Заплати и осигуровки да се увеличават автоматично като пенсиите

Владимир Каролев Последна промяна на 24 август 2014 в 14:28 175462 8

Владимир Каролев

Снимка frognews.bg

Владимир Каролев

Наскоро националната статистика публикува данните за състоянието на пазара на труда през второто тримесечие на 2014 година. И те, както и тези за първото тримесечие, са положителни. В сравнение с периода април-юни 2013 г. има спад в безработицата от 12,9% на 11,4% и увеличаване на заетостта от 47,0% на 47,9%. И на фона на тези положителни сигнали преди няколко дни вицепремиерът и социален министър във временното правителство Йордан Христосков излезе с предложения, които ще повлияят отрицателно на пазара на труда, ако бъдат приети.

Г-н Христосков отдавна говори за увеличаване на прекия данък върху труда, наричан за благозвучие „осигуровка”. Като един от авторите на пенсионния модел, въведен през 2000 година, твърди, че прекаленото намаляване на осигуровките през периода 2002-2009 година било основната причина за дефицита на НОИ – през 2013 година трансферите от централния бюджет (под формата на субсидии и вноски) към системата на държавното обществено осигуряване възлизат на 4,7 млрд. лв. Но един преглед на планираните приходи и разходи за пенсии в реформата от 2000 г. ясно показва, че, с изключение на две кризисни години, приходите от осигурителни вноски са над планираните, а дефицитът се дължи предимно на ръста на разходите за пенсии над планираните в реформата от 2000 г.

На пръв поглед в пенсионната система има някакъв абсурд – хем пенсиите са ниски, хем разходите за пенсии като процент от БВП растат от 8.75% през 2003 г. на 9.92% през 2013-а. И всяка година все повече пари се дават за пенсии – през 2013 г. разходите за пенсии скачат с над 500 млн. лв. Само че основната част от проблемите с финансирането на системата на ДОО са следствие от забавянето на пенсионната реформа. А проблемите там са ясни, но, за съжаление, няколко поредни правителства не само че не ги решиха, но и се поддадоха на популизма и натиска на синдикатите и приеха мерки, които влошиха състоянието на системата – една от тези мерки например беше замразяването на възрастта за пенсиониране, предприета от последното правителство. Друг пример е предизборното увеличаване на пенсиите, направено от тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС с 20% през 2009 г., когато икономиката се сви с над 5%.

Предишният социалният министър Хасан Адемов не се съгласи с предложеното от синдикатите повишаване на осигурителните вноски с 2 процентни пункта, което, според статичните разчети на синдикатите (които всеки грамотен икономист с право би нарекъл бакалски), щяло да доведе до 190 млн. лв. допълнителни приходи в системата на ДОО. Само че динамичните ефекти от евентуално увеличение на данъка върху труда ще доведат до намаляване на заетостта и увеличаване на сивия сектор и в резултат е възможно нетният данъчен резултат за бюджета да е отрицателен.

Вместо да увеличава прекия данък върху труда, министър Христосков да се опита да наложи най-после това, за което и той самият говори – държавните служители и работещите в МВР и МНО да започнат да плащат сами осигурителните си вноски и в рамките на Консултативния съвет за оптимизация на осигурителната система в България да се договори увеличаване на пенсионната възраст за някои категории труд, при които ранното пенсиониране е абсурдно рано. Значителна част от хората в тези категории получават пенсии повече години, отколкото са работили. А както той правилно посочи в интервю по-рано тази седмица, нормално е човек да се осигурява два пъти по-дълго от годините, в които получава пенсия. И, разбира се, необходимо е той да не се поддаде на натиска на популистки партии и синдикати, които искат записаното увеличаване на възрастта и стажа за пенсия с по 4 месеца от 2015 година да отпадне.


Две от идеите, споделени пред обществеността от вицепремиера Йордан Христосков заслужават адмирация.

На първо място, той е напълно прав, че подобряването на събираемостта може да доведе до значим ръст на приходите в системата на ДОО и за целта трябва да се подобри работата на контролните органи в тези отрасли и дейности, в които е публична тайна, че има голям сив сектор и осигуряване под реалните доходи – например в строителството, ресторантьорството, туризма, някои услуги. (Кога за последен път сте получили касова бележка от фризьорката си?).

На второ място, много полезна е идеята за въвеждане на автоматични механизми за регулация на осигурителната система, които да въведат обективност, предсказуемост и минимизиране на възможностите за конюнктурни политически намеси. Само че, както се казва, дяволът е в детайлите. Поради което си позволявам да предложа детайла всякакви увеличения на минималната работна заплата, на осигурителните прагове, на максималния осигурителен доход и на социалните плащания да бъде по т.н. швейцарско правило (изчислява се на база увеличението на осигурителния доход плюс инфлацията за годината - бел. ред.). И моля популисти и профсъюзни деятели да не ревнат, че такъв автоматизъм няма в други социални системи в ЕС. Не е ли време България да приложи нещо полезно за първи път? Някой някога за първи път е направил и обул обувки? И съм сигурен, че някой друг тогава е казал: „Е, такова животно нема”.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови