Преди тридесет години, по време на Февруарски пленум на Политбюро на ЦК на БКП, останал в партийната история като пленум на „научно-техническата революция”, като втора секретна точка, Живков докладва за проведената смяна на имената на българските турци. Някак между другото, казва че те били четирима души, които решили да свършат тази работа. „Работата” е, че от декември 1984 до януари 1985 година са сменени насилствено имената на повече от 730 000 български граждани. Районите, в които живееха те бяха обградени от Вътрешни войски, милиция и подразделения на Държавна сигурност. Използваха бронетранспортьори и специализирани подразделения, за да блокират всички населени места. Имаше убити и ранени. Някои се отличиха и получиха по една нашивка, защото бяха сменили имената на повече хора. Други бяха изселени извън България, а някои бяха изпратени „на прикритие” в Белене, за да слухтят за онова, което говорят противопоставилите се на смяната на имената.

Когато започна кампанията за прогонването на българските турци през май 1989 година, някои направиха шеметна медийна кариера. Други станаха професори, обяснявайки тънката разлика между БТИ (българи с традиционни имена) и БВИ (българи с възстановени имена). Всъщност, Александър Лилов въведе още по-научното разграничение – БГТЕС (български граждани с турско етническо самосъзнание). Последваха коленопреклонни книги за „Възрожденския процес” и за това колко мъдро е постъпила Партията, като най-после им е сменила имената на турците, дето били всъщност „пета колона” на Турция.

Преди малко повече от двадесет и пет години беше регистрирано Движението за права и свободи. То трябваше да се окаже продължител на идеите на съпротивата срещу смяната на имената и т.нар. Възродителен процес, които за известно време съществуваха като политическо движение за права и свободи на турците и мюсюлманите в България. След всичко, което се бе случило, както каза и президентът Желев, трябваше да се направи жест на добра воля към българските турци и да се гарантира тяхното политическо представителство. Но мнозина пропуснаха да забележат, че ако това наистина беше политическо движение, което се бори за гарантиране на правата и свободата на различните етнически, религиозни, езикови и всякакви други групи в българското общество, то би трябвало да се разпусне веднага след приемането на Конституцията на България от 1991 година, в която всички тези въпроси намериха своя категоричен отговор. Това не случи, просто защото ДПС бе необходим гарант за трансформирането на политическата власт на БКП в икономическо влияние и блокирането на демократичните реформи в началото на 90-те години.

Днес ДПС настоява за промени в закона за гражданското състояние като почит към жертвите. Сред списъците с уволнени по политически причини активисти на Движението, които придоби навик да чете в Народното събрание ДПС, неговият председател реши отново да постави въпроса за Възродителния процес. От позицията на говорител и застъпник за паметта на жертвите и на стотиците хиляди малтретирани от собствената си държава и нейната Държавна сигурност хора, г-н Местан за пореден път реши да обясни каква е ролята на ДПС. Но пропусна, че все още има хора, които помнят издевателствата, помнят агентите на ДС, помнят безумната истерия на комунистическата пропаганда и най-вече – спомнят си много ясно кой и какво направи срещу всичко това – тогава и през изминалите двадесет и пет години.

Въпросът е в това доколко българското общество знае, помни и разбира онова, което Живков отчел пред Февруарския пленум. Въпросът наистина е за качеството на демокрацията в България, защото няма как БСП да определя дали е ставало дума за естествен процес на интеграция или за насилие; няма как кадрите на бившата ДС да определят кога е време всичко това да бъде забравено; няма как насилниците да определят кога жертвