Понякога

Николай Фенерски

Понякога човек сам си е виновен. Знам, че е трудно да се осъзнае това твърдение, все пак не идвам от миналото с машина на времето. Ясно ми е, че човек има вътрешна съпротива срещу такива подкопаващи устоите му изречения. Ето, аз например, никога за нищо не бях виновен. И на децата си съм им казвал – ако не сте вие, за какво да се боря, да ходя на работа, да се опитвам да живея порядъчно. Значи – те са виновните.

А тази настройка ми е от дядо ми, Господ да помилва изстрадалата му душа. Той така разбираше този свят – длъжен му е. И защото остава малък кръгъл сирак, и поради куп други причини. И мене така ми го предаде по кръвна линия – винаги има кой да ми е виновен и абсолютно не бива да се допуска, че вината е у нас самите за нещата, които ни се случват. И на жена ми казвам – виновна си. Приеми този факт. Накара ме да ѝ помагам за чушките на терасата, аз нещо се отплеснах, изгорих една кухненска ръкавица, обаче ѝ го съобщих с чиста съвест – кой ме накара? Ти. Значи кой е виновен?

Нещата са ясни. Колкото по-рано разберете, че вие никога и за нищо не носите вина и отговорност, толкова по-добре ще живеете. Ама Достоевски и православните мъдреци били казвали обратното – те са живели отдавна и не са имали смартфони. И нищо не са разбирали от живота поради тази причина. Писателят се опитвал и той да протестира на младини като млад протестър срещу царя, обаче го въдворили някъде далече и после му издали смъртна присъда и му докарали епилепсия и той се сетил, обаче било късно. На небето няма демокрация. Има царство. Ти може да си млад бунтар, е па бунтувай се, това е нормално. Ще поскачаш и ще ти мине. А после ще дойде време да станеш да измиеш чиниите. Все някой трябва да го направи.

И сега да ви разкажа единствения случай в моя живот, в който се оказах сам виновен за абсолютно всичко – от – до. Един-единствен, обаче е така показателен. Дали все пак… Но не, нека отхвърлим тази кощунствена мисъл, не обичам аз поуките и изводите.

Преди няколко години си купих един камион кръгли камъчета. Кръгли и бели – красота. Застлах си с тях на село входа към двора, а той на баирче така леко. Ако бяха четвъртити и грозни, това нямаше да се случи, защото четвъртитите се закеркенечват едно в друго и се утъпкват. А кръглите се приплъзват.

А акумулаторът на колата ми е паднал. Плаче за нов. Обаче нали няма летен сезон сега и няма откъде да изкарам сто лева отгоре и да си купя. Ето – ковид и СЗО са виновни, знаех си, че има виновни, значи не съм само аз на сто процента. Само на 90.

И пускам колата си по баирчето, за да запаля на скорост. Даваш на контакт, буташ втора и палиш, докато се е засилила. Обаче не успя от първия път. И заседнах на равното долу. А съседът следобед спи, не върви да му нарушавам сиестата, да го викам да бутаме. И паля старата уазка, слагам едно въже на нейния теглич и върху теглича на колата. И дърпам нагоре обратно по баирчето, автомобилите са с гръб един към друг.

И стигам до стръмната част. И джипът започва да превърта гуми. Включвам бавната скорост и 4 х 4. И като заора нагоре, обаче отдолу камъчета и те се хлъзгат. Дори тия камъчета сам си купих, да повторя. И както превъртали гумите и съм натиснал газта по-яко, колата беше издърпана обратно на по-високо, но за сметка на задното стъкло. Поне две кръгли бели камъчета го бяха направили на сол. Изхвърчали изпод гумите на коравата машина със скоростта на изкусителен помисъл.

Ами това е. Утре ще трябва да се охарча за акумулатор и задно стъкло, че сега е с един найлон, красота. Обаче предпазва да не влизат уличните котки вътре и да ми спят в колата и да оставят косми навсякъде.

И не търсете метафори в разказа, молим ви се. Няма метафори тук. Само ви казвам – никога и за нищо вие не сте виновни. Друг е.

Послепис: Сетих се за още нещо. Не са 90 %. Виновен съм си на 110 %. Разказах случката на един приятел. И той ме попита а кабели нямаш ли и просто да си подадеш ток? Имах, разбира се. Кабели като слънце. Обаче акъл море - глава шамандура.

Следете новините ни в GoogleNews