На другия край на света, част 2: Бали

Последна промяна на 08 май 2012 в 00:01 3623 0

Снимки: Stas
Снимки: Stas

Обещаното от Stas във форума на OFFRoad-Bulgaria.com продължение на обаятелния разказ за пътуването до Малайзия, вече е налице. Втората част описва престоя в Бали и е не по-малко пленителна и... дълга. Отново обаче изобилието няма да се усети заради разнообразието, което Stas за пореден път поднася на аудиторията: "03.04.2012 – 11.04.2012 Когато хората говорят за Бали си представят Рая. Е, на този ден може да се каже, че според хорските приказки сме кацнали на приказно място, където всички искат да попаднат рано или късно. И все пак се приземихме и в прекия и в преносния смисъл. Не че Бали не е приятно място за почивка, напротив! Просто асоциациите не винаги съответстват на действителността, както ще имаме възможност да се убедим.

След тричасов полет с AirAsia от Куала Лумпур, в 19:00 кацнахме на международното летище в Денпасар, столицата на остров Бали. Пистата започва или респективно свършва в океана, а самото летище е леко тясно за трафика, който поема ежедневно.

Плащаме си по 25 долара на човек за визи и минаваме паспортния контрол бързо и без излишни формалности. Застрашителен надпис, че пренасянето и притежаването на наркотици в Бали се наказва със смърт би трябвало да спре всички мераци за подобен род противообществени деяния. Куфарите ни веднага се появиха на лентата и ... отново със солидни черни петна по тях. Подозирам, че аеропортът в Куала Лумпур има пръст в тази драма. Вдясно от изхода според предварителната уговорка ни чакаше висок слаб мъж. Константин и Мая живеят от 3 години в Бали и са собственици на туристическа агенция. Много удобно за хора като нас, които не пътуват организирано – това ни дава възможност да се ... организираме. Вместо да се впуснем веднага в пазарлъци с различни шофьори на редовни и нелегални таксита ние директно поехме към колата на Косьо. Първите впечатления от движението вечер са, че тук цари индийски хаос. Всъщност съм малко несправедлив – хаосът е организиран като повечето коли се движат вляво, точно както в Куала Лумпур и в Англия. Задръстванията, обаче, са си специфични за Бали. Разстоянието от около 20 км взимаме за половин час и влизаме на паркинга на хотел Segara Village в курортния район Санур. Персоналът не ни разрешава да носим багаж, но аз въпреки това не си дадох раницата с техниката. Никога не се доверявам на никога за нея. След кратка регистрация на рецепция и настаняване в стаята седнахме в ресторанта на хотела да обсъдим с Косьо програмата и намеренията си за следващите дни на отдих и туризъм. След вечерята на брега изпратихме Косьо и със Стефчо побързахме да си натопим краката в Индийския океан. Прибрахме се в стаята за релакс и събиране на сили за следващия, реално първи ден в Бали. *** В Бали слънцето изгрява в 6:20 и залязва в 18:20. Хората тук започват деня си рано. Ние още не бяхме станали местни и нашият ден започва по-късно – нещо, което всъщност ни изяжда ценно време и намалява възможностите за разглеждане на острова. На светло мога да огледам хотела с по-голям успех и преди да се срещнем с Косьо имаме време за опознаване на района и закуска. Ще започна с централния вход.

Хотел Segara Village в Санур се оказа едно изключително приятно място. Изключвайки миризмата на мухъл в стаята, която усетихме още първата вечер, всичко останало беше на ниво. Всъщност влагата в Бали очевидно води до подобни недостатъци и аз реших, че това не е кой знае какъв проблем. Не всички бяха на моето мнение, но за това по-нататък.

Целият хотел е във вид на къщички, пръснати в една голяма и невероятно красива градина с няколко басейна, барове, ресторант и собствен плаж. Ще започна от нашата стая, която бе на втория етаж вляво.

Бяхме много близо до рецепцията...

Да, рецепцията няма стени – всичко е открито, но задължително с покрив против дъжд. И защо ли!? Та тук температурите целогодишно са летни, независимо дали вали или не дъжд.

Рецепцията от друг ъгъл:

Продължавам разходката из градината...

Два от басейните.

В първия имаше джакузи, а втория е направен за плуване и събиране на тен. Слънчевите бани се взимат чрез шезлонг, разположен в плитка част на басейна, в която денем водата си става чай. В по-дълбоката част, в която се плува, водата е малко по-приятна – не чак гореща.

Разни други къщички от състава на хотела:

Покрай пътеките из градината има красиви цветя. Грижливо поддържани тревни площи, детска площадка за малки деца с пясък, както и един частен храм, в който е забранено да се влиза, допълват картината.

