От стр. 1

Четвъртък, 24 май

Изследване на „Галъп“ твърди, че много българи имат проблем с употребата на пълен и на кратък член. 53% от българите знаят, че се пише "Магазинът се премести". 16% смятат, че правилното е „магазина“, 15% смятат, че може и вако, и тако, а 16% чистосърдечно си признават, че не знаят. Сред хората от 18 до 25 г. налучкалите верния отговор са 61%, докато сред тези над 66 г. с члена са наясно едва 38%.

Братя от последната възраст, чувал съм да се говори, че имате проблеми с члена, но не допусках, че точно с тоя член, бе! Все си мислех… Както ида е!

Другият въпрос, по който „Галъп“ питали хората, бил за книгите. И 35% от хората смятат, че тези, които четат книги, живеят по-добре. Обаче 53% смятат, че не е нужно да си чел много книги, за да живееш добре.

За какво да четеш, при това положение…

И както показва изследване на Институт "Отворено общество"? 36% от българите признават, че изобщо не четат книги. А 24% заявяват, че четат всеки ден. При това положение няма друго положение. Ще си го преизбираме и ще си ни управлява, дето рече Георги Марков, додето му омръзнем…

Един приятел ми прати снимката на тоя билборд, който бил на Кулата, на излизане от България. Но не знам дали е вярно, да не е майтап някакъв. Макар че, звучи достоверно. Ако искаш максимално количество българи да прочетат едно патриотично послание, най-добре е да го сложиш един ден преди празника на българо-гръцката граница…

В Швеция от 1 юли влиза в сила нов закон, според който сексът без изрично съгласие се приема за изнасилване. До сега трябваше да се доказва, че има употреба на сила или че жертвата е била в уязвимо състояние, под въздействието на алкохол, наркотици...

В новия закон се посочва, че "ако един човек иска да извърши сексуална дейност с някого, който е пасивен или дава двусмислени сигнали, той или тя трябва да разбере дали другият човек иска".

Ба мааму, с извинение! А дали не трябва, за по-сигурно това съгласие да е писмено и нотариално заверено? Така, де, дето викат братята македонци, после ебанье почва едно каенье… Струва ли си да рискуваш в съда обектът да се отметне от думите си, когато една заверка е 5 лв.

В закона се въвеждат две нови престъпления – "изнасилване поради небрежност" и "сексуална злоупотреба поради небрежност", които ще се наказват с четири години затвор.

Изнасилване поради небрежност… Всъщност, що пък не? Някои хора, няма да ги споменаваме поименно, с политика се занимават поради небрежност… Еди кой си не е внимавал, отнесъл се е небрежно и в резултат е станал премиер на България. И все пак това някак си го разбирам. Но да ашладисваш някого от небрежност… Не знам, не знам. Това, според мен, е престъпна небрежност.

Между другото, да отбележа, че нашият НК е готов да поеме подобен престъпен състав. в Чл. 11 (3) на НК се тълкува престъпно деяние по непредпазливост, която бива престъпна самонадеяност и престъпна небрежност.

Пенсиите, виждате ли какво става, когато оставяте секса в ръцете на вчерашни пишлемета! Братя мои от последната възраст, сексът е прекалено сериозна работа, за да го оставяме в ръцете на младите!

Малко не си я представям тая работа с изричното съгласие от практическа гледна точка. Гледаш я госпожата, по-точно обекта, щото може и мъж да е, че хем му се иска, хем не му стиска, и ти, вместо да го подтикнеш към правилното решение, задаваш оня въпрос, който, говоря ви като специалист, в 90% от случаите готов го разваля: Искаш ли да се чукаме?! Като социолог (това имам пред под специалист), ще ви кажа, че, така зададен, въпросът е сугестивен. За да бъде неутрален, трябва да присъства и другата опция. Демек трябва да ѝ речеш: Ти искаш ли да се чукаме, или не искаш? И тя като види, че може и да не иска…

А, бе, я си гледайте работата, бе!

Казвал съм ви за един в Пазарджик, известен… да го наречем чукча за благозвучие. Питаме го ние как точно го прави. Като видя, вика, хубаво гадже, отивам и го питам: Искаш ли да се чукаме? Добре де, викаме му, а не ядеш ли шамари с тоя директен подход. Е, ям, разбира се, обаче и чукам.

