Gaudeamus igitur

Венци Мицов 08 декември 2020 в 12:12 7431 0

Здравейте, скъпи студенти!

Не знам защо реших да ви пиша. Може би, защото и аз бях студент. При това дълго време - повече, отколкото изисква благоприличието.

Или защото някога бях млад като Вас. Или защото скоро синът ми, живот и здраве, ще бъде студент.

Или защото отскоро съм преподавател в университет и постоянно Ви гледам. И виждам във Вас онова безгрижие, което вече не виждам в себе си.

Пиша Ви във време, в което празник има... но той е само и единствено виртуален. Във време, в което ще празнуваме в тесен кръг. И с едно наум - да не би на сутринта вместо с махмурлук да се сдобием със суха кашлица и загуба на обоняние.

Пиша Ви, за да Ви кажа, че е 8-ми декември! Денят, който е посветен изцяло на Вас!

Това е единственият ден, който ние, по-възрастните, все още не сме успели да Ви отнемем. Въпреки многото опити да го направим. Въпреки че през 1944 някой идиот преместил празника през месец ноември, а през 1962 го върнал обратно на 8-ми декември. Въпреки че днес 8-ми декември е повратна точка на това къде празнувате - у нас или някъде другаде, където сте решили да учите с цел изобщо да не се връщате в родината на Бойко, Корнелия, Краси, Валерката, Веско, Ахмед и Делян.

Честит Ви празник! Днес ние, които вече не сме студенти, ще си кажем "Живи да са младите, в тях ни е надеждата". А после моментално ще забравим, че сме си го казали, ще идем да гласуваме за идиоти, за да ви стъжним още повече живота и да ви накараме да ни теглите по една майна и да си тръгнете.

И така до следващата година. Когато на следващия 8-ми декември ние пак ще си кажем колко сте яки и как правим всичко за вас.

А какво направихме за Вас? Възпитахме ви с мутри, чалга, турски сапунки и риалитита! Дадохме ви цялата си любов... ама само в неделя, че през останалото време не можехме, щото щяхме да изпуснем "Огледален свят".

Дадохме ви цялото си разбиране... концентрирано в собствените ни идеали за света - "трай си, сине, преклонената главица сабя не я сече".

Дадохме ви своето духовно наследство, състоящо се от няколко провалени революции, няколко загубени битки и няколко прецакани съдби.

Дадохме ви наследството си - страна, пълна с ченгета от старо и ново поколение. Страна, която дава повече пари за подслушване, отколкото за култура и образование. Страна, която инвестира в роднините на управляващите, а другите оставя да избират - да агонизират или да се махат.

Дадохме ви цялото си наследство, от което вие на секундата трябва да се откажете. Защото това не е наследство, а натрупани дългове...

Честит Ви 8-ми декември. През 1990-а на този ден бях един от окупаторите на Българска държавна консерватория. Спомням си, че режимът на тока беше 2 към 2, по магазините нямаше нищо, а Луканов подаде оставка в края на ноември. И на 8-ми декември, вече победители, ние преспахме в нашия университет. Спомням си, че спах в една от ложите на концертната зала. Там някой беше складирал една купчина студентски шапки. Бяха червени и смешни. Спомням си, че си откраднах една шапка. Това остана единственият ми спомен от "революцията".

После 8-ми декември мина, моите приятели и състуденти си дадоха сметка, че предстоят бедни и гладни години. И заминаха.

Аз останах. И все още, на днешния 8-ми декември, не мога да реша сбърках ли тогава, в далечната 1990. Или не сбърках...

Честит 8-ми декември 2020 година! Днес светът е различен. Всичко е на една ръка разстояние. Всичката информация е на компютъра и телефона до нас. И тъкмо ние, възрастните, решихме, че сме победили, че сме безсмъртни - хоп, природата с един ход ни показа, че всъщност сме жалки в опита си да се правим на богове. И ни прати една модификация на грип, от която лечение няма.

Скъпи студенти, не знам защо пиша това. Пиша ли го, за да Ви честитя? Или за да се покая публично, като част от онова поколение, което не можа да направи света по-добър?

Знам, че Вие днес учите. Че имате съвсем различно виждане за всичко наоколо.

Гледам моите студенти. Те работят, за да се издържат, държат живота в ръцете си и не се оплакват. И това ме кара да мисля, че всичко ще се оправи. И че някой ден, след 20-30-50 години, тази клета ченгеджийска територия, наречена България, най-накрая ще тръгне по своя път, без да се лашка наляво и надясно, сякаш препила с евтин и некачествен алкохол.

Честит Ви празник! Честит 8-ми декември!

Ако можех да избера дата за национален празник на страната ни, щях да избера именно днешната!

Защото, ако е останала и капчица надежда, то тя е във Вас.

Ние се провалихме. И не съм сигурен, че сме достойни да се наричаме ваши учители.

Gaudeamus igitur, Juvenes dum sumus;

Post jucundam juventutem,

Post molestam senectutem

Nos habebit humus!*

---

*В превод от латински:

Нека бъдем весели, докато сме млади.

След щастливата ни младост,

след досадната ни старост

в гроба ще изтлеем!

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !

     
    X

    Юлиян Караджов: Нивата на употреба на райски газ са чудовищни