Около храма има изградени езерца с риби, цветя и фонтани.

Попадам на скрит сред дърветата бар, който ме кара да се усмихна... Не го бях забелязал, а бях минал няколко пъти покрай него.

Наистина, представете си жега. Ама много горещо... И сега усещането да седнеш на столче в бара и да пиеш един безалкохолен коктейл! Идилия!

Идилия, но тук чак толкова горещо не става. Максимум като през юли и август в България. И все пак разхлаждащия ефект на водата не може да се пренебрегне. Остава да покажа плажа на хотела. Хотелът предлага безплатно шезлонги с кърпи и възглавнички.

Много приятен пясък, много синьо небе, екзотична растителност... Леко замърсена плажна ивица, но океанът мъкне боклуци от къде ли не! На снимката се оказа, че съм хванал момент на прилив. Гледката при отлив е съвсем различна.

Стана време да закусим и да се срещнем с Косьо за първия си туристически ден в Бали. Намираме го на рецепцията заедно с Мия, дъщеря му. Помогна ни да си заредим малко пари в предплатената GSM карта от местен оператор – това ще се окаже много удобен вариант да си комуникираме през следващите дни, т.к. роуминга на нашите телефони е неприятно скъп. Нядявам се да не съм бил прекалено досаден с обиколката на хотела. Сега вече следва първата туристическа забележителност. За съжаление като за добре дошли времето се срина. Намръщи се застрашително и започна леко да ръми дъжд. На острова това се случва често и съвсем неочаквано. На никой, обаче, това не му прави впечатление! ГРАДИНАТА НА ОРХИДЕИТЕ На входа плащам един семеен билет – 2 възрастни и 3 деца. Излиза ми 250 000 рупии (малко над 40 лв.). Предлагат ни чадъри, но невярвайки, че може да завали силно, любезно отказвам.

В цялата градина нямаше нито един друг турист. И като единствени и уникални, веднага ни се залепи една местна служителка. Залепи звучи грубо, но точно това направи. Въпреки това жената беше много любезна и гостоприемна. Опита се да ни говори и на руски, но ние продължихме с английския. Запозна ме с някои от цветята и докато си говорехме лекия дъжд се превърна в тропически порой!

Това ни накара моментално да се скрием под един от навесите. През това време Косьо коригира грешката ми с чадърите и донесе няколко. Точно в този момент индонезийката разпозна Мия като дъщеря на Косьо, а не моя. Бяха се виждали и преди, естествено.

Моята пък отново стана обект на симпатии и това определено й хареса.

Дъждът понамаля след около 15-20 минути и продължихме да разглеждаме градината.

Само говоря за орхидеи, а снимки?! Редно е да покажа няколко.

И защо само орхидеи? Имаше не малко и други красиви растения.

А това било единственото естествено черно цвете. Не съм навътре с материята, но изглежда малко зловещо.

Времето се оправи точно толкова бързо, колкото се развали. Изгря слънце и започна да става горещо. Влагата и слънцето са като турбокатализатор за растежа на всички тези екзотични цветя.

И още орхидеи...

Разгледахме всичко. Даже успяхме да видим в една клетка едно от животните Luwak – нещо за което само разбрах, че го използват за производство на най-скъпото и качествено кафе в света.

Разгледахме неголямата, но много красива градина и се отправяме към следващото атрактивно за деца и възрастни място. Паркът с птици на Бали (BALI BIRD PARK). Добре, че е Косьо та въобще не мисля как, от къде и с какво да стигнем до мястото. Качваме се на колата и се возим като куфари. Пристигаме и ни разтоварват на правилното място.

***

ПАРКЪТ С ПТИЦИ НА БАЛИ

Още с пристигането номерът с времето се повтори. Не знам дали Господ го прави нарочно или просто ни е такъв късметът, но на входа на парка с птиците се налага отново да си вземем чадъри. Поне са безплатни!

Разбира се, когато вали лотосите са се затворили, но обърнете внимание на размера на листата. Някъде бях чел, че такова листо може да издържи товар до 90 кг.

С крясъци първите папагали все едно ни посрещат с „добре дошли досадници!”.

И този парк е почти празен. Та кой ли луд ще се разхожда по време на дъжд!

Точно загледах едно палмово какаду...

... и Вики ме извика да я снимам! Бяха й сложили един папагал на главата и един на ръката!

Бяхме попаднали на сцената. Тук се вихреше фотосесия с папагали. Местните фотографи ни ги слагаха по раменете, главата и ръцете и ни снимаха ту с техните фотоапарати, ту с моя.

Един червен, мисля, че е лори, се опитва да ми изяде мартеницата! Интересът му е оправдан – едва ли е виждал преди подобен аксесоар, който на всичкото отгоре изглежда вкусен.

