси и разказваше вицове. Но те могат да бъдат наречени преподаватели. Те искаха да ни научат на нещо и успяха - поне донякъде. Не завършихме семестъра с празни глави и шестици по техните предмети, защото не е редно. Защото един ден от нас ще зависи много. Някои ще станат съдии, други - политици; някои ще работят в чужбина, други ще останат тук, но от всички ще се очаква да бъдат на определено ниво, защото са завършили един от най-престижните университети в България. Със специалност, за която преди са се “избивали”. Защо го осъзнаваме ние, но не и те?

Още по темата

15/10/2018

Анализи и Коментари

Право на отговор: Да, СУ не е Кеймбридж, но дава прекрасни възможности за развитие

05/10/2018

От вас

От вас: СУ, част II - защо трябва да останем тук

Следете новините ни в GoogleNews