Доктор Х, мама и Галентин

 - Много съм разочарована, наистина съм много, много разочарована - заявява майка ми. Напоследък е отслабнала също както аристократките от сапунените сериали и също както тях е гримирала тъмните кръгове на отчаянието под очите си. Много е хубава, признавам. Доктор Хранов, мъжът, с когото живее, стои до нея и услужливо й поднася чаша вода, задържайки ръката й в своята. Много е влюбен и държи това да забележи всеки.

- Разочарованието на майка ти е двупосочно - подхваща лекарят, но зелените й очи святкат към гърлото му и той веднага млъква. - Всъщност, исках да кажа, че тя самата ще те осведоми.

- Разбира се, че ще беседвам с нея, скъпи - напоследък мама е възприела модния навик до го нарича “скъпи” по английски образец. Напоследък пие чая си с мляко по английски образец, поръча си дрехите от Великобритания, издирва масажистка с английски и икономка, която глади бельото й с английска ютия. Единственото българско нещо, което употребява, този надут лекар, измършавял безумно от любовта си към нея. - На първо място съм разочарована от бруталното ти отношение към Галентин. Бедничкият ми описа как си го заплашила с пистолет, изтръгвайки насилствено обещанието му да се омъжи да тебе. Естествено това няма да стане. Забрави, че си го познавала. Бедничкият, бедничкият Галентин - друга дума-любимка на мама е “бедничкият” и “бедничката”. Въобще когато тя не знае за какво да приказва за някой човек, веднага използва заклинанието “бедничкият” - Той, разбира се, няма да се омъжи за тебе и бъди сигурна, че никой в града няма да го стори, ако...

- Ще го стори, разбира се - успокоявам я аз.

Настъпва неловка тишина, плътна като стомана. Майка ми е умна и делова, свикнала е да говори по същество. Но сега няма никакво забележително същество пред себе си, затова мълчи и просто изглежда красива.

- Парите не са всичко на света - заявява доктор Х.

Помещението, в което се намираме тримата, е пищният виенски салон в новата къща, която баща ми купи, преди да го ликвидира конкуренцията. Тук той беше надминал себе си, угаждайки на мамините прищевки. Както днес тя е очарована от всичко английско, така тогава ридаеше за всичко от Виена. Колата й беше закупена от “Менцелщрасе”, дамаската в салона - от най-скъпия виенски магазин, дори сламките за натурален сок бяха доставени надлежно оттам. Паркетът беше млечно бежов, бляскав като огледало, завесите - кремави, мебелите - още по-кремави. А лицето на мама в тази захарна одисея приличаше на крем карамел.

Напоследък тя бе започнала да употребява само червено вино; доктор Хранов беше толкова пълен въздържател, че дори сянката му миришеше на дезинфекционен разтвор; дори подозирах, че се въздържа от секс, ако се съди по язвителната физиономия на мама. Беше много тихо и обстановката във виенския салон ми допадаше.

- Не беше справедливо от страна на баща ти да прехвърли всичкото си имущество на тебе - заяви мама. В този момент приличаше на дете, от ръцете на което някой е изтръгнал наполовина изяден сладолед. - Той ме обичаше толкова много, а сега дори къщата, в която се намираме, е твоя и можеш да ме изхвърлиш, когато пожелаеш - това прозвуча толкова тъжно, че ако не я познавах, щях да скърбя три години.

- Да, мога - въздъхнах аз. - Но на първо време ще изхвърля само доктор Хранов..

Докторът захапа яростно сламката, вероятно желаеше да помирише отблизо портокаловия си сок. Тънкото му, продълговато тяло, макар и увито от вси страни с костюм на Калвин Клайн, се лепна като водорасло към раменете на мама.

- Не можеш да постъпваш така! - възрази тя. Докторът се държеше за нея и ме гледаше ужасен. - Ти пъдиш Митьо Хранов от дома си.

