Днес православната църква почита паметта на мъчениците Дросида и  Василий Анкирски.   Св. мъченица Дросида (Друсила)   По времето на император Траян (98-117) и по негова заповед всеки ден били изпращани християни, а телата на мъртвите били захвърляни. Няколко девойки ги погребвали близо до дома си, въпреки забраната. Узнала за това Дросида, дъщерята на император Траян, и една нощ, след като слугите й заспали дълбоко, отишла при девойките, за да измоли тялото на един мъченик. Междувременно нейният годеник Андреян посъветвал императора да постави стража до телата на убитите, за да се разбере кой краде телата им. Траян заповядал да изпълнят съвета му и така девойките, заедно с Дросида били заловени. На сутринта ги завели при императора. Като видял дъщеря си, той изпаднал в ужас и наредил на стражите да я затворят и да я пазят зорко, като се надявал тя да се разкае и да се поправи. За девиците  изковали голям котел, който напълнили с разтопена медна сплав и ги хвърлили в него. Така загинали и много други, които отказали да се поклонят на езическите богове. Когато научила за това, Дросида започнала да се моли на Бог да изпрати сън на пазачите й, за да може да избяга от своя плен. След това свалила отличителните знаци на своя царствен произход и тихо напуснала затвора си, тъй че никой от стражите не я забелязал. Запътила се към пещта. За да не умре като езичница, извадила  миро, намазала се, а после влязла в ручея, който течал наблизо и така сама се кръстила. След това се предала на строг пост и се укривала в продължение на седем дни. През това време при нея дошли неколцина християни, на които разказала за живота си. На осмия ден след кръщението, като се помолила, извършила това, което била замислила.   Св. свещеномъченик Василий Анкирски   Свещеномъченик Василий претърпял много страдания и преследвания от арианите при цар Констанций  (337–361 г.). Той се прочул като ревностен защитник на православието в Анкира (днешна Анкара). Василий не престанал и след възкачването на Юлиан Отстъпник и започнал гонение против християните, заради което бил хвърлен в тъмница. Юлиан дошъл в Анкира. Довели пред него затворника и царят започнал да го уговаря да се откаже от вярата си, като му обещавал почести и богатства. Василий не се съгласил. В отговор му предрекъл, че скоро ще умре в люти мъки и тялото му няма да бъде погребано. Юлиан се разгневил и заповядал всеки ден от кожата на затворника да се одират по седем ремъка. Това правели мъчителите няколко дни. Когато Василий отново бил изведен пред царя, той сам одрал един ремък от кожа си и го хвърлил в лицето на Юлиан. Оскърблението срещу царя било разгласено из града. Юлиан от срам тайно напуснал Анкира и заминал за Антиохия. В негово отсъствие продължили жестоко да измъчват Василий до смъртта му през 363 година.   Източник: http://www.pravoslavieto.com