Дудуков, Нешка и Главния - разкази от Централата

Последна промяна на 06 ноември 2013 в 10:57 12881 33

 Николай Фенерски
Николай Фенерски

 

- Дудуков - каза един властен глас по телефона - след оперативката ела в кабинета ми.

- Разбрано, господин Главен! - Отговори лицето.

На седмичната оперативка сътрудниците от екипа обсъдиха предстоящите задачи - продължаване на националното турне на „Територия с цензура“ в Харманли, Мъглиж и Никопол, привличане на други популярни лица от шоубизнеса и евтини, но запазени до момента, политици от втория ешелон на парламентарно представените партии, както и от отпадналите, но бивши участници във властта. За всеки един трябваше да се поиска разрешение за привличане от Централата и тая точка я приеха отделно. Екипът се състоеше от няколко специалисти по връзки с обществеността и двама официално спецове по модераторско майсторство, но всъщност спуснати отгоре ушенца на Главния. Нешка не присъстваше на оперативките, тя в действителност беше старшият ръководител на операцията и Дудуков й докладваше директно, като тя държеше независима връзка и с Централата. Йерархия съществуваше, но в определен момент гледната точка беше на всеки срещу всеки и никой не можеше да е сигурен в конфиденциалността на никого - такива са правилата на организацията, откакто съществува... Ще станат вече над седемдесет години.

 Дудуков пристъпваше от крак на крак като стресиран новобранец и нямаше нищо общо с нахакания си образ от екрана. Главния не го викаше често, а и тонът му някак си го притесни. Дудуков ги долавя тези детайли, вече не е в първа младост и понатрупа опит... Някой ден ще се изкачи по стълбичката. И ще стигне нивото на Нешка поне... Сега обаче трябваше да се гъне и усуква, за да доказва ефективността си. В Централата ползваха научни измервателни методи за тая ефективност и не му вярваха, разбира се, но Дудуков бе убеден, че с правилно отношение и с много старание ще успее да свърши задачата, за която се захвана неотдавна и на службата, за която беше подписал доживотен договор.

 Главния седеше зад бюрото си и гледаше невъзмутимо пред себе си, само в една точка, без да отклонява воднистите си очи към лицето.

 - Дудуков, седни да поговорим. Кафе няма да ти предложа, ще бъдем делови. Няма нужда да ти припомням длъжностната ти характеристика и условията, при които сключи Договора с нас. Само за нуждите на разказа, който пише някакъв бастун, ще спомена, че ние инвестирахме в теб значителни средства. И надежди. Спомни си Щатите, където те пратихме на специализация, спомни си Сен Тропе, където ти уредихме почивчица или джипчето, което ти купихме, знаеш, че после пуснахме и снимки из медиите, напълно съзнателно, всъщност. Имат ефект такива снимки, в най-анархичните години, когато още реорганизирахме учрежденията си, показахме на гладните зрители един наш мазен банкет... Както и да е. Има още да се учиш. Сега да те попитам, имаш ли действителна представа за това как му викат - рейтинга, реномето ти сред публиката?

 Дудуков се повъртя в креслото, сякаш му е неудобно, и се замисли за две секунди в какво направление да бъде отговорът.

 - Господин Главен, знам, че изразходваните средства за кампанията „Територията с цензура“ не са малко. Имам поглед върху бюджета и осъзнавам, че проектът е сериозен. Но съм уверен, че след няколко месеца ефектът ще се усети. Не вярвам на разни интернетски глупости, че народът ме мрази, в интернет си пишат, каквото искат, за съжаление...

 - Не, Дудуков. Не си прав, моето момче. - Прекъсна го рязко Главния. - Ние тук боравим с факти, както се казва. И фактите са, че ако всичко зависи само от теб, на изборите за персоната ти ще гласуват нула цяло нула, нула, нула един процента, демек само баба ти. Публиката те смята за противен, в това бъди сигурен. Но ние нямаме намерение да изоставяме започнатия проект и виждаме перспектива в теб. Ти ще бъдеш новият премиер, вече го обявихме в сайта на другото наше момче. Нали знаеш, че се забавляваме да им казваме предварително какво ще стане. Между другото, вие двамата с нашето момче нали се срещате, за да стиковате действията? За бюджета не мисли, всички политически харчове са жълти стотинки за нас. Нешка е тази, която засега вдига летвата. Ще се присъединят и други. Уредили сме вече, планирано е, не се безпокой. Извиках те, за да ти кажа да се стараеш повече по тези концерти. Турнето върви според очакванията. Но искам лично от теб да бъдеш по-скандален и рязък. Бъди краен. Обвинявай, изобличавай, давай надежда и обещавай! Умееш го, просто бъди още по-усърден.

 - Благодаря, господин Главен. - Дудуков не знаеше да се гордее ли или да се страхува от тези напътствия. С Главния никога не се знае какъв е крайният замисъл.

