Докато НЗОК има монопол, парите никога няма да стигат

Владимир Каролев 21 юли 2014 в 14:26 7915 10

Снимка Сергей Антонов

Владимир Каролев.

НЗОК пак няма пари. Тоест, пари има, ама ги е изхарчила. Искат още пари, за да изхарчи и тях. То и аз искам така, ама за съжаление не съм държавен монопол, та няма кой да ми даде и то без да ме контролира.

През 2003 г. бюджетът на НЗОК е около 700 милиона лева с дефицит от около 40 милиона лева. Броят хоспитализации е около 1 300 000. Броят лечебни заведения е 258. Десет години по-късно бюджетът на НЗОК е около 2.7 милиарда лева с дефицит от около 400 милиона лева. Броят на лечебните заведения вече никой не знае колко е, но са над 400. Публично достъпна статистика за хоспитализациите от миналата година също не е излязла, но най-вероятно ще са почти два милиона. Накратко: за 10 години бюджетът на НЗОК се увеличава четири пъти, дефицитът се увеличава десет пъти, броят на лечебните заведения се увеличава два пъти и броят на хоспитализациите се увеличава с 50%.

Тоест, колкото повече пари даваме за здравеопазване, толкова по-болни ставаме. Разбира се, трябва да се внесе и уточнението, че броят на клинични пътеки също е нараснал, но безспорно числата са стряскащи.

Проблемът не е и в контрола. Контролни органи – бол. Ще каже някой – да, ама не си вършат работата. Така е, но по-важният въпрос е защо не си вършат работата. Както се пееше в старата песничка, „Защо е думичка вълшебна“, а покрай вълшебството е и най-важният въпрос в икономиката. Дори и да знаем отговора на вече вездесъщия въпрос „Кой“, ако не знаем „Защо“, то всичко си остава същото, а „Кой“ просто се сменя.

Проблемът с контрола върху разходите на НЗОК е в това, което в икономиката се нарича “принципал-агент” проблем и морален риск. Най-просто това е синхронизацията между интересите и действията на стопанисващите собствеността (директорите и контрольорите в НЗОК) и нейните собственици (всички български граждани).

“Принципал-агент” проблемът в държавната собственост е по-голям, отколкото в частната, тъй като принципалите (гражданите като собственици) просто нямат и не могат да имат толкова ефективни средства за контрол, колкото са те в частния сектор. Помислете си как контролирате НЗОК? Веднъж на 4 години избирате партия, която в добрия случай влиза в парламента, в още по-добрия излъчва кабинет, вероятно го гласуват, след това този кабинет излъчва чиновници в управителен съвет, които избират друг чиновник, който управлява НЗОК за 4 години и вие за това време нямате никаква възможност да го контролирате. И когато в тази схема се нароят достатъчно некадърни и/или нечестни хора, те започват да управляват тази собственост в свой интерес, но за чужда сметка (на гражданите или по-точно на нетните данъкоплатци). Това вече е т.н. морален риск. Загубите ги търпим ние, докато те извличат печалбите – било то политически - назначаване на партийни апаратчици на топли служби в РЗОК, било то финансови - източване през покровителстване на определени болници.

През последните дни чухме много на брой и много глупави решения на гореописания проблем. Всичко щяло да се оправи, ако изберем правилния човек (обикновено говорещия) за министър на здравеопазването – той щял със свръхестествени способности да реши кои болници са нужни и кои – не, да оцени отново по магически начин с абсолютна точност клиничните пътеки, да накара с вълшебство всички да си плащат осигуровките и да наложи безмилостен контрол. Малко като на избори – системата, по която се краде, си е чудесна, ама просто трябва да изберете правилния човек на власт и вече няма да се краде.

Проблемът не са хората, които управляват здравеопазването (КОЙ), а самата система и стимулите, които тя дава на всички в нея (ЗАЩО). Ако искаме промяна, то трябва да променим самата система, а не да играем наивно на хазарт, надявайки се, че на следващите избори ще изберем някакви перфектни хора, които изведнъж ще решат проблемите в здравеопазването.