Пенсиите, пак за вас се сетих. Щото на вас да ви даде човек само да се оправдавате. Или няма кого, или няма с какво, или няма къде… Това последното пък направо като го чуя и се вбесявам. Една позната поетеса, чието име няма да спомена, веднъж ми изпрати едно непубликувано свое стихотворение, посветено на безкрайната география на секса. Прочетете го и ще видите, че наистина само си дирите оправдания.

И на дивана
и на леглото
и на поляна
и под дървото.
Сред китки
маргаритки
детелина
във градина.
И на пейка
и в беседка
и на балконче с гледка.
До миялната
при фурната
на пералнята катурната…
И с книжка
и на вестник
и със списание
и под лешник.
И на празник
и във делник
и в неделя
и в понеделник.
И под душа
и на чешмата
и във ваната
и пак в кревата…

Та не ми ги разправяйте тия, дето нямало материална база… Пò сме склонен да ви повярваме, когато кажете, че няма с какво. Макар че еректилната дисфункция отдавна е лечима. И има и един бюлюк медикаменти, но пенсиите и от тях странят, изглежда имат предубеждение някакво… Нали сега всички са пощурели по екологията. Според мен, това не е като при краставицата да ѝ се променя вкусът от препаратите. Ама ходи им обяснявай…

Да ви кажа честно, тая екология съсипа една голяма част от човешките кефове, казано най-общо. Феминистките сега ще довършат и останалата. И се връщаме на 20 октомври 1977 г.*

И като стана дума по-горе за поезия и поети, та да ви питам. Мислите ли, братя, че беше подходящо да дадат на матурантите да пишат за стихотворението на Вапцаров „Вяра“? Не сме от тези, които отричат поета Вапцаров, щото бил комунист. Голяма работа! Той Юнкер, дето е коскоджамити шеф на ЕК, отиде в Трир да чества 200-годишнината от рождението на Карл Маркс. Но почете „философа“ Маркс и си затрая за „Манифест на комунистическата партия“, дето почваше така: „Един призрак броди из Европа - призракът на комунизма.“ И дето се говореше за неизбежността на диктатурата на пролетариата… Както и да е. Намеквам, че да дадеш на матурантите да пишат за „Човекът и вярата“ по Вапцаров, не е много по различно от това да им дадеш да пишат за вярата на Маркс в неизбежното настъпване на комунизма.

Осман Октай, коментатор на абонамент във Фрогнюз, след като възхвалява празника 24 май така, както турчин не го е възхвалявал, обръща внимание, че Борисов избяга чак в Рим, за да не е сред нас. Можел спокойно да прати министъра на просвещението. „Спомнете си, вика Октай, че Борисов избяга и от Гергьовден... предпочете да отиде на Атон... Два дена го гледахме и там как се кръсти и колко е набожен. И сега, като го гледам в Рим, си мисля, че този човек сигурно се готви утре да се изтегли от властта и да стане монах. Явно е станал много набожен…“

Набожен е като бабичка! И почти толкова суеверен.

Рекъл на папата да се моли за него! Не за България, а за него лично!

По тоя повод Велизар Енчев написа: „Припомняме на нарциса от Банкя, че не е в лично качество във Ватикана. Той е там като министър-председател на България. И не за него трябва да се моли римският папа, а за народа на България.“

Не сме съгласен. Като се моли за него, се моли за България. Зер някой ще отрече, че държавата - това е Той?! Силогизъм от най-простите.

Питали го веднъж нещо и той рекъл: Вижте, бе, „Б“ (България) е втората буква на азбуката. Първата е „А“, Аз!
Какво да говорим повече.

Петък, 25 май

Казват, че навремето си Чехов, рекъл: „Ако можете, не пишете!“ Предполагам, че е прочел нещо подобно на това, с което ще ви запозная сега.

