Ще речете що толко много фнимание му обръщаме на тоа бастун грозен... Е па щото сакаме да се подиграем с него, дордето не е успел да излъже повечко народец. Щото според собствените му думи и според сайтчето на неговите дрогари Всеки ден, той влаза у следващата парлама одма. Нема пречки за тава чудо на съвременната политика... И ако успеем да накараме една заблудена душица да се откаже от гласуванье за тоа манекен, ще сме постигнале успех.

За целта почваме с един непретенциозен анализ на анкетката, пущена на сайта от колегите:

Къде вечерта на 25 ноември са отговориле две иляду четиристотин деведесе и шест души, у тава число и мойта мининка душичка. Както са забелезва, я турих глас, че тоа кавал нещастен ше обещае истински дедо Коледа за дечурете... Щото наближават празниците и на мене ми е все по-празнично. Та са замислих, ако тоа чудотворец земе да повика тъмните сили, на които служи, на помощ, току-виж са го трансформирале у един истински Клаус. Без санта, щото тоа е обратното на санта... Нали сме адаши, та ме е яд, дето цапа убавото име... Между другото, одавна ми се ще да го викна тава момче на дуел. Нали се фукнявИ едно време, че тренирал бил бокс. Бареков, яла се пробвай, баце. Да ти обрънем пръицата с един замах и да та видат ората къв си пуек. Не, не си пуек. Тизе, баце, си женски суек, демек безуек. Яла ти напраим едно спарингче, като си толко отворенгяс. С удоволствие ше те млатим по изтръпналата куха лейка, дорде речеш имбрик. Като маче у дирек ше те чегара.

Осеммесечната бременност е най-привлекателна за населението. От тиа две ияду и кусур избирателе един нема да си пущи гласчето за духовия инструмент догодина. Останалете анкетни възможности също са уникални и напълно в негов стил. Ама тава за офшорките и прокОрора е покъртително. Живеем у пост постмодерни времена, неколко пъти пост, щом като инжинерите, измислиле Дудуков, ни сметат за толко алтави, че да им се връжем и тоа път. Обидно е даже да си го помислим за какви ни имат. Дудуков е подигравката на кукловодите, тейното откровено унизително отношение, тейният размазващ жест. Подложени сме на тая гавра, за да осъзнаем абсурда на епохата, за да ни се присмеят открито и без всекакъв срам и свян.

От началото минаа доста годинки. През тех ни се чеплезиа по главите изтръпнали секакви смрадоляци. То цара ли не беше, пъдара ли не беше, Костов ли не беше, команчите ли не ни се пробваа неколко пъти... И винаги изодзаде прозира сенкята на нищожеството от Дръндар. А то е продукт на бившото десе. И сички останале са такиви. Зех даже да пишем разказете от Централата, щото все по-ясно можем да си представим на живо и без снежинки като как си говорат тия хуманоиди помежду си, какви теми обсъждат на оперативките си, какви са дългосрочните и краткосрочните им цели... Масата народ, за които тия игрички стават все по-прозрачни, се увеличава от ден на ден. Все повече орица проглеждат. Все по-малко мишчици ще се лъжат. Или по-точно осъзнаваньето е все по-категорично сред ората, имащи свойството да се осъзнават. Понеже и другата истина си е физически закон – нивото на глупост е константна величина и процентът на глупендерите, поддаващи се на манипулации, винаги си е един и същи. Просто преди години и част от ората, притежаващи свойствата да ползват черепносъдържимото междоушие, също се подвеждаше и... И гласуваше. И все за неподходящия телетъбис. Щото друг на сергията не е имало.

