Работодателите: Официалните минимални заплати са неадекватни

44% от работодателите у нас смятат, че към настоящия момент минималният осигурителен доход /МОД/ става неадекватен спрямо пазара на труда.

Това сочи изследване на "ЕСТАТ и партньори", поръчано от социалното министерство, което беше представено от доц. Емилия Ченгелова.

Изследването е направено в периода 07.02.-10.05.2014 г. сред 2525 работници и 3500 работодатели от цялата страна, както и в 6 шест фокус групови дискусии в градовете София, Пловдив, Ямбол, Варна, Габрово и Плевен.

Минималните осигурителни прагове бяха въведени през 2003 г. от социалния министър тогава - Лидия Шулева, като мярка срещу масовото осигуряване на работниците върху минималната заплата.

Те се договарят между синдикатите и работодателите за всяка календарна година и са разделени в 85 дейности. Ако профсъюзите и бизнеса не успеят да се договорят, социалният министър може административно да наложи прагове в отделни браншове. 

При въвеждането на праговете одобрението след работодателите е било по-голямо - 39%, уточни доц. Ченгелова.

В момента едва 29% от работодателите приемат МОД като адекватен метод.

50% от анкетираните са заявили, че осигурителните прагове са увеличили сивата икономика, а другите 50% са били на противоположно мнение.

21,9 % от работодателите твърдят, че въвеждането на праговете е довел до преназначаване на работници в по-ниската категория, а 31.6 % са приложили практиката за назначаване на непълно работно време.

Различни са и оценките за минималните осигурителни прагове по региони - най-недоволни от тях са в Перник, София-област, Кюстендил, Монтана, Видин, Габрово, Велико Търново и Добрич. В София-град осигурителните прагове се приемат добре.

В регионите със слаба икономика и ниска заетост всичко пречи, коментира доц. Ченгелова.

1/5 от работниците са признали, че получават по-ниска заплата от парите, върху които ги осигуряват заради високия праг за техния бранш и длъжност.

Един от изводите на изследването е, че все пак въвеждането на минималните прагове за осигуряване е оказало влияние за увеличаването на минималната работна заплата - през 2002 г. тя е била 100 лв., докато сега е 340 лв., а съгласно тригодишната бюджетна прогноза от януари 2005 г. трябва да стане 380 лв. 

Изследването е направено заради това, че в два поредни доклада ЕК за напредъка в реформите комисията критикува България за механизма на МОД, като препоръчва той да бъде преосмислен.

За следващата година от 85 дейности бизнесът и синдикатите са договорили минимални осигурителни прагове само за 36 бранша, но там са заети 1/2 от работещите българи. Те имат още 2 дни за договаряне.

Служебният социален министър Йордан Христосков предупреди, че ще наложи административно по-високи осигурителни прагове за сектори, в които те не са увеличавани повече от 2 години.

Още по темата

18/08/2014

Общество

Договориха 4.1% ръст на минималните официални заплати

08/08/2014

Offnews

Повече заети и по-високи заплати отчете НСИ

Следете новините ни в GoogleNews