Из делниците на един луд (25-29 април)

Понеделник, 25 април

Почна се страстната седмица. Всеки ден е велик! Как да работиш и да го скверниш?! От друга страна пък, не бива и да пиеш, пости са. Като не можеш да пиеш, по-добре да работиш, не ли?

Младият бизнес гений и неговият наставник, се изпокарали. За пари естествено. Дето казваше Подвързачов ли, Буров ли, забравил съм, ако оставиш българин при жена или пари, все ще стане беля. Според „Фрогнюз” бягството на Пеефски било предшествано от тежък скандал с Доган, който се разразил в деня след рождения ден на агата. Колегите го разказват в присъствен дискурс, гаче са били там. 

Делян: Не съм банкомат да ме източвате постоянно. Купувайте си изборите сами! Само пари искате! Пари, пари, пари – няма вече!

Доган: Ти за какъв се мислиш, бе! Аз съм те създал! Без мен си нула, петно! Дадох ти бизнес империя в ръцете, не си изкарал сам и един лев. Самото ти име срина доверието на нашите хора в ДПС наполовина! Хората се отвращават от теб, търпят те заради мен, иначе да са те изхвърлили като боклук отдавна!

Делян: Ще се махна и без това не мога да ти дишам демагогията и простотиите повече!

Доган: Няма кой да плаче за теб, но имаш дългове, които ще платиш! Ще пла-тиш – знаеш това!

Ще плати, ще плати… Получава се малко здравен казус. Или ще плати с пари, или с живот и здраве…

Депутати от ДПС съобщили на жабите, че Пеефски строял хотел за $100 млн. в Дубай. Надявал се тази инвестиция да му купи закрила от тамошните власти, в случай, че българската прокуратура го разприятели.

Та мисля вече да прекратя вахтата на брега на Перловската река. И да изплува, ще е на дубайски бряг.

Предвид на смяната на местожителството бил спрял финансирането на много от досегашните си протежета в различни институции. Например на своите хора в ДАНС и полицията отрязал дажбите наполовина. Само на прокуратурата и съда плащал редовно договореното. Един от доверените му босове вече бил преминал към една банка, която запушвала финансовите пробойни на вестника. Не казват име, но ми се струва, че не е Базукова. На нея ù викали сЛафка, явно не за да я ласкаят. По-вероятно да е Блъсков. Той е малко като индианците. Слиза от коня още преди да е умрял напълно.

Валери Симеонов вика: „Много е обидно, когато трябва да обясняваме на хората, че тези, които са мислели всички тези правила, не са някакви идиоти, не са някакви кретени. Искам да ви уверя, че сегашният Изборен кодекс е един от най-добрите, които е правен за последните 25 г.”

Може и да е прав, но трудно ще го докаже. „В закона, вика, сме предвидили задължителността за гласуване да се отнася за всички, които живеят в радиус 20 км от съответните места, където са открити секции, респективно консулствата и посолствата. Няма задължителност за останалите.” Лично ние за сефте чуваме правни норми да се тълкуват като географско понятие.

Не, не сте идиоти. Както е ставало „на въпрос” и друг път, в автентичния смисъл на думата идиотите са хора, които отказват да се занимават с политика. А вас можем да ви откажем от политиката само с голяма тояга! Но не ни се занимава. Тоест, ние сме идиотите. А вие сте нещо друго, което се описва с думи, които никога не бих повторил пред децата на вечеря.

Не сме от хората, които биха определили един човек като тъпанар и кретен само на база продукцията му. Те наистина натвориха монументални глупости. Но глупостта на умния е винаги по-голяма от тази на тъпака. От къде го знам ли? Не помня вече. Като питат главния герой в романите на Крис Картър, един отворко, от къде знае нещо, той отговаря: „Много чета”. И ние така. Четем. Не всичко запомняме, но все нещичко остава. Вие сигурно си мислите, като гледате какви чаршафи диплим, че работим „писане”. Не, четене работим. Чистото писане се практикува само във вестниците.

