Отново Галентин

Здравка Евтимова Последна промяна на 30 октомври 2013 в 20:56 8470 3

Здравка Евтимова
Здравка Евтимова

Дойде сряда и отново стана дума за Галентин.

Знаех, че чака, разположил атлетичното си тяло (атлетичността у мъжете е сред водещите приоритети в начина на живот на моята майка) на канапето, който баща ми беше докарал от Италия - предполагам, че Гали щеше да започне с убедителни коментари за остротата на моя ум, за дълбоката ми интелигентност и несравнимото ми остроумие. Дори предполагах - нека читателят ми прости: размислите ми са изтъкани от цинизъм, както следата на голия охлюв от слуз - та съмненията ми бяха следните: именно миловидната дама, която постоянно кръжеше около Галентин и разгласяваше, че е изучава педагогика - Вероника, тази млада труженица на научното поприще, сигурно бе написала текста на изложението, с което Галентин щеше да ме пожелае за своя законна съпруга.

Но макар да притежавах внушителна телесна маса, аз умеех да разтягам нервите на пухкави котенца като Галентин - карах го да чака вече тридесет и седем минути, изтегнат на канапето и предполагам, че захаросаната му физиономия се е огънала като изтривалка за обувки под тежестта на нараненото му самолюбие - кой би дръзнал да го подлага на такава гавра? Никой, освен мен, разбира се. Сега вероятно се бе изпотил и миризмата на лъсналото в елитна пот тяло бе съсипала аромата на дезодоранта - течност, в която Галентин плаваше всеки божи ден. Понякога си мислех, че вместо мъж срещу мен седи флакон с дезодорант.

Аз имах твърда тарифа на чакане - щях да го държа на онзи италиански диван час и двадесет и пет минути. Това беше трик, който усвоих от покойния си баща - извади нервите на човека и ги изяж, тогава волята му се размазва като пастет между зъбите ти. Мисълта за Галентин във вид на пастет върху филия хляб ме възроди.

Някой напористо почука на вратата, буквално стремейки се да я откърти от пантите - а това е най-меко казано наглост; не бих позволила да се съсипва собственост, закупена с кръвта на баща ми, който съвсем наскоро се прехвърли в небитието, подпомогнат от конкурентите си. Преди Галентин да потропа на скъпата врата от тисово дърво, доставена от покойния ми баща от Белгия, мама ми бе позвънила с крайно загрижен тон. “Галчо идва да поиска официално ръката ти, скъпа - въздъхна тя по телефона. - Моля те, дръж се любезно, знаеш колко нежно те обича това момче.”

Това момче обичаше нежно повечето дъщери на заможни люде в града, често обожаваше съпругите им, чиито прелести би могъл да си осигури, стига да има апетит за това; беше адвокат, чиято клиентела се возеше в коли, по-скъпи от финансовите резерви на цялото кметство. Той се бе спрял на мен; това освен голямо признание за парите на баща ми, беше и тема, предизвикваща некрасиви коментари по мой адрес. Изчаках го още веднъж да блъсне скъпата врата от тисово дърво.

След това пуснах лаптопа си, вперих в екрана божествено интелигентния си поглед и извиках:

- Влез!

- Здравей, скъпа! - имах право. Устата му наистина се беше изкривила като изтривалка за обувки. - Днес изглеждаш прекрасно. Обади ли ти мама какво възнамерявам да ти съобщя?

- Да - уверих го аз и зачаках.

- Много си красива... - поде бъдещият ми съпруг, а изтривалката за обувки в устата му облиза пантофите ми. Очевидно силно желаеше да ми се хареса.

- Предполагах, че ще започнеш с това, че съм интелигентна - намесих се дискретно аз. - Интелектът на човек не се вижда, затова би било по-сигурно да подхванеш нещата оттам.

- Но ти наистина си много красива! - съвсем отпусна юздите на въображението си бъдещият жених. - Очите ти са зелени като ... - той се затрудни със сравнението и, желаейки да елиминира неловката пауза, залепи изтривалката на устните си върху моята буза; с други думи, целуна ме както подобава на възпитан кандидат- съпруг. - Освен това си необикновено интелигентна и аз наистина искам да станеш моя жена.