Та седът си значи ония от Управителния съвет на Централата и размишляват накъде да насочат усилия и какво още по-екзотично да турат у устенцата на Дудуков. В тоя УС влазат неколко играчи, не много, не повече от 20. И те решават каква бомба да фърли следващата седмица тейната марионетка у телевизорете. Повните ли го онава децко филмче на бибиси, тия винаги са ме учудвале със своята далновидност. Тъбисите са просто ходещи телевизори. На главите си имат антенки. Служат за прожектиранье на разни неща. Едното получава сигнал и прожектира на другите, после некое друго получава сигнал и показва коремчето си монитор на другарчетата. И по два пъти - да не е некой да е пропущил. Та така и нашите телетъбиси – получават сигнали. А напоследък все повече сигнали получава фаготът Бюреков. Фаготът иначе е красив инструмент, но в случая го ползвам като американски жаргон... Така обидно викат на геевете. А тъбис, tube, значи тръба, телевизор, провод, телетъбисите не са нищо повече от проводник на нечие мнение, на нечий сигнал.

Бюрека е онова жълтичкото. А другите си ги назовете сами.

И там в мозъчния тръст, в Централата, се готвят все повече изненади. Защото много от сигналите дори не се сътворяват на наша територия, а идват от чужбина. Излъчват и откъм Брюксел, и от Масква. И нашите тука препредават. Щото друго не умеат. Щото са купени. Щото може и да има социален експеримент, замислен в Тависток – я да видим българете доколко може да устискат. Или у нашата Централа имат свободата да доизмислят педесе процента от експеримента. Има нещо гнило тука. И ако си мислите, че номера с калашниците, разстрелващи българските политици насред банкета от предишния разказ, съм си го съчинил на сто процента, сетете се за постановката с Октай Енимехмедов. Нищожеството от Дръндар реагира съвсем хладнокръвно на изваденото оръжие. Таа тейна реакция нема и нужда да си ги измислям, обучени са, маменцетоим. На нищожеството му бе напомнено, че има и специалисти над него в йерархията. Че не е върховната инстанция. Това между другото му го беха напомнили и неколко години по-рано... Ама той некак си е забравил ли, или служи и той като най-обикновена марионетчица... Некои неща не ги знаем. Можем само да се досещаме.

В Централата съчиняват най-екзотичните представления, после ни ги опаковат в смилаеми варианти. Но продължението е, че дръндарският нема да бъде призоваван да свидетелства за сметка на новата актуална оферта за сезоня - Бисеров. Той бил пипал пищова на Октай. Сеги ще почнат едни инсинуации - що го е пипал, предварително ли го е пипал, нечии следи ли е замазвал... И накраа ще се изкара, че е поръчител и на сценката от делиорманска вечеринка. Сценарии да сакаме. Силата им е в разнообразието. А нищожеството от Дръндар официално е изпаднало в тежка депресия според мелицинската експертиза и поради тва нема да се явява у съда. „Потиснат е.“, рекъл психиатърът. Тоа милиардер да се потисне като във филма „Анализирай това“... Обаче от друга страна може па и той да дължи до стотинка иманьето си на своите създателе... И язе съм потиснат. Жал ми става за агент Сава и сички останале тежки и мрачни ора. Толкова са нещастни и така самотни. Цената да служиш на Централата наистина е душата. А коги останеш без душа, кво друго ти е изтребвало и за чий дедов ти е целото имане на тоа свет?

Въпросът е риторичен, много ясно. Просто се удивлявам на глас от бездушието. Явно на некои живи същества то не им пречи. Да живееш без душа е като да живееш без очи или без крака. И ако телесният недостатък може да се компенсира с по-различна или задълбочена душевност, душевният сакатлък е нелечим и нищо не запълва празнината вътре. На местото на душите на телетъбисите има монитори, ама от старите. Кухо пространство, през което собствени чувства не се индуцират, а единствено служи за трансфер на чужди импулси. Абсолютно такова е вътрешното душевно състояние и на Дудуков. Не че сегашните управляващи не са зомбита. Но при тоа вече немаме и желание за прикриванье на срамотиите. Пълна разголеност.

И те така те, връъимго на сичките пропадляци. Ич да ви не дреме. А ако сте забраиле как се живее, питайте пак Алексис Зорбас...

Още по темата

15/11/2013

Нашите автори

Новогодишен банкет – разкази от Централата

06/11/2013

Нашите автори

Дудуков, Нешка и Главния - разкази от Централата

31/10/2013

Нашите автори

Кючекът „Илиада“