- Да, разбира се. Пъдя Митьо от дома си - изрекох съвсем спокойно аз. - Доктор Х - обърнах се учтиво към светилото аз. - Моля, мога да ви го кажа и на английски, но подозирам, че няма да ме разберете: Вън от Виенския ми салон!

- Но ти си дебела. В скоро време ще имаш сърцебиене, сърцето ти ще се разхлопа като старо чекмедже, ще получиш хипертонична криза и ще опреш до него - гласът на мама буквално се разпадаше на съставните срички и звукове от ярост.

- Не мислиш ли, че с парите на баща ми мога да си поръчам доктор от Лондон или Париж, който ще се грижи по-добре за бъдещите ми хипертонични кризи? - предположих аз.

Мама не издържа и се опита да се разплаче. Трябва да призная, че беше много ефектна. Преди да ни папусне заради доктора, я виждах да плаче, а баща ми стоеше тъжен, мъртъв от скръб по нея, на мен ми се струваше, че целият свят ще загине. Бих направила всичко, за да я ободря. След влажното й изпълнение на пръстите й грейваше нов пръстен, а на китката гривна - оказа се, че единствено брилянтите бяха в състояние да обезкуражат пълноводието в очите на тази невероятна жена.

Макар че беше извънредно красива, когато започна да преглъща мъчително, майка ми не представляваше привлекателен обект за окото.

- Не ми е приятно - възкликна мама и се хвана за сърцето. Дори под финия слой руж се забелязваше, че лицето й е пребледняло и клони към зелено, изпадайки в остър контраст с кремавите багри на Виенския салон.

- Накара майка си да изпадне в криза! - заяви гневно лекарят. След това по всяка вероятност помисли, че не е достойно да крещи пред някаква си дебелана, изопна блестящия Калвин Клайн върху кожичката си и иначе скъпото сако увисна като знаме върху дръжка в безветрен ден. - Всъщност няма да забравя, че ще наемеш лекар от Лондон или Париж да се грижи за здраветои ти.

Знаех, че д-р Х ме надминава около сто пъти по красноречие, затова просто му обърнах гръб, протегнах тлъстата си ръка към бюрото и натиснах един дискретен кремав бутон.

- Ти си нагла - констатира медикът. - Да, арогантността е присъща на тлъстите жени...

Позволих на доктора да поговори във врата ми какво е присъщо на дебелите жени. След броени секунди във виенския хол влязоха двамата ми бодигардове - това е обичайното последствие, когато натисна дискретния кремав бутон. Не беше необходимо да приказвам каквото и да било. Насочих върха на брадичката си към доктора. Двамата юнаци хванаха Д-р Х под мишниците и наклониха едновременно глави към мама в знак на уважение към извънредната й особа. Тя следеше безмълвно екшъна, губейки дори зеленикавия цвят на лицето си под финия руж.

- Извинете, мадам - изрекоха те едновременно, сякаш бяха двете гърла на двуглав змей.

- Борис, Андрей, веднага ме пуснете! - заповяда им Д-р Х, но тлъстата ми брадичка отново се спусна към пода - момчетата добре знаеха какво означава това - вдигнаха медицинското водорасло заедно със скъпия му костюм Калвин Клайн и така, влачейки го във въздуха, откъснато го от непоклатимата канара на мамината любов, го понесоха към изхода. Беше много приятно човек да наблюдава как неестествено дългите стъпала на доктора ритат пространството наоколо.

- Борис! Андрю! - заповяда мама. - Веднага оставете Д-р Хранов на пода и му се извинете.

Двамата юнака замръзнаха на местата си, но не пуснаха отскубнатото водорасло; то, заедно с аристократично сивия Калвин Клайн, остана да се клати между тавана и пода, притиснато здраво под мишниците. Едно малко разяснение - Борис и Андрей бяха бодигардовете, които баща ми беше наел някога за мама.

Всъщност тя самата ги избира - на времето, когато все още не се запалила по английската култура, изискванията на майка ми спрямо охраната й бяха непоклатимо български: личните й бодигарди да бъдат не по-ниски от 186 см, не по-възрастни от 28 години и обезателно да блестят със зодия “Телец”. Мама обожаваше зодия ТЕЛЕЦ, защото според хороскопа й с представителите на тази зодия умеела да установява вътрешен контакт. Изглежда обаче вътрешният контакт, който направи с тях, бе ръждясал.