Подобна оферта вече ми беше отправил преди известно време, докато балансираше в аржентинското танго около пищните извивки на добре охраненото ми тяло. Така че предложението му никак не ме изненада. Интересно ми беше колко щеше да поиска за тази доблестна постъпка.

- Ти си един достоен човек с богата душа...

- Душата е добра тема за дискусия - поощрих избора му аз. - Човек може спокойно да я похвали, защото и тя не се вижда с невъоръжено око.

- Но аз сериозно... безкрайно се наслаждавам на чувството ти за хумор!

- И за да съкратим процедурите, - гласът ми прозвуча сух като Сахара, - въпреки цялото ти възхищение към душата, чувството ми за хумор, богатия ми вътрешен мир, нека сега се съсредоточим върху огромното ми телесно тегло.

- Ти си толкова хубава - тъпо и упорито обобщи бъдещият ми жених. И тъй като му липсваше въображение и вдъхновение, отново подчерта: - Толкова си хубава... Освен това ... Да, бе, наистина си пълна. Да, дебела си, но нали знаеш, важно е човек да се разбира духовно с партньора си. А за да се разбира духовно са нужни финансови средства.

- Галентин - рекох. - Колко финансови средства са ти нужни, за да се разбираш духовно с мен, след като станеш мой съпруг?

- Да, наистина си интелигентна... Харесва ми и това, че веднага пристъпваш към въпроса... без предразсъдъци и лирически отстъпления.

- Да - прошепнах, променяйки подхода си към нашия разговор. - Знаеш ли, наистина съм ти благодарна, че ми отправяш такова предложение... Та ти си толкова хубав мъж... а аз съм толкова груба жена... - Облаците по небето са ми свидетели - сигурно съм глътнала жабите на всички блата в България, за да изрека тези унизителни фрази. Но баща ми казваше:“Остави наглия да се покатери на главата ти, момиче. Само оттам ще видиш колко дълбоко в мозъка ти ще се опита да плюе. Чак тогава го размажи в калта под подметките си.”

- Да, дебела си - стана съвсем откровен Галентин и сините кантари в очите му измериха хълбоците ми. - Наистина... сигурно ти е известно, че майка ти ме одобрява... - Да, знаех, че го одобрява във вторник след като се наобядва и козметичката й направи маска с ананасов сок, но той реши да ми обясни какво точно означава това. - Тя е велика. А ти ще станеш моя съпруга - госпожа Тунева. Представяш ли си? Госпожа Тунева ще бъде една единствена в цялата страна. И това ще си тъкмо ти. Естествено, всяко нещо си има цена... - подхвърли той куката на изречението си и го остави да виси с цялата острота на въдицата в стомаха ми.

Успях да задържа устата си затворена и впих поглед към паркета. Ако погледнех за две стотни от секундата този самоуверен хамстер, той щеше да пламне. Дори Галентин щеше да се усети, че възнамерявам да го застрелям.

- Разбира се, цената е висока - продължи изявлението си адвокатът. - Четиридесет процента имуществото на баща ти, скъпа. В замяна на това ти ще станеш госпожа Тунева. Изречено на дипломатически език, това означава, че салоните на Софийския елит са отворени за теб - въпреки че ми е малко трудно да преценя какво можеш да говориш с тази хора. Сигурно ще трябва да почетеш нещо изискано - все пак аз съм градил авторитета си грижливо вече толкова години…Ще бъдеш канена по всички значителни приеми, ще бъдеш допускана до...

- Но 40% е твърде висока цена - все пак успях да преглътна яростта си и млъкнах навреме.

- Освен това веднъж на две седмици ще присъствам при теб - увери ме Галентин и съвсем нагълта изтривалката за обувки, отчаян от тази перспектива - Може би ще забременееш - макар да се съмнявам в това... – ситният му смях се вля в околното пространство и разбира се, ако баща ми беше жив и чуеше плановете на голия охлюв пред мен, нямаше да го остави да рови повече в нервите ми.

- Благодаря ти - прошепнах аз и полека отворих чекмеджето. - Може би през останалите дни ще споделяш впечатленията от делата, които си спечелил, в нежната компания на красивата ми майка... или русокосата дама, с която усилено ще търсите отговори на мъчителни въпроси в областта на педагогиката...