Продължиха да ме украсяват с папагалчета. Едно такова едро и шарено ара ми унищожи орхидеята без въобще да го усетя.

И понеже Мери е послушната ми съпруга – и на нея й се полага някое и друго хвъркато-кресливо.

Какадуто е най-нежно и внимателно. То практически не си забиваше ноктите като ти седи на ръката. Много ми хареса тази птица, но не я подаряват! Мия леко се притесняваше, но точно бялото съкровище нищо нямаше да й направи.

Сцената на цялата тази театрална сценка с папагали се разиграва на специално място в парка. Докато се забавлявахме дойдоха и други посетители и им преотстъпихме терена.

От доста време се заглеждам по тази грациозна крачеща птица. Разбрах, че видът е африкански жерав. Има интересна прическа, която даже и след поройния дъжд запазва вида си.

И понеже небете започва да се прояснява, ето ни как се разхождаме по алеите без чадъри:

Стигаме до една типична балийска къща, в която се качваме по стълбички. Отваряме вратата и буквално пред лицето ни изниква като от нищото един бухал! Стреснахме се. Вътре е царството на нощните птици. Всичките са в клетки, разбира се. И този герой, който ни стресна и той също бе зад мрежа. Излиза се от другата страна и слизаме право при пеликаните.

Като ни видя се разбърза по посока на водата – сигурното му убежище!

Пръснахме се из алеите с клетки и различни изкуствено създадени благоприятни за птиците местенца.

Докато пред обектива ми премина спокойно един ... бял паун!

Целият парк е разделен на сектори, наподобяващи максимално флората и фауната на даден действителен регион. Например Папуа има вход и всичко вътре е като голяма покрита градина. Покрита е с финна мрежа, която не позволява на птиците да прелитат в други сектори от парка. В същото време е достатъчно просторно, за да могат животните да се чувстват като на свобода, а ние да се движим сред тях, все едно сме в истинска джунгла.

По въздушен мост се минава високо през короните на дърветата – мястото, където наистина можеш да видиш различни хвъркати. Папагалите лори ни наблюдават с интерес как минаваме покрай тях – свикнали са.

Отново жерав – седи като мокра кокошка на дървото, защото мрежата над него ни най-малко не успява да спре дъжда, който отново започна да ни тормози.

Навлизаме в следващия сектор – Борнео. Нищо кой знае какво ново не може да се види, но...

... тук ме чакаше нова постановка. Снимка със страшните птици-носорог. Единствено моя милост се осмели да ги покани на раменете си.

Птицата-носорог много прилича на тукан, но всъщност си е различен вид. Приликата идва от огромния клюн и приблизително същия размер на тялото.

Приключих набързо с тази фотосесия и отново минавам покрай пеликани – като че ли някаква друга разновидност.

Следващия сектор е „Птиците от Рая”. Така и не разбрах какво имат предвид.

Рай, но нещо доста мокър. Алеите се бяха превърнали на рекички. Вики даже забеляза, че по земята е пълно с едни много миниатюрни жабки. Дали не служеха за храна на птиците?!

Сектор „Сулавеси и източните острови”.

Тук в разрез с името на парка видяхме едно уникално животно – близък роднина на динозаврите и на драконите от приказките. Влечуго, обитаващо остров Комодо и срещащо се единствено там на свобода – комодски варан, унищожител на птици!

Вървейки по алеите забелязвам, че тук таме по дърветата, както и в Градината на орхидеите, са прикрепени и си виреят прекрасни екземпляри от тези чудесни цветя.

На финала на нашата разходка в този не голям, но прекрасно подреден и атрактивен парк минаваме и покрай още няколко красиви създания.

Розово фламинго, патета и една мокра до костите чапла... Поне на чапла ми прилича! Във всеки случай имаше много нещастен вид горката.

Не много по-щастливо изглеждаше и това мъничко и проскубано, но пък свободно какаду:

Излизаме от парка и небето изглежда все едно днес въобще не ни е валял тропически дъжд!

Забравих да спомена, че присъствахме на 3D прожекция на кратък образователен филм за деца, както и видяхме „детската градина” на новоизлюпените в парка птички.

Моите лични препоръки за всеки, който посети Бали, са на всяка цена да се разходи до този забележителен парк с екзотични птици. Наистина, начинът на презентиране на обитателите, подредбата на градините и в резултат на това красотата на цялата обстановка не са в никакъв случай за изпускане! Нещо повече. Точно срещу входа на BALI BIRD PARK е входът на BALI REPTILE PARK. Паркът с влечугите е достъпен с билетите от птичия парк, така че не пропускаме да влезем и там."

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !