Продължение от стр. 3

През 2014 година Никола Бошнаков кандидатства като режисьор на филмов проект, чийто продуцент е Джеки Стоев, за финансиране от НФЦ. По всичките девет критерия, по които комисията оценява проекта, той получава висок резултат. Без един – критерият за актуалност, на който комисията дава нула точки. Това означава, че проектът няма да получи финансиране и филм няма да има. Но съпругата на Никола – Ивана Мурджева, която е адвокат, при това добър, осъжда филмовия център: в закона критериите са само четири и никаква наредба не би трябвало да изменя това. Делото е спечелено на две инстанции, но резултатът е, че НФЦ спира финансирането на всички проекти от тази сесия. С което Никола и Джеки си спечелват доста омраза, но не и последващо финансиране на техния проект. Едно празно място между закона и институциите.

„По принцип по-големият проблем е, че колелото не може да се завърти. Тоест, всички сме легнали на тези държавни пари и който се опита сам да си налее вода в мелницата, влиза с едни пари вътре. Успява да направи филм, дори самите качества на филма нямат толкова голямо значение... Филмите, които излизат, не могат да си съберат публиката, която е необходима, за да се завърти колелото. Идеята е – вкарваш едни пари във филма – той събира пари от публиката – за да може колелото да се завърти и да направиш друг филм. Това не се получава. Без реална публика, която да си плаща билет, цялата работа се превръща в едно елитарно занимание. Което е приятно – да се движиш в една такава група…, но основната функция на киното, на панаири и забавления увисва някъде по трасето“, коментира ситуацията Никола Бошнаков.

И продължава: „Българската публика е публика като публика. Може да се каже, че в цяла Европа са такива процесите. Въпросът е, че първо, по някакъв безумен начин се лишихме от салоните, и второто е, че в момента, в който можеш да топнеш сламка в културния поток и да смучеш, ти нямаш стимул дори да излезеш от вкъщи. Разглезваш се. При баровете, ресторантите и такъв тип обществени места е друго, имам приятели, които се справят. Но киното увисна като такъв тип средище, като място за срещи“.

След като осъжда НФЦ, Никола продължава да работи. Междувременно е направил доста филми като монтажист. „И си стоя в тила – подкрепям тримата си герои. Те вършеят по телевизии, аз стоя в тила. Монтирам ги.“

В момента работи върху няколко неща, а още много стоят като проекти и планове. Заедно с Джеки пишат сценария на „Аве Мария“ – игрален филм за маргиналните типове през 50-те години на миналия век. Сред героите на филма ще има проститутка, скулпторка-лесбийска и други персонажи, непознати от онова време. Това е история за женската сила, споделя Никола, който ще бъде сърежисьор и съсценарист на проекта, в който ще бъдат съчетани както драмата, така и хуморът.

Съвсем наскоро Никола и Джони Пенков приключват друг проект – документален филм за брата на Джони, който е математик. Очакват се премиера и прожекции в кината.

А като режисьор Никола подготвя филм за паметника на Васил Левски в София. „Два пъти ме намира историята за паметника „Левски“ и втория път реших, че ще мога да направя филм, ще видим как ще се развият нещата. Историята на паметника "Левски" е, че веднага след Освобождението се започва една инициатива да бъда построен; искат да го построят за двадесет дни, обаче се размива и строежът продължава 17 години и струва много за времето си. Вплетени са всички актуални събития от едната и от другата страна на паметника. Даже не е документален, а филм изцяло по снимки и документи. Продуцент отново е Джеки, имаме финансиране от Столична община. Очаквам до февруари да бъде готов.“

Никола Бошнаков се радва на безрезервната подкрепа на съпругата си Ивана Мурджева и се зарежда от времето, което прекарва със сина си – този толкова интересен малък човек, който има вкъщи. Покрай Ивана се научава да пие добро вино, както вероятно и всички останали неща, които семейният мъж знае и може. Обича да пътува и да посещава нови места. Сред любимите му места извън България са Рибадео в Галисия – заради спокойствието, което открива там, Рим и Петербург, където изкарва тримесечен курс за продуценти. Твърде неорганизиран е, за да си води дневник, но пък мислите му се стрелкат една през друга, подреждайки се в идеи и планове.

И все пак, какво са думите? Думите се изплъзват, без да го искаме, променят се, някои от тях са напразно… Остават кино историите – онези, които провокират разсъждения и диалог.

____________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на адрес [email protected].