Вторник, 26 април

Борисов много бързо се отметна от простотиите в Изборния кодекс, ако и една немалка част от тях да са дело на ГЕРБ. „Човек трябва да е винаги бърз! Никога не знаеш какво те настига.”

Готов бил на ревизия на спорните текстове. Те всичките са спорни, де… "Ако това беше правителство на ГЕРБ, въобще нямаше да бъдат приети тези промени." Но направили компромисите в името на коалиционната култура. И сега заради хатъра на тоя и оня ГЕРБ отнасял негативите. Многократно сме напомняли на премиера народната мъдрост, че за хатър лайно не се яде. Но той явно не ни чете. Другото е да не ни разбира, което е невъзможно…

За задължителното гласуване Борисов вика: "Винаги съм казвал…” Прекъсвам изказването му тук, за да отделя вярната част от невярната. До тук е вярно, нататък вече лъже: „…че съм против задължителното гласуване, но то първо мина в референдум и трябваше да се промени съответно и Изборният кодекс.”

Разчита, че сме забравили как припкаха да събират подписи за референдума на Плевнелиев. Тогава Борисов мислеше, че сред народа има множество спящи клетки на партията му и въпросът е само как да ги закара до урните. Фейсбук, 7 юни 2014 г.: „ГЕРБ винаги е подкрепяла задължителното гласуване… Ние бяхме единствената политическа сила, която подкрепи предложението на президента за референдум за промяна в изборните правила, в това число и за въвеждането на задължителното гласуване."

„Няма по-трудно нещо в политиката от това, да се отметнеш от минали изявления.” Това е казано преди 16 века, но от тогава политиците направиха много по въпроса. И вече е най-лесното.

Всъщност, не само Борисов лъже. Задължителното гласуване е като блуждаещите огньове. Току пламне в някоя партийна централа… От 2001 г. е предлагано от НДСВ, СДС, ВМРО, пак НДСВ, ГЕРБ, БСП… Радан Кънев също изживя няколко метаморфози. През юни 2014 г. твърдеше: "РБ е за провеждане на референдум за задължително гласуване…” През май 2015 г. също. А после нещо шушумушиха с Местан покрай „историческия компромис” и обърна палачинката: „Задължението за гласуване е много необичайно. Аз на референдум ще гласувам против…" БСП, които днес са сред убедените противници на задължителното, се правят на ощипани, че през 2014 г. Станишев искаше то да се въведе.

Забелязали ли сте колко трудно се общува с хора, които имат възгледи? Все трябва да внимаваш да не го настъпиш по някой чувствителен възглед. А общуването с хора без възгледи е направо песен.

Борисов бил и против премахването на секциите в чужбина, смятал че това може да се направи едва след въвеждането на електронното гласуване. Да, ама ние забелязахме, че МИР „Чужбина” отпадна след срещата му в НС с Валери Симеонов, ако и да беше предложен лично от шефа на Правната комисия Кирилов.

Не можем да премълчим също, че опитът за убийство на малките партии, вкарването на гласовете „Срещу всички” в действителните гласове и вдигане на бариерата, беше предложение на ГЕРБ. Ако това важеше на предишните избори, Атака, бебеците, РБ, ПФ, АБВ щяха да гледат НС изпод опашката на коня. Към днешна дата едва ли щеше да ни е мъчно за някоя от тях. Дори за реформаторите нямаше да плачем. Но ако бяха изпаднали нямаше да ги опознаем и щеше да ни е мъчно. Щото едно е априорното знание, друго е апостеорното.

Много е объркано…

Ако говорим по принцип за задължителното гласуване, не сме единодушен. Както се изрази преди време Цветозар Томов, то "отваря кутията на Пандора". От митологията знаем, че неразумната Пандора не послушала Прометей и отворила кутията (то първоначално било амфора, не кутия, обаче на Еразъм нещо не му звучало, та я прекръстил), от нея излетели всички болести и злини човешки. Като видяла какво е направила, Пандора бързо затворила кутията, но късно: „Само Надеждата вътре в дома нерушим си остана”.

