Реквием за 32 убити дървета

OFFNews Последна промяна на 09 май 2018 в 13:19 5371 0

Снимка Вергил Стойнев

Варварската сеч пред дома на Вергил Димов в Панагюрски колонии

Навръх Великден, с разрешението на община Панагюрище, варварски бяха изсечени 32 деветдесетгодишни дървета пред дома на Вергил Димов в Пангюрски колонии.

Вергил Димов е министър в правителството на Константин Муравиев, управлявало само седем дни между 2 септември и 9 септември 1944 г. Димов е бил и министър на благоустройството в две правителства на Никола Мушанов, между 1932 и 1935 г. Тогава благоустрояват Панагюрище, основават Колониите – правят път до Златица, докарват вода от съседна планина, засаждат редки дървета, заради което панагюрци му дават земя за ползване. 

Вилата и пространството около нея е проектирана от архитекта на Софийската опера Лазар Парашкеванов и е в процес на обявяване за паметник на културата. Гледан от улицата, която носи името на Вергил Димов, обаче прекрасният парк и уникалната арка, която обгръща пътеката към сградата, бяха унищожени.

Тези дни дъщерята на Вергил Димов и бивша учителка по литература в Класическата гимназия Стамена Димова написа отворено писмо във Фейсбук, което към момента има стотици споделяния.

Публикуваме го с надеждата някоя от държавните институции да потърси сметка за тази варварска и ненужна сеч.

МОЕТО ПИСМО... ДО ДЯДО, НА СЕЛО
ДО ВСИЧКИ....
ХОРА
ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ
МЕДИИ
РАЗЛИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ
ДО ВСЕКИ,КОЙТО МОЖЕ ДА ЧУЕ

Точно преди един месец, пак на празник, на светлия празник на Възкресението, докато съм слушала гласовете на празничните църковни камбани, брадви и резачки са посичали вековните борове, посадени от моя баща Вергил Димов в двора на вилата ни в Панагюрски колонии... Тридесет и два на брой, както и други брезички, фиданки, храсти... Били са сами... Не съм била там, за да се пръсне сърцето ми на хиляди частички терзание...Останаха отрязаните пънове като очи неми на земята ни...

Било право на общината, казва кметът на Панагюрище г-н Н. Белишки...

А аз питам:

Докога правото ще има лице на разправа??

Докога правото ще има лице на нечовечност?? На бездушие?

И кой е дал право на това право??

А кой има право над моя живот, нас моите спомени, над достойнството ми? Над честта на родителите ми?

Неписаните закони не се ли по- стари от написаните?

Написаните закони се променят, неписаните - остават...

Животът не е ли оцелял именно поради вечността и святостта на неписаното вечно познание?

Докога ще унищожават горите ни, земите ни, бреговете ни? По кое право?

Кога се родиха тези чужди хора на земята ни? Чужди и на самите себе си?

Не започнаха ли да посичат и вековните дъбове на литературата ни в образованието на децата ни? Алеко падна пръв...

Нима това са само празни думи вече? Тогава на какво се крепи животът ни? Какво ще остане и остава от нас? Оголени пънове??

Но и пъновете пролистват, " пролистнал сухар", казва народът ни... Животът избликва по-силен от смъртта... Правото на живота е над всичко... И на моя глас... И на моята болка...

Имам право и на отговор, Дами и Господа управляващи...

Хора, близки и далечни...

Ако ме чувате...

Ако ме чувате...

Помогнете ми да ме чуят...

Да, има светлина във всяка пукнатина.. И цветето разцъфва след бурята...

Много "секачи" в малката ни земя... Предлагам да открием тяхна страница... ....Родни секачи, с имена и снимки, материали много... Нека ги впишем в историята... Те заслужават... Имат това право...

Аз, Стамена Вергилова Димова
години 83
учителка, по професия
мечтател без очакване, по рождение...

---------

Линк към фотоалбума с отрязаните дървета във фейсбукстраницата на Вергил Стойнев, внук на Вергил Димов

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови