Турция се променя. Нека се възползваме

Миналия петък правителството на Реджеп Тайип Ердоган обяви нов пакет от данъчни мерки, отчисления и икономически стимули, които, ако правителството е стабилно, ще променят траекторията на турската икономика за години напред. България трябва да отчете това и да се позиционира по най-добрия начин.

Първо, какво предвиждат мерките – премахване на данъка върху чуждестранните доходи за период от 20 г., намаляване на корпоративния данък за износители от 25 % на 9 %, почти нулево облагане на транзитната търговия в истанбулския финансов център, драстично намаляване на данък наследство – на 1 %, освобождаване от данък за някои износни услуги. С тези мерки Анкара рязко променя икономическата си насоченост и се подготвя да развива експортно-износна икономика, желаейки да се превърне едновременно в регионален данъчен и финансов „рай“, но и спешно търси да привлече външни капитали, за да компенсира вътрешните си липси. Цялата турска икономика ще се насочи към растеж чрез продажба на стоки и услуги навън, а не чрез вътрешна консумация. Допълнително, но със сигурност едва ли решаващо – новата война в залива ще осигури интерес за възможен трансфер на капитали от страна на Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ, които имат парите и желанието да ги увеличават от друго, освен от нефт и газ.

Това ще засегне редица бизнеси в България, но и ще създаде възможност, дори нужда, от развитие. Проблеми могат да очакват производителите на автомобилни компоненти, текстилната индустрия, базовите производства – кабелни системи, сензори, индустриални компоненти, оранжерийното производство, консервната продукция, опаковъчната дейност. Турция има възможност да извършва целенасочени инвестиции, комбинирани с по-евтино производство. За българските предприемачи в тези сектори това ще означава по-сериозна конкуренция и ценови натиск, водещи до възможна загуба на пазарен дял. Това ще е особено видно, ако България не вземе адекватни мерки. Сред нелогичните действия биха били такива по намаляване на данъците и даване на икономически помощи, което ще означава опит за конкуриране с огромната турска работна сила, което е безсмислено или още по-лошо – бездействие на управляващите с идеята, че „той пазарът сам ще си се нагоди…“. Той ще се нагоди, но човек може да се ориентира и да се нагоди по най-добрия начин. А една действаща държава е длъжна да го направи за гражданите си. Ако не се предприемат действия, промените ще се усетят леко в следващите 1 до 3 години, но ако политиката на Анкара продължи и София не реагира, след 5 години страната ни ще бъде изтласкана от средния сегмент производства и ще изостане още спрямо останалите европейски икономики. А турското културно влияние и „мека сила“ ще последват икономическото превъзходство.

Това, което България трябва да направи, е да се преструктурира и да извлече максималното от тези промени. Това би включвало ускорен административен режим за регистрация на стратегически инвеститори, защото хората с пари ценят бързината в бюрокрацията дори повече от данъчните намаления. Трябва да се започне планирането и създаването на приоритетни индустриални зони в близост от българо-турската граница, с готова инфраструктура (ток, газ, вода, жп връзки) и извършване на митническите услуги на място. София може да допълни това със система за данъчни кредити за изследователска и развойна дейност, отчисления за ускорена амортизация на индустриалните активи. Целта на това би била грубият труд да се извършва в Турция, а сглобяването и фината механика – в България.

Това ще повиши качеството на извършваните тук дейности и ще даде алтернатива на казината и хазарта за препитание в тези региони! Докато Турция може да печели от ниската цена на труда, България трябва да отговори с висока производителност. Допълнително, могат да се таргетират всички онези турски компании, търсещи достъп до ЕС, да се улеснят процедурите за създаване на холдингови структури, да се развият трансграничните счетоводни и правни услуги между двете страни. Чрез такива стъпки страната ни може да се превърне във важна преходна стъпка между турския бизнес и европейския пазар, където оборотът към момента е на стойност 200 млрд. евро! Допълнително, това ще ни превърне в логистичен лидер и ще повиши позицията ни както спрямо Анкара, така и в рамките на ЕС.

Добрата новина е, че новото бъдещо правителство го очаква парламентарна сигурност и възможност решенията да се взимат без коалиционни дебати. Но е нужно те да се вземат бързо и отрано, иначе пистата може да свърши, преди самолетът да е готов да се издигне! И пак ще пропуснем възможности.

Следете новините ни в GoogleNews