Хампарцумян: КТБ ще ни струва най-малко 1.5 млрд. лева

КТБ технически не е фалирала, а най-вероятната хипотеза е отнемане на лиценза на банката и обявяването ѝ в несъстоятелност.

Това коментира пред bTV председателят на Управителния съвет на Асоциация на банките в България и изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" Левон Хампарцумян.

Той посочи, че за плащане на гарантираните от закона депозити ще е нужно държавата да изтегли нов дълг в рамките на 1.5 млрд. лева, като останалите около 2 млрд. банките заделят от печалбите си от 1998 г. насам.

„Ако някой реши да пълни кацата без дъно, теоретично е възможно да се съживи тази банка. Говорим за 4-5 млрд. лева ликвидност, това е от всеки работещ българин да поискаме 2000 лева”, подчерта Хампарцумян. Според него обаче опитите за спасяване на банката не са добър вариант.

Правителството не трябва да се меси в този казус, който е от компетенциите на БНБ, посочи още банкерът. Той отказа да коментира действията на централна банка от самото начало на казуса, но посочи, че в нея работят "хора изключително професионални и разбират какво правят".

Хампарцумян обясни, че фирмите и физическите лица с реална дейност, които са теглили кредити от банката, ще ги върнат, но част от тях може да бъдат отписани, когато станат ясни отношенията им с трезора.

„Очевидно е, че в КТБ има огромни злоупотреби, направени от хората, които са управлявали банката”, каза банкерът и напомни, че оманският фонд се е дистанцирал от мажоритарния собственик Цветан Василев. Той определи случая като „криминален”.

По думите му установената над 4-милиардна дупка в банката представлява това, което одиторите очакват да липсва към края на годината на база обезпечения и обслужвани кредити. Хампарцумян посочи, че кухите фирми чрез счетоводни трикове са създавали впечатлението, че плащат задълженията си.

„Прокуратурата трябва да каже дали е източена, била е зле управлявана и са създадени условия КТБ да натрупа огромни загуби”, коментира той и определи като „парадоксални” твърденията, че държавното обвинение, Делян Пеевски и Иво Прокопиев са замесени в опит да бъде "открадната" финансовата институция.

Хампарцумян посочи, че вероятно и експермиерът Иван Костов е щял да се съгласи, че КТБ не може да бъде спасена след публикуването на доклада на трите международни одиторски фирми, които са разполагали с най-добрата възможна информация.

Несъстоятелност на КТБ няма да окаже негативно влияние върху цялата банкова система, която нвече няколко месеца след началото на казуса показва, че устоява, смята Хампарцумян. Според него това, че банката на Цветан Василев е кредитирала тесен кръг фирми ще ограничи влиянието на фалита й върху цялата система. Той отхвърли и появилата се напоследък теза, че затварянето на КТБ ще окаже негативно влияние върху размера на лихвите на другите институции.

„Банковата система си я представете като инфраструктура на икономиката, като един водопровод, който ни снабдява с вода. Като гръмне един кран, не означава, че целият водопровод е развален”, каза банкерът. 

Според него фактът, че банката е кредитирала тесен кръг свързани лица, ще ограничи ефекта върху банковата система.

„Това, което се случи с КТБ, още веднъж напомня, че когато човек избира банка, трябва да избира внимателно, както избира училище за децата си, зъболекар, модел кола, жена, мъж...”, заяви банкерът.

Още по темата

22/10/2014

Икономика

Дупката в КТБ е над 4,2 млрд. лева

21/10/2014

Икономика

Оманският фонд готов да помага за КТБ, но без Цветан Василев

21/10/2014

Икономика

Европа: БНБ надскочи всяка допустима свобода на преценката по казуса "КТБ" (обновена)

19/10/2014

Общество

Цветан Василев: Моето мнение за КТБ никой не го иска

Следете новините ни в GoogleNews