Из делниците на един луд (27 юни-1 юли)

Петък, 1 юли

„Новинар” се спомина. Пеевски го ликвидирал. И няма да е последното издание, ликвидирано от тоя… Ще консултирам думата с адвоката си и тогава ще я напиша. 

Седем години от живота си оставих в този вестник. С много труд го направихме вестник. Както справедливо отбеляза OFFNews, в края на 90-те години на миналия век беше в първата тройка по тираж. Но така стана, че го купи Антоан Николов. За един чувал пари го купи. С кола на НСО ги закараха. Честно, не ви лъжа. После Антоан прати трима безхаберници да ни контролират, та да пишем правилно. Щото ние малко се подбъзиквахме с премиера Костов. А той има чувството за хумор на гулията. Помня когато направи големите рокади в правителството. Всички се чудеха кои министри ще си идат и кои ще дойдат. И ние написахме, че само един човек знае кои ще са новите министри. И мъжа й! Демек кака Елена като Ливия. (Август управляваше света, но Ливия управляваше Август.) И други такива работи. В следствие на което Костов привикал Антоан да му говори. Но през цялото време побутвал по бюрото една папка с гриф „Строго секретно!” Не знам какво е имало в нея, но Антоан излязъл силно притеснен и „с цвят на лицето, както се казва, хемороиден”. С една дума не се разбрахме. Основно за това що е вестник. Имаше и несходство в характерите и сексуалната ориентация. 

От мястото, на което се намираме днес, пред нас се открива прекрасна гледка към миналото. Бяха трудни седем години, но и много хубави седем години, едни от най-хубавите. Вестникът ни беше беден, но душите ни бяха богати. Хубави хора се бяхме събрали. И как умеехме да се веселим. Винаги съм казвал, че ако искаш да разбереш как бачкат едни хора, погледай ги как се веселят.

Днес се чувствам като родител, чиято рожба е тръгнала по кривия път. Боли ме, но знам, че наказанието е справедливо.

„Труд”: „Чудо край Пловдив: Женски манастир чака реколта от банани.” Защо монахините са се захванали точно с банани, не мога да ви кажа. Те разбира се си имат благовидно обяснение – подарили им разсад. Но каквато и да е мотивацията, усилието е за уважение. Републиката се нуждае от банани.

Спомняме си, че през 2005 г. медиите съобщиха: „В брезнишката поща берат банани”. Тогава във вестника имахме една мома от Брезник. Купи си последен модел телефон. И като я питахме откъде парета, рече: „Брах банани.” Изобщо от бране на банани се правят добри пари. Познавам… Както и да е.

Снимката е открадната от стената на Борислав Димитров.

Идва и нашето време, братя! ПП „Четвърти километър” вече може да има собствен твърд електорат. Засега разполагахме само с периферен - стресирани, леко разфокусирани… Но вече ще можем да формираме и твърд. Готви се нов Закон за физическите лица, в който се премахва институтът на "запрещението". Под запрещение досега поставяха хора, набедени, че поради "слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи". И нормалните се грижеха за работите им вместо тях. И видяхме докъде се докараха работите… От правосъдието обясняват, че с това автоматично ще отпадне и забраната за гласуване на въпросните лица. И в електоралния корпус ще се влеят 7000 нови и необременени избиратели. Искам да ви уверя още веднъж, че няма друга партия с такова сигурно бъдеще, като ППЧК.

„Четвърти километър – на всеки километър! Да живее нашият лидер, демек аз.

To be continued

Още по темата

04/07/2016 Нашите автори

Из делниците на един луд (27 юни-1 юли)

27/06/2016 Нашите автори

Из делниците на един луд (20-24 юни)

20/06/2016 Нашите автори

Из делниците на един луд (13-17 юни)

13/06/2016 Нашите автори

Из делниците на един луд (6-10 юни)