Първо, най-важната мярка е демонополизацията на НЗОК. Тя е устойчиво разписвана в почти всяка управленска програма за здравеопазване от 2000-та година насам и дори е в плана за действие на сегашната директорка на НЗОК. Тоест, почти всички партии са заявили на хартия, че искат да го направят. За жалост никоя не прие стъпка в тази посока, а някои дори направиха всичко възможно това да не се случи. Остава да им наложим достатъчен обществен натиск, че да си изпълнят заявката. Конкуренцията между касите ще позволи на осигуряващите се лица да си избират в коя каса да се осигуряват, в зависимост от предложените условия. И ако една каса влоши своите условия, то просто хората ще си преместят партидите и тя ще затвори. От своя страна, частните здравноосигурителни каси ще имат стимул да наложат драконовски контрол върху болниците, тъй като източването им ще ощетява пряко техните клиенти и възможностите за доходност. Тъй като частните каси няма да раздават пари „на килограм“, съответно и броят лечебни заведения ще се намали по естествен начин, спрямо естествените и реални нужди на населението от здравеопазване.

Второ, системата на клинични пътеки трябва да се ревизира сериозно. Със сигурност тя не е коренът на всичко зло в българското здравеопазване, но е безспорен фактор, влияещ вредно и стимулиращ цялостното източване и всякакви операции „шменти-капели“ в системата. Вече всяка болница се оборудва със скъпи скенери, които на хартия сканират главата почти на всеки, който дори се приближи до болницата. Касата плаща, собствениците на частни болници си купуват нови апартаменти и коли, а някои шефове на държавни болници правят ремонти по 2000 лева на квадратен метър и след това с комисионните, получени от строителите, и те си купуват нови жилища и возила. И всичко това на гърба на осигуряващия се данъкоплатец.

Трето, нужни са сериозни законодателни промени по отношение на какво е спешна нужда от медицинска помощ. В момента всеки неосигурен размахва пръст, че всяка болежка е спешна нужда и съответно вика бърза помощ, която го кара в болница, където започват да го третират по някоя клинична пътека, плащана от редовно осигуряващия се и нищо неподозиращ данъкоплатец. Това е особено голям проблем в малките населени места, където често неосигурените работят на черно във фирмите на местните политици или местните бабаити или пък са от ромски произход и често имат зад себе си разгневена рода, която се готви да разкъса лекаря от бърза помощ, ако откаже да качи в линейката някой очевидно пил ром, който твърди, че има сърдечна криза.

Четвърто, трябва да се помисли сериозно по въпроса как да се реши трайно проблемът със самата бърза помощ. От една страна, държавата може да намери достатъчно пари, че да я поддържа в приемливо състояние, дори и като държавна (софийската бърза помощ има нужда от 11 милиона лева, а само субсидията на БДЖ на година е над 200 милиона). От друга страна, дали това е най-ефективният и добър за потребителите начин? Не е изключен вариант, при който бързата помощ да бъде концесионирана, включена като услуга от конкуриращите се здравни каси и т.н.

Най-важното е повече хора да разберат, че проблемите в българското здравеопазване не идват от това, че се назначават грешните хора. Напротив, проблемите са дълбоки, системни, коренът им е държавният монопол на НЗОК и вредните стимули, които той дава на всички в системата. Който и да бъде назначен, ако системата не се промени, стимулите ще си останат едни и същи и работата ще продължи да се върши без достатъчна ефективност и при сериозна корупция. За съжаление, хората, които имат интерес от запазване на сегашната система, са станали доста изкусни в лъжите, че всичко може да е перфектно и със сегашната система, само и само да са правилните хора на място. И така избирателите се доверяват на лъжлива утопична алтернатива. Крайно време е да разберем, че всяка утопия е крайност, а всяка крайност е лъжа. Ето защо, нека направим това, което ще направи здравеопазването по-добро, макар и не перфектно – демонополизация на НЗОК, повече избор и справедливост за осигуряващите се и ползващи здравни услуги и по-малко власт над нашето здраве в ръцете на политици, чиновници и партийни апаратчици.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Тодор Живков - герой в италиански филм за Берлингуер