Шапката на Jimi Sobara

Jimi Sobara е роден през 1979 г. в Стара Загора, откъдето е родом майка му. След като се ражда, семейството се мести в Казанлък. И историята започва – в това малко индустриално градче, където обаче винаги е имало поезия и музика, Jimi става едно от запомнящите се лица.

Запалва се по музиката на пет или шестгодишна възраст, когато по-големият му братовчед, който има няколко акустични китари, му подава една от тях в ръцете. Jimi я хваща обратно.

Ти левичар като Jimi Hendrix ли си,

пита братовчед му и ето че псевдонимът Jimi е роден. Братовчедът показва различни акорди на малкия Jimi, който вече изявява своя вкус: вместо Rolling Stones и Led Zeppelin, той предпочита AC/DC и Metallica.

Sobara идва значително по-късно, чак през 2008-а г., когато Jimi пресича светофара на „Сливница“ и „Опълченска“ късно през нощта. Чакайки да светне зелено, той си казва: докато светне, ще измисля псевдонима си и ще бъде само той! Пресичайки, в ума му изскача Sobara и музикантът става разпознаваем именно с този псевдоним.

Завършва Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Казанлък в паралелка с интензивно изучаване на история и литература – предмети, които тогава го увличат. Помни, че приемният изпит е бил есе и той се е справил добре и с удоволствие. Паралелно със средното си образование Jimi изкарва и градската музикална школа, където четири години учи солфеж. Приблизително по същото време започва и уроци по китара при друг китарист, който тогава се обучавал в Консерваторията, понастоящем живеещ в Германия. При него изучава класическа музика.

Тогава някъде във времето се ражда и група Авангард, в която Jimi Sobara свири на китара. Останалите от състава са Бончо Бонев (вокали), Паисий Петков (бас) и Пламен „Помпата“ (барабани). Авангард свирят авторски песни на българки език. Jimi си спомня с усмивка как с групата са подгрявали Остава на митинг на СДС в Казанлък, а купонът е продължил в култовия бар „Стъргалото“. „Тогава времето беше такова“, споделя китаристът.

Следва казармата в Карлово, където служи в Корпус за бързо реагиране. След уволняването му, Jimi и Авангард записват албума „Пулс“ с девет рок парчета на български език. „Посвирихме малко и аз видях, че почнаха да дърпат към комерсиалния живот. Семейство, работа… И почнаха да изоставят музиката. Не идваха на репетиции, закъсняваха… Видях накъде отиват нещата и си казах, че така няма да стане“.

И заминава за Франция, където живее сестра му и където той прекарва времето си като уличен музикант. Незабравимо, макар и кратко заради визовия режим време.

Jimi свири по улиците на Екс ан Прованс –

родното място на Пол Сезан – и се наслаждава на старинните сгради в малките потайни улички, където на всеки ъгъл има свирещ артист. Оттогава датира и познанството му със ZAZ, която в онова време заедно с триото си също е пяла на улицата.

След като се връща в България, музикантът се установява в София и необходимостта от средства за живот го отвеждат до кухнята на един приличен ресторант в кв. Лозенец, където влиза като мияч на марули и с времето се превръща в помощник-готвач, а накрая и в главен готвач. „Не можех да си изхарча парите“, смее се Jimi.

И когато става на 28 години, записва първия си самостоятелен албум.

Пътят пред него вече е начертан и той води единствено към музиката.

Всичко става като насън. Jimi посещава софийския клуб „Библиотеката“, където е пленен от един китарист-перуанец – Рикардо Уачия. Сприятелява се с него и му изпраща своите парчета от Авангард. Рикардо, който е много добър sound engineer, също е възхитен от Jimi Sobara и му предлага да му запише солов албум. Jimi е в шок. Не вярва на късмета си и е леко притеснен дали ще успее да съчини десет парчета. Но ето че започва и се запалва да работи по този проект – в домашното си студио композира, а записва при Рикардо Уачия, който му прави мастеринга. Албумът се казва „Midnight Motel” и е от 2009 г.

И така, следват общо шест албума: “Midnight Motel” – 2009, “Velvet” – 2011, “The Pearls” – 2012, “Fight of the Beauty” – 2013, “Taboo” – 2015, “Infinite Soul” – 2016.

„Всеки албум е абсолютно различен. “Midnight Motel” и “Velvet” имат метъл звучене, има и акустични парчета, докато “The Pearls” е смесица от chill out и blues, в него няма рок, клубен албум е. Добавям нови стилове в моя стил. Когато имаш свой собствен стил, почваш да го разкостваш… Във всеки стил правиш своя. Някои точно определени детайли излизат веднага, други мисля много време. Това не е импровизация, тези неща съм ги мислил много детайлно“, разказва музикантът, който изпитва истинска благодарност към Рикардо Уачия и казва за него:

Той повярва в мен. Много е важно някой да повярва в теб и да ти подаде ръка.

Албумите на Jimi Sobara са звучали в ефира на Z-Rock, радио Тангра и БНР. Давал е интервю на Тома Спространов. И е осъществявал турнета из цялата страна, които са му донесли незабравими мигове. За всичко това се е преборил почти сам.

Следва на стр.2