- Борис! Андрю! - извика повелително тя, но моята тлъста брадичка се отпусна още половин сантиметър надолу. Бодигардовете забелязаха това - нека добавя, че преди да ги наеме, баща ми имаше избор от по 37 човека за място. Тези двамата можеха да станат космонавти, що се отнася до здравословното им състояние. Баща ми бе платил за всички видове изследвания в Медицинската академия в София, бе проучил дали сред дедите и бабите на двамата няма психически отклонения и дали двамата не проявяват извратени сексуални желания в поведението си. Мама трябваше да разполага с най-доброто и наистина разполагаше. Но тя ни напусна и се омъжи за доктор Х. Лека му земя на баща ми.

Борис и Андрю бяха достатъчно интелигентни, за да загреят, че аз, дебеланата, плащам тяхното възнаграждение. Стана им болезнено известно, че наследявам крупното имущество на баща си, когато ги оставих без заплата два месеца поради неподчинение на нарежданията ми. Освен това се убедиха, че или ще се появят секунда и половина, след като натиснех кремавия бутон, или ще си кажем сбогом.

Затова не беше необходимо да им приказвам каквото и да било. Вопълът на мама увисна в пустинята на тяхната чувствителност на бодигардове. Единият, който според мен бе по-остроумен, попита:

- Да го изнесем ли на улицата, госпожице? - не беше нужно да говоря, посочих с кутрето си към вратата и водораслото - тоест комплектът от душата и крайниците на Д-р Хранов - беше изнесен от кремавата атмосфера на хола в студената атмосфера на ноемврийския следобед. Все още ръмеше неприятен дъждец, повярвайте ми.

Аз и майка ми останахме сами.

- Ти си противна - прошепна тя, впивайки всички зелени атоми на очите си в мен. - Защо не им заповядаш да изхвърлят и мене? Всъщност няма защо да го правиш, аз ще си отида сама.

- Мамо - обърнах се тихо към нея аз. - Винаги си добре дошла в тази къща, както и в останалите, които баща ми намери за добре да завещае на мен след смъртта си. Но моля те, не довеждай Д-р Х. Ако го видя още веднъж на място, което притежавам, ще се разпоредя да го обзвредят като крадец.

Мама стисна с двете си ръце масичката с черна дървесина. Беше очевидно че трепери, устните й също се изкривиха.

-Уведомявам те - изрече тя, възвръщайки прословутото си самообладание, което според мен струваше много повече пари, отколкото грошовете, пръснати по козметички, модни дизайнери и психолози в името на нейното благоденствие. Баща ми обожаваше за жена му да се приказва, че остава хладнокръвна във всяка ситуация. - Ще оспоря завещанието - прошепна мама.

Горкичката! - както би възкликнала самата тя, описвайки самата себе си. Нима не знаеше, че чрез парите на баща си държах най-добрите адвокати, съда, целия град?

- Боже мой - продължи тя. - На времето те съжалявах заради това, че приличаш на купчина баластра, а не на младо момиче. И за какво ще ти бъдат всички тези пари? Ти си дебела. Валутата няма да ти купи любовта и уважението на хората.

- Ще купи - прекъснах я аз спокойно. - Мога да си поръчам партньор по телефона. Мога да го направя веднага в твое присъствие - какъвто господин пожелая. Висок и строен, русокос. Висок и строен, тъмен. Ако ми хрумне мога да си поръчам нисък и дебел като мен.

- Но това е... - подхвана тя, но спря навреме, защото беше умна жена. Знаеше, че трябва да се съобразява с парите в банката. С всесилните банкноти, които струваха повече от любовта, добротата и всички красиви думи във вестниците по света.

Тя мълчеше. Вече не ме гледаше. Ръцете й бяха престанали да треперят просто защото вече не можеше да впечатли никого с това.

- Но аз няма да го направя, мамо. Няма да си поръчам господин. След половин час ще се срещна с хората, които въртяха бизнеса на баща ми. Искам да знаеш - припомняйки си баща ми, трябва да виждаш мен на кормилото на мръсната империя. На флотилията от камиони, на ресторантите, на дрипавите кръчмици, на градския пазар, който той купи на безценица, на центъра по козметика. На канторите за недвижими имоти. Трябва да виждаш мен. Аз няма да се изразявам с псувни като него. Той беше достатъчно далновиден да наеме за мен частни учители по английски, компютри и математика. Лектор по културно държане. Ако искаш да бъдеш добре, мамо, просто ми кажи от каква сума имаш нужда. Ще ти оставя два джипа и тази къща с Виенския салон. Имам едно условие – не желая в имотите си да виждам Д-р Х.

- Не - отговори тя.

Слънцето се беше нахлуло под кремавите тапети на салона и ги бе направило златисти.

- Коя си ти без парите на баща ми? – подхванах аз – Красива, но застаряваща жена. Когато не можеш да плащаш на козметичката и масажистката си, когато вместо на езда, отиваш да чистиш някой офис - защото съм убедена, че друга работа не можеш да вършиш въпреки дипломата си на юрист - уверявам те, красотата ти ще се изпари за три седмици. Нима ще бъдеш бижуто на Д-р Х, след като зад гърба ти ги няма парите на баща ми?

- Д-р Х ме обича - заяви мама.

- Има по-млади и по-красиви жени от тебе. Д-р Х не е сляп, уверявам те.

Тя мълча дълго, слънцето пълзеше по бузите й, превръщайки ги в застрашителни бездни.

- Баща ти го елиминираха - прошепна тя. - Тебе също скоро ще елиминират и струва ми се, че няма да съжалявам за това.

Ръката ми, обградена от цяло море сланина, посегна към дискретния кремав бутон.

- Викаш Андрю и Борис да изхвърлят и мен? - изрече презрително тя.

- О, не - просто им разпоредих да пуснат следващия посетител. Бих искала за видиш кой е той.

Подчинявайки се на всесилното кремаво копче, вратата се отвори съвсем безшумно - имах чувството, че приживе баща ми се радваше на тези чудеса на техниката и ги гледаше с отворена уста. Така и не разбра откъде се пуска компютърът. Във великолепния хол, в който дори сламките за натурален сок бяха закупени от Виена, влезе смайващо красив мъж. Обувките му блестяха с 24 каратова лъскавина, костюмът му беше безупречен, подчертавайки широките атлетически рамене и аристократичните вълни на косата. В ръцете си мъжът държеше толкова пищен букет, че дори блясъкът на Виенския хол пребледня от завист.

- Галентин! - възкликна мама. - Галентин, но ти...

Галантният ми гостенин й кимна сдържано с глава и приближи към мен.

- Дойдох да се извиня, скъпа, за глупавото си държане миналата сряда... ти си толкова мила, надявам,че ще ми простиш. - Той ми подаде букета, който аз без особено вълнение оставих на един фотьойл. След това гостенинът побърза да хване дланта ми я целуна с такава жар, сякаш искаше да достигне с устни до костите.

- Госпожо Хранова - обърна се той с великолепен, хладен поклон към майка ми. - Много ви моля, бихте ли ни оставили насаме?

- О... аз - подхвана тя, но Галентин вече бе обърнал атлетичния си гръб към нея.

Мама тръгна сама към изхода, където стояха бившите й бодигардове Борис и Андрю. Предполагам, са се поклонили пред нея, защото тя винаги бе проявявала щедрост към обслужващия персонал.

Какво ли щеше да ми донесе следващата сряда?

Още по темата

06/11/2013

Нашите автори

Там

30/10/2013

Нашите автори

Отново Галентин

23/10/2013

Нашите автори

Предложението

16/10/2013

Нашите автори

Рондо

Следете новините ни в GoogleNews