Малария Велева, дами и господа, „Да погледнеш в очите на папата...“

Надзаглавието на този репортаж с елементи на разсъждение, но не много разсъждения и не непременно верни, е: „Взирах се в очите на папата. Грееха. Имаше искрица от български спомени…“

Знаете ли откъде идва тази искрица? От това, че като малък е ял българско кисело мляко. Моята приятелка Ирен Ямами разправя, че всички японци, които ядат от нашето кисело мляко, гледат по български. И Юлиана Антонова го потвърди…

Репортажът е изключително експресивен. С къси, ударни изречения, всяко на нов ред! Как папата говорил на четири очи с Бойко цели 30 мин., а обикновено отделял само по 20, и как още в началото извадил българската връзка – киселото мляко…

Боже колко сме бил прав, когато навремето написахме, че България е известна с две бактерии и Стоичков. Демек с три бактерии… Борисов е на път да смени Стоичков, но ние така и ще си останем известни с три бактерии…

Та за Малария, де… Там, пред лицето на Франциск, тя си спомня за 2004 г., когато се е видяла с Йоан Павел Втори: „Вече много болен и прегърбен папата излъчваше добротата и смирението пред Съдбата. Когато се наведох да докосна ръката му, вдигнах поглед и потънах в дълбоки сини очи, в които бяха събрани Мъката, Страданието и Примирението…“

Аз бих махнал Мъката или Страданието, щото има известно семантично припокриване, и бих добавил Надеждата или Състраданието... Но Велева обича такива частични семантични припокривания. Даже понякога си позволява и пълни семантични припокривания, като например в израза: „Няма дим без пушек.“ Както и да е. Този репортаж не може да се преразкаже. Отидете на сайта ѝ и си доставете удоволствието. Едно от най-големите, които можете да си доставите облечени. Честно! „Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, с прямота…“

Само това с химията малко… А, бе, има нещо дупнишко в него, не ли? Бих го махнал, не му е тук мястото.

Интересното е, че Малария не казва дума за така чаканото от целия български народ Четвърто погалване по главата.
Във Фейсбук един вика, че тоя път Борисов погалил папата, но това, според нас, е доста прибързано твърдение. Ще стане някога, но още не му е дошло времето.

Снимка Христо Комарницки, Прас-Прес

Но да довършим Малария Велева. Дето викат казаците, глупостта е като смъртта: умрелият нищо не усеща, но живите страдат. Моля се Богу, ако някога изкукам дотолкова, че да почна да пиша като нея, да бъде така милостив да ме вземе при себе си…

Ей, казвал ли съм ви защо я наричам Малария? Защото ми е неудобно да ѝ кажа оная другата дума. От вас ми е неудобно. Пък и много я мразя. В казармата старшината все така ми викаше: „Филипов, знаеш ли каква си диария…“ Ох, не исках да я казвам…

Да му мислят бъдещите историци. Защото Малария се превръща в нещо като официолен хронист на времето. На всички важни събития я канят. Оня ден Радев я води в Москва. И описа и неговата визита по същия незабравим начин. Само фрагмент: „Налага се на Радев да разчупва ледовете, да припомня за приятелството и духовните връзки, да уверява, че България има интерес да работи за ускоряване на диалога и за разбирателство с Русия. Путин приема с разбиране, но лицето му не променя каменното си изражение. В душата му е горчивият спомен. Въпреки това Радев настоява за откровен диалог, който да изчисти негативните наслоения от миналото. Влизат в детайли. И двамата са прями. Не заобикалят болните теми…“

Сред тоновете словесна плява търпеливият читател може да извади и зрънца информация. Може да научи как Радев поискал от Борисов министри за делегацията си, но премиерът му отказал; как рекъл на Путин, че България иска да се построи "Български поток"; „Росатом” проявявал интерес към АЕЦ „Белене”… Велева твърди (инсинуира?), че визитата на Борисов била по негово желание и отдавна се готвела. Което малко не се връзва с това, че „Бойко Коцев остана изключително смутен от факта, че чува тази информация първо от руснаците, а не от българския премиер…“ Пък и малко по-долу самата Малария казва: „Визитата на Борисов изглежда като спешна“.

Покрай Тетка Цачева се изписа много за Рабфак, но аз ще ви кажа, че не по-малко опасна за родината е и специалност „Българска филология“. Само като кажа Бареков и ще разберете. И особено опасна е задочната форма на тази специалност! Един завършил редовно филология поне няма да напише „разсат“, гаче не се сади, а се сати…

В заключение ще преправя малко Чърчил и ще кажа, че в журналистиката е допустимо понякога да се полза и отровен газ… Иприт.

Айде, довиждане… Разстроих се.

* На 20 октомври 1977 г. е прието постановлението на МС за самозадоволяването.

To be continued

Още по темата

21/05/2018

Нашите автори

Из делниците на един луд (14-18 май)

14/05/2018

Нашите автори

Из делниците на един луд (7-11 май)

30/04/2018

Нашите автори

Из делниците на един луд (23-27 април)