Днес е Тодоровден, празникът се чества винаги в първата събота от Великия пост. Църквата почита св. Теодор Тирон. Имен ден празнуват и Тодор, Божидар и женските варианти на имената. 

Името произхожда от гръцкото Theodoros и означава "Божи дар". 

Тодоровден е един от първите пролетни празници и в народните представи е свързан с плодородието. Вярва се, че св. Теодор Тирон отива със своя кон при господ, за да го моли за лято и добра реколта за стопаните. Най-характерни за празника са кушиите. 

На този ден според народните вярвания свекървите се сближават с младите си снахи, в миналото те получавали на Тодоровден правото да месят хляб в новия си дом. 

Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат жертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници. Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара. 

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.

Църквата почита днес и паметта на Св. Симеон Нови Богослов. 

Роден в 949 г. в знатно семейство, той получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера при царския двор. Но младежът жадувал за духовен живот, на какъвто се отдал под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни.

В основата на неговото духовно-аскетическо възпитание старецът поставил "Лествицата" и съчиненията на св. Марк Подвижник, върху които младият послушник изградил своя подвиг. След дългогодишно послушничество в прочутия Студийски манастир и в манастира на св. Мамант, той бил постриган за монах.

Преп. Симеон бил избран за игумен и ръкоположен за свещеник. Като игумен той се посветил на усърдна проповедническа църковно–писателска дейност.

Св. Симеон починал през 1020 година. Тридесет години след смъртта му били открити неговите чудотворни мощи. Св. Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които е произнасял пред братството в манастира, както и тълкувания на Свещеното Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни.