Ден 14: Съседите. Канадските дневници на Райна Александрова

Днес няма да разказвам за това колко са смели канадците, а просто ще взема да одумам комшиите.

Лятото ходихме един ден до градче от другата страна на границата, ей така за един следобед да се разходим, и като се върнахме, приятели ни питат: "къде бяхте, звъняхме ви?"
отговор: "А, бяхме малко до комшиите!".

Та за нас САЩ доскоро бяха просто съседите на юг, там, където ходиш на екскурзия, на пазар, по работа. Градовете от двете страни на границата имат често много общо, дори делят едни и същи тръговски центрове, предприятия, да не говорим за семейни връзки.

И изведнъж, цялата тази идилия се изроди в освиркване на химна по време на хокейни мачове, веене на знамена и бойкоти от всякакъв вид.

Въобще настроението сега, като се споменат южните съседи е от "аууу ти да не купи американски чипс?!" до "Нема да им стъпим!".

Някои сигурно си задават въпроса "А може би все пак Канада ощетява с нещо икономиката на САЩ, Тръмп може да преувеличава, но все има нещо вярно..."

Тръговски войни със САЩ е имало и преди, както казах, но в много по-ограничен обем и в голяма степен - оправдани по силата на някаква бизнес логика. Тази сега няма такава обосновка.
Тръмп се позовава на някакъв търговски дефицит, който бил в полза на Канада, е ако махнем суровия петрол и природния газ, от които САЩ имат нужда, ще станем равни, но пък ние им го продаваме на ниски цени и те имат сметка. Както казва един бивш премиер на Канада, "те не са построили тоя петролопровод чак долу до Тексас, за да ни правят кеф, а защото им трябва нашият петрол." Всичко се основава на търсене и предлагане.

Другата мантра е, че те ни плащали за отбраната. Един вид, ние седим тука с изути гащи, и само чакаме да прелетят руските ракети от север, за да ги прихванем и да се обадим на съседите да действат. Само че хилядите предупредителни радари са разположени по цялата територия на Канада, чак до много на Север и представляват система за ранно предупреждение. Аз бих поспорила, че да ти предоставят безплатно такава голяма буферна зона срещу нападения си е чист късмет. Да не говорим, че никой никога не го е правил на въпрос. Я да им бяха съседи Иран и Северна Корея...

Сега, вярно е, че ако ти е голяма икономиката, 3.5% за отбрана правят много пари, а ако имаш десет пъти по-малко население, под 2% може да изглежда разумно, но все пак е малко. Когато започна войната в Украйна, помня как разни депутати в Канадския парламент късаха ризи, колко ни е недостатъчно въоръжението, и макар и в пост-ковид криза, се взеха мерки и почна да се купува оръжие. Познайте пак от кого. Значи освен буферна зона сме и верен клиент (до вчера де, Ф-35 ките вече не ги щем!).

В бизнеса съществува правилото, че да задържиш стар клиент е пет пъти по-евтино, отколкото да намериш нов.

Но Тръмп се е хванал за тия 200 милиарда, които според военни и икономически експерти не са и 50 (търговското салдо плюс евентуално допълнително въоръжение). Въобще още една от безобразните му лъжи. И почна война, която само до вечра му струваше към 5 трилиона загуби на борсата (това колко пъти по 50 милиарда е, не ми казвайте).

Едно от нещата, които са ме поразявали винаги в американското общество е доверчивостта. Дадената дума не се престъпва, човекът срещу тебе ти вярва и толкоз. Публичните личности особено, поне в едни доскорошни времена, не са си позволявали дори малки неточности в изявленията си. Освен ако не излъжеш така, че чак да не може да се допусне, че това е лъжа, защото е прекалено голяма.

По време на Карибската криза, Хрушчов казал на Кенеди, че ще ги пометат, защото имали 1500 ядрени бойни глави. Кенеди се шокирал, но си казал наум:" това е президентът на целия голям СССР, той не може да лъже чак така! и му повярвал. А по това време СССР имали само... 2 ."

Та и сега Тръмп размахва едни числа като Хрушчовите ядрени бойни глави.

За съжаление, няколко десетки милиона американци като Кенеди, не могат да допуснат, че лъжата е толкова голяма и толкова нагла.

Но голяма част от американците не са си загубили ума.Те просто продлжават да са вцепенени от изненада, че Тръмп изпълнява всичко, което е обещал, и то дословно. Е, с бонус сближаване с Путин.

Те разбират много добре, че не мразим тях, а отговаряме просто на безобразията на Тръмп. Когато освиркваме химна, ние освиркваме не американците, голямата част от които се срамуват от президента си, а него.

По форумите, където канадци и американци обменят мисли, освен някой разпищолен тръмпист, останалите са от "ние се срамуваме, ние не сме съгласни, извинете ни" до "помогнете ни, спрете ни тока!!!".

Днес за първи път гледах кратко видео на спонтанен по-многоброен протест насред улицата в един от големите американски градове. Но до масови улични протести може да не се стигне скоро, ако изобщо.

Работата е, че американците не са кaто европейците или даже като канадците. Ако в Европа някакво безобразие на управляващите изкарва всички на улицата най-късно на другия ден, в Канада това отнема може би към седмица-две (В Квебек - три дена). Колко време и дали въобще в Америка, предстои да видим.

Те обичат да пишат на конгресмена си. Обаче републиканските конгресмени много са се покрили, напоследyк са посъветвани и избягват срещи с избиратели. Това е меко казано нечувано.
Но цялостно потушаване на народното недоволство няма как да се случи. Под една или друга форма, ще има протести.

А дотогава, ние правим каквото можем да помогнем за събуждането на Америка.

Elbows up!

------------------------

Разговора ни с Райна Александрова можете да видите тук:

Цялата поредица с дневниците на Райна Александрова можете да намерите като натиснете името на автора.

Следете новините ни в GoogleNews