- Да, прозорлива си, скъпа - все пак мъжът не бива да бъде самотен, нали? С теб можем понякога да си говорим по телефона - например в понеделник вечер. И така - 40%, след което нека уточним датата на официалната църковна церемония. Ако наистина имаш дете от мен, скъпа, вратите на националните юридически и не само! - институции ще бъдат отворени за него. Аз лично ще го представя на редица видни фамилии. Фотографиите му ще украсяват вестниците... а ти ще бъдеш негова майка все пак.

- Това може би заслужава 50 % от имуществото на баща ми? - прошепнах тихо аз. Дивият гняв буквално прогори тунел в мозъка ми, но пълна млада дама като мен никога не бива да се качва в шейната на гнева. - Какво ще кажеш за 50%? - измънках, впила поглед в пъпа си. Не исках да го поглеждам, защото щеше веднага да избяга, обзет от дива паника пред ядрените реакции в очите ми.

- Знаеш ли, много си дебела, но си готина - усмихна се насърчително русокосият и отпусна ръка на рамото ми. - 50 % е любимото ми европейско число.

- Не ми трябват пари - излъгах нагло аз. - Трябва ми любовта ти. Ако процентите станат 60, ще присъстваш ли при мен по два пъти месечно?

Физиономията на Галентин се разтегна от възторг.

- Много си готина! - прошепна искрено той. - Ако искаш, можем да го направим тук, още сега!

Вече бях успяла да отворя чекмеджето. Внимателно пъхнах тлъстата си ръка вътре и измъкнах един “Колт“ калибър .45 АРС. Колт е добър мъжки пищов и надявам се, баща ми се е чувствал по-спокоен с него, преди конкурентите да го пратят в отвъдното с масиран инфаркт. Вдигнах спокойно дулото на Колт калибър .045 към устата на Галентин, който бе заровил едната си ръка в косите ми.

- Искаш ли 70 процента? - попитах тихо и притиснах Колт към челцето му. Бъдещият ми съпруг се задави от въздуха под носа си.

- Махни т... т... тов..а - произнесе той, кълцайки думите с тъпия трион на ужасения си език. - Мах... - ударих го съвсем лекичко по носа с дръжката на пистолета.

- Искаш ли 70 %? - повторих любезно въпроса си аз. Красивото, гладко като пудриера юридическо чело лъсна в пот. - Стрелям извънредно точно - излъгах гордо аз. - Желязото ми има и заглушител - моят бъдещ съпруг се хвана за корема, готов всеки миг да повърне - едра руса топка, окъпана в собствения си сос, която вероятно вече бе намокрила марковите си слипове.

- Утре ще ме запознаеш с елитните семейства в столицата! - начертах програмата му за следващия ден аз.

Човекът вдигна глава от стомаха си, чието съдържание се готвеше да излее върху австрийския паркет, закупен от баща ми.

- Н..не … стреля..й!

- Вдругиден, понеделник, 18 ноември, ще отидем заедно на протоколно посещение до господин и госпожа Михайлови, тя беше председател на някакъв съдебен състав, доколкото съм запозната… - Хамстерът се хвана за сърцето. Струва ми се, че въздухът се бе втвърдил в гърлото му, защото усилено се опитваше да изплюе нещо през запенената си уста.

- Да... да... да, с... с.. къпа.. д..аа

- В противен случай ще получиш нещо извънредно интересно от имуществото на баща ми: хубав, оловен куршум в малкия мозък. Надявам се, че това прави точно 70% от всичкото, нали?

Съмнявам се обаче, че той бе в състояние да пресметне точния процент. Изтривалката за обувки върху лицето му вече беше изтрила краката на целия град, а самият Галентин трепереше върху италианското канапе, изгубил ума и дума.

- Скъпи, - заскърцах с последните запаси състрадание аз, - ако някой научи за начина, по който ми поднесе условията си за нашия брак, ще се постарая следващия път да ме разбираш по-добре. Нали? - Насочих към челото на бъдещия си съпруг дулото на Колт калибър .45. Не получих никакъв отговор. Това, естествено, ме накара да пъхна част от дулото между алените устни на Галентин - Ще ме обичаш ли ме искрено и с цялото си сърце, докато смъртта ни раздели, скъпи?

Може би е трудно човек да приказва с пистолетно дуло между зъбите, но Галентин се справи с трудната ситуация.

- Да - изрече прочувствено той и от очите му покапаха сълзи.