Днес почитаме Кирил и Методий, но заслугата на княз Борис е по-голяма

На 24 май акцентът винаги пада върху делото на Кирил и Методий. За мен обаче далеч по-голяма заслуга за българските букви има княз Борис. Един от най-великите владетели, управлявали България.

За жалост историята се учи само в училище и се налага материята й да е нагодена за 12-годишни деца. Не се сещаме да я анализираме като възрастни. Ето няколко насоки специално за княз Борис:

- Той осъзнава, че България има нужда от официална писмена система. За IX век това е било равностойно да влезеш в света на информационните технологии – буквално и преносно. Днешната равностойност на това би било вкарването за пръв път на интернет и компютри в страната и въвеждането на информатиката като предмет в училище.

- Писмената система трябвало да е собствена, индивидуална. Имало е латински, имало е гръцки, можело е да се нагодят. Но княз Борис осъзнава, че чуждият език е проводник на чуждо влияние. Индивидуално ориентираната писменост е била предпоставка за интелектуална и културна независимост.

- Св. Кирил и Методий са визитантийски поданици, които създават глаголицата по политическо поръчение на Византия. Тяхната по-голяма заслуга е, че дефинират звуците на славянския език и ги дефинират чрез графеми. Също така обучават на този научен езиковедски метод и други хора, които реално ще създадат после кирилицата.

- Кирилицата, на която пишем, е създадена по поръчение и финансиране на княз Борис от св. Климент Охридски.

- Имаш писменост, но някой обаче трябва и да пише на нея. Затова княз Борис започва съзнателна държавна политика в областта на образованието. Създава школи в Охрид и Преслав, които за епохата си са били като университети и са събирали най-начетените хора.

- В България дотогава на почит е бил воинът-мъжкар. Но акцентът към науката почва постепенно да създава култ към една друга фигура - тази на интелектуалеца. По необходимост после двата образа се сливат и някои от най-видните фигури в историята ни са интелектуалци-воини: Симеон, Левски, Ботев.

- Затвърден със собствена писменост, българският език става книжовната и научна основа за развитието на славянската култура. Съвременният руски език например е изключително силно повлиян от църковно-славянския – т.е. старобългарския.

- Също толкова важно – княз Борис осъзнава необходимостта България да бъде покръстена. Християнството е най-силният белег на западната (т.е. европейската) цивилизация. Той взима това съдбоносно решение, че България трябва да е част от тази европейска цивилизация, не само в географски, но в и духовен и интелектуален план. (За справка – Турция все още отказват да я приемат в ЕС, като сред най-важните неназовавани причини е официалната й религия. А ние още не можем да влезем нито в еврозоната, нито в Шенген по днешните критерии).

- Тук е и тясната връзка между религия и книжовност - Западната християнска цивилизация (Гърция и Рим) са имали вече писменост от векове, а благодарение на нея - образование, история, наука, литература и функциониращ апарат на държавно и местно управление.

- В часовете по история княз Борис излиза малко като льольо в сравнение с кан Крум преди него и цар Симеон след него. Дали? Княз Борис води толкова умела външна политика между Константинопол и Рим, като надхитрява и двата лагера и издейства независима българска църква. Във вътрешен план невоюващият владетел е железен – изколва половината аристокрация, защото отказва да приеме политиките му.

- Приемането на християнството води и до приемането на установените в християнския свят закони. В България започва да се прилага Еклогата, която е основана на Corpus Iuris Civilis (Юстиниановия кодекс) – т.е. на класическото римско право, и се отказваме от стария си закон (който например е позволявал многоженство). Днес, когато една държава иска да стане член на ЕС, тя трябва да приеме изцяло правото на ЕС. Приликите не са случайни.

- Княз Борис е един от малкото владетели, които се оттеглят приживе от властта. Което пак е нечувана далновидност. И тя се оправдава. Синът му Расате почва да отменя реформите. Тогава княз Борис прави държавен преврат (!), нарежда да го ослепят (помислете за държавен служител днес, който би прецакал детето си..., ми няма) и слага начело Симеон.

Много може да се каже, но като цяло княз Борис е този, който допринася най-много за индивидуалността на българската култура и самосъзнание. Тази идентичност после ни запазва през петте века турско робство. Възраждането започва със спомнянето на историята, която е останала, защото е била написана. В народа ни образованието се закрепва като някаква върховна ценност и най-простият човек знае, че детото му трябва да има „висше“.

А, да – на евро банкнотите надписът беше само на латиница и гръцки, но заради нас вече е и на кирилица. Нещата не са се променили много от IX век.

Б. ред. - Авторът на статията Теодор Тотев е читател на OFFNews.

Следете новините ни в GoogleNews