И точно тук ни осенява историческият оптимизъм. Ами ако от нашата кутия лошите работи вече са излезли и като я отворим пак освободим надеждата?!

Няма как да разберем, без да опитаме. 

Сряда, 27 април

Премиерът откри обновената с 61 млн. лв. Централна гара. И каза: "На 2-3 дни сбъдваме мечти".

Не знаех, че съм имал мечта по Централна гара….

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.

Сто пъти е по-добре!

Нищо, че с „празните копнежи” си отива и „вярата в доброто и в човека”.

На 2-3 дни по една мечта прави между 121.7 и 182.5 мечти годишно. Смятайте, че до края на мандата ще останем без мечти!

Не че имаме високо мнение за българската пиарска школа, но мислим, че тия работи Борисов сам си ги измисля!

И като стана дума за сбъднати мечти, да споменем резултатите от "Индекс на настигането" (The CatchUp Index), представени вчера. По борба с корупцията той ни нареждат на 33-та позиция от общо 35 държави (28-те от ЕС и 7-те кандидатки за членство, включително Турция и Исландия), по върховенство на закона и ефективност на институциите на 32 място, на 30 място по транспортна инфраструктура (Къде си Асфалт паша?!), 29 място по "демокрация", 28 по икономика… 

Мечти, мечти…

Графика в. „Сега”

Таня Кондакова пише във ФБ: „Все се надявах, че поне нашего брата журналистът е понаучил това-онова от литературната ни история, но не би. Сутринта отново чух, този път по "Хоризонт", водеща да казва "братята Петко и Пенчо Славейкови".

Да, ще го чуваме, логично е. Управляващите нямат „на представа”, че това невежество, което сеят, ще се възпроизвежда десетилетия наред! През 2003 г. лично премиерът Сакскобургготски обяви Петко и Пенчо за братя. И каза, че лично си ги спомня. Което е още по-озадачаващо и от братството им, понеже Славейков Джуниър е умрял през 1912 г.!

Предполагам, че някой му ги беше показал на пейката на площад “Славейков”. Там те верно изглеждат като братлета. Оня чапкънин, скулпторът, ги е издокарал гаче са през година раждани. А когато един професор деликатно му обърна внимание, че, наистина са близки роднини, но не братя, а баща и син, той се извини: “Стават такива лапсуси на стари години.”

Но не беше лапсус, а липсус. Липсус на некои основни познания за българската литература, история, език, народ и разни други несъществени работи. Древните римляни са го наричали Lipsus Libri legendi.

На второ четене на ЗУЧК депутатите отмениха забраната за къмпингуване извън определените за това места по Черноморието.

Има време за всичко под небето. Време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъните. И с Изборния кодекс така стана. Миналата седмица разхвърляха камъните, тази вече ги събират. Винаги сме смятал, че това с камъните е само метафора. Но явно тука имаме среща с чисто казармения феномен. Фатмакът като каже тия камъни от тук там и от там тук, има предвид чисто физическото им преместване. Верно, че думата „метафора” означава превоз, преместване, но на смисъл, не на камъни. В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи. В живота – за постигане на минимален успех с максимални средства.

„Летящ член задоволява мързеливци”, съобщава „Хъфингтън пост“, цитиран от „Новинар”. Предполагам, че имат предвид по-скоро мързеливки, но не отричам, че и за мързеливци върши работа. Идеята е повече от проста – вибратор, монтиран на миниатюрен дрон. И може да облети обекта отвсякъде.

Щом има летящ член, не може да няма и летяща… Така, де, сещате се. И се сбъдва извечната мъжка мечта да ни каца на… Ти си лежиш и онуй нещо, да го наречем НЛО за прегледност, ти долита, отлита, долита… В едната ръка питиенце, в другата цигарка… Щото за разлика от любовта с конвенционален обект, тук всички крайници са ти свободни, дори и устата. И можеш да си доставяш по няколко кефа наведнъж. А като ти писне й казваш къш и се обръщаш на другата страна без угризения.