 Главния направи пауза. Дудуков си помисли, че вече трябва да се оттегли, но чакаше знак, че срещата е приключила. Тогава си припомни с прималял от радост стомах оная клауза от Договора, в която се описваше какви ще са личните му възнаграждения през годините за изпълнените задачи. Съзнанието му игнорираше допълнението към тая клауза, че всичко, каквото са му дали, може да бъде взето обратно с един малък жест и че отговаря и с живота си за изпълнението на задачите. Знаеше, че вече им служи. И вярваше, че ще преодолее тези няколко години до преподписването на нов договор на друго ниво. Такъв, какъвто има Нешка, например. Там вече отговорността е само с живота, не и с материалните придобивки.

 Но Главния прекъсна сладките му мечтания:

 - И още едно нещо, Дудуков. Новината, която ще съобщиш утре: поръчан си за елиминиране от ББ и ЦЦ с помощта на техните престъпни маши. Имаш информация за това. И съответно ще се движиш със засилена охрана.

 - Тъй вярно, господин Главен. - Дудуков си отдъхна, това значи било.

 - Има още доста варианти и ходове, не се безпокой. - Главния постави точка на срещата, като стана от креслото си и се загледа през прозореца с гръб към подчинения.

 - Господин Главен... Архизлодей, - в прилив на подлизурство изрече цялото име на началника си лицето. - Разрешавате ли да посвиря на дудука? Искате ли да ви позабавлявам?

 - Не, моето момче. Нямам време сега. Друг път. Ти си добро момче. Далече ще стигнеш.

 * * *

 В отдела „Евристика и прогностика“ на бившата така наречена служба ДС, към днешна дата организация без име в обществото, наричана от своите Централата, без съмнение подобни разговори се водят. Без съмнение, ако Дудуков можеше да се погледне в огледалото, щеше да види ето това:

puppet

 Жалко е за друго. Всички държави по света се управляват от ръководители в сянка. Но тъпото в този случай е, че да се продадеш за пет стотинки ръждави, па макар и такива пет стотинки, които ще подсигурят благоденствие и на внуците ти, е дълбоко лична драма. Едно жестоко лично пропадане, с което тоя нещастник в близките месеци ще занимава целия изстрадал български народ. На Територията такъв народ все още живее. И това не е прогноза, а само констатация.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.01 2014 в 20:44

Разрешавате ли да посвиря на дудука? М

28.11 2013 в 10:04

дудуков и " уили"да не са едно и също 'лице"?- щото знаете какво значи Уили на американски енгилизки жаргон....малко кренвиршче, така де, онуйти.....

21.11 2013 в 13:13

ДР. Нефелски, службата в полза на най-тъпочелата и неинтелигетна част от българския политически цирк , която за три години половина доопоска страната, е, нежно казано, недостойна служба. Вземете пример от Деян Енев - той с нито едно писание не обслужи посочените властолюбци, напротив. И знваете ли защо? Защото има безспорен талант. Изводите си направете сам. Мислещите четящи са наясно отдавна.

07.11 2013 в 14:47

Ей хора, спасението ни е да се държим здраво за "белия свят", защото нашият тука си е по-черен от дявола и точно толкова полезен. Каква станА тя - европейски разузнавателни служби излОвиха крадеца Бисеров да точи парички, а нашите служби си чоплят носа . Гръцка полиция от градчето Орестиада за отрицателно време залавя криминален престъпник алжирец, дето нашата полиция се е пребила да го търси, а той на косъм й се изплъзва. Била съм в това градче и знам, че то не е по-различно от Бела Слатина да речем. Ма кога редови полицай от Б.Слатина ще залови престъпник - ми никогиш. И не защото не може, а защото НЕ ЖЕЛАЕ, защото не е сигурен в покровителите му и защото е ама на 100% сигурен, че на конец потърпевш ще бъде полицаецът, нежели престъпникът.

07.11 2013 в 12:05

Истинска антиутопия. Дай Боже внуците ни да мислят че е фантастика, ако го четат след време.

07.11 2013 в 11:48

Поля, да познаваш в Бг-то някой "специалист" по PR и социология, който да е станал такъв по призвание?

07.11 2013 в 11:22

БКП и нейните производни,бе Бай Асене,са Архизкодея, всеки ден ме изненадвате, как може да им вярвате, не знам какво е това ПИАР, на 44 години съм никога не съм гласувал, защото отдавна съм разбрал, че всички са комунисти.

07.11 2013 в 08:49

Кой? Кой е Архизлодея?

06.11 2013 в 22:52

Напълно съм съгласен - реакцията на "червените тролове" винаги е много показателна, а в случая май ги заболя доста (:-)

06.11 2013 в 22:24

:-D Не съм съгласен: ку*вичките са готини, като бях по-млад доста ги харесвах (а и те си ме харесваха). А Бареков е гнусна п*тка, ама в смисъла на "утвърден, обикновено мъжки, характер", а не в смисъла на жаргонен израз за "женски външен полов орган или на латински вулва", в който няма нищо обидно...