Да вдигнеш самолета губи изначалния си смисъл…

Пенсиите, сигурно ви е мъка, че няма да се възползвате от тия велики открития? Но вижте, братя, всичко в тоя живот е едно за друго. Когато се пенсионирал, Софокъл рекъл: „Най-сетне се освободих от жесток и безумен господар.” И почнал да живее само за собствен кеф. Та казвам, че най-голямо облекчение на тоя свят е човек да няма друга текуща задача, освен да съществува.

Четвъртък, 28 април

Велики четвъртък. Още една мечта се сбъдна. Съобщи ни го премиерът във Фейсбук: "От днес шофьорите могат да пътуват по цялото 16,5 километрово трасе на Северната скоростна тангента". И за тази си мечта не знаех, но видях по телевизора как с Лилето режат лентата. Човек има много мечти, за които не подозира. И е хубаво, когато има кой да се грижи за тях.

На тангентата!

Последният камък е върнат на мястото му. Референдумът ще бъде заедно с изборите за президент! По изричното настояване на Борисов, за да не излезе, че се е уплашил от Слави Трифонов. Малко заприличва на вица, дето бай Ганьо не щял да скочи в пропастта нито за пари, нито за партията… Но накрая му намерили цаката: Бай Ганьо, теб те е страх! Кой, мен ли…

Е, той, естествено, го обясни в народополезен план: "Така се спестяват много средства. За мен е важно всеки лев на държавата да бъде оползотворен по най-добрия начин за народа. Затова още в сряда на МС тези спестени пари ще бъдат разпределени към третокласните пътища на най-нуждаещите се региони - Видин, Враца, Монтана".

Дето се вика, „най-благоразумният подход е да хвърлиш малко шоколади в едната посока и да избягаш в другата…”

Но това изказване малко ме смути. Решението още се е пекло в Правната комисия, но той е почнал да икономисва парите. Оставам с впечатление, че премиерът е имал „предзнание”. Сун Дзъ е казал, че „това, което дава възможност на мъдрия суверен да постига неща, които са извън достъпа на обикновените хора, е предзнанието”. Бихме допълнил и следзнание. За някои суверени то е още по-важно. Ама нищо, нали парите са икономисани и ще се дадат за благото на тоя забравен от бога регион?! Ако Горанов позволи, де. Той я докара до там да краде на хората втората пенсия… Сега се сещам какво казва император Юлиян за главния си ковчежник: „Домициан беше суетен, надменен и се смяташе за най-умния човек в двора. Не зная защо, но това сякаш е обща черта на всички управители на хазната.”

Та и тука нищо ново под слънцето…

На конференция за миграцията вицето Попова рекла: „Трябват ни просветени лидери, които притежават задълбочени познания за процесите в света и които не залагат на фалшив политически патос и оптимизъм… В обществото ни няма място за политици без умения да понасят отговорност, не са нужни медийни илюзионисти…”

С една дума Борисов не ни трябва. Тя, разбира се, не казва, че има предвид него, но по описанието разбираме, че е така. Имаше навремето един виц за Голда Меир. „Чувам, рекла Голда на заседание на МС, че някой разправял за мен, че съм дърта, грозна и глупава. Не го зная кой е, но ако науча, ще му извадя и другото око.” И никой не можал да се сети, че става дума за министъра на отбраната Моше Даян ходеше като пират с черна превръзка, защото беше загубил лявото си око по време на Втората световна.

Между другото, навремето циркулираха слухове, че Мошето е български евреин, от тия, дето сме ги спасили. Което не е вярно. Роден е в кибуц в Палестина. Между Девети и Десети Моше и всички мошета изобщо ни бяха врагове, защото биха лошо нашите приятели арабите по време на Шестдневната война 1967 и Войната Йом Кипур през 1973 г. Та радиото непрекъснато се занимаваше с него.

Правителствен доклад за здравеопазването в Италия твърди, че броят на столетниците се е утроил за по-малко от 15 г. въпреки, че не е забелязано увеличение на продължителността на живота. От 5650 през 2002 г. столетниците са станали 19 000 през 2015 г.

Знаете ли защо у нас столетниците намаляват, вместо да се увеличават, както става в Гърция и Италия? Защото не ги фризират. А не ги фризират, защото токът е много скъп, а пенсиите много ниски. И като туриш на едната страна разходите за ток за голям фризер, а на другата страна съответната пенсия, сметката рядко излиза. Докато при 1500 евро пенсия винаги излиза. Точно на такива места се намериха доста столетници в Италия преди няколко години. Пък в Гърция това е честа практика. Тамошното НОИ беше открило из документите си много столетници. Имало един дядко на 122 г. Отишли да го търсят от Гинес, защото е с 10 г. по-възрастен от най-възрастния човек на планетата. И го намерили във фризера. От 15 г. бил там… Та казвам, че у нас и да се появи някой столетник, то е от немарливост. Никой не става мукаят да отпише починалите от избирателните списъци. И тъй си вървят „ведно живи и умрели”…

Сегашният омбудсман и бивш депутат Мая Манолова, на която миналата година й откриха рак на гърдата, казала в “На кафе”: “Обещах в черквата, че ако се оправя, ще работя за доброто на хората. Това беше знак от Господ, че трябва да се променя.” И тя разчела този знак, отказала се от политиката и променила живота си коренно. Явно да си в политиката и да се грижиш за хората е конфликт на интереси.

Знам какво си мислите, защото и аз си го помислих. Но веднага го отхвърлих, защото е грях. Не съм против да им прати нещо лечимо, само да ги стресне. Например „онази френска болест, която французите наричат английска болест, а лекарите наричат сифилис”. Но Господ не иска. Защото ги изпитва! Много е лесно Той да те напътства. Трудното е сам да намериш човешкия път! „Не премахвайте изкушенията, защото пътят към спасението ще стане много лесен.”

И още една мечта - ще запалим свещичка от истинския огън: „Утре пак сме подсигурили правителствения самолет за владиците, ще отидат, ще доведат от самия Божи гроб свещения огън – дай Боже да се запали, защото нали знаете, че не е сигурно, че ще се запали, но дай Боже – и след това ще го разпръснат за Великден по всички храмове и манастири в България, за да може българите от самия източник на огъня да запалят свещичка.”

В първия момент ехидно се спогледах. Но впоследствие си дадох сметка, че подмяната на „донесат” с „доведат” е нищо, в сравнение със синонимното използване на Наказателен и Изборен кодекс. („Тези, които говорят абсолютни лъжи и манипулации, че ГЕРБ променяли Наказателния кодекс за изборите…”)

Обаче много хитро се измъкна: „Извинявам се – Изборния кодекс. Да, те малко го направиха като Наказателен – с думата „задължително гласуване“. Което значи само, че е устат. Нищо друго не значи. На едно място Гор Видал казва: „Устатите хора винаги могат да надвият в спор много по-мъдри от тях, които нямат дар слово. Днес само думите имат значение, никой не обръща внимание на съдържанието.”

Петък, 29 април

Разпети петък!

Най-после имаме повод да кажем една добра дума за Него! Ако не беше Той днес щяхте да блъскате по работните си места! Ние сме убеден, като наблюдаваме какво прави за народа, че до края на мандата всички петъци ще станат почивни. 

Между другото, както и предвидихме, във Венецуела почти стигнаха до извода, че ако не работят изобщо ще си спестяват всичката енергия. Засега са се установили на два работни дни седмично.

To be continued

Още по темата

02/05/2016 Нашите автори

Из делниците на един луд (25-29 април)

25/04/2016 Нашите автори

Из делниците на един луд (18-22 април)

18/04/2016 Нашите автори

Из делниците на един луд (11-15 април)

11/04/2016 Нашите автори

Из делниците на един луд (4-8 април)

Следете новините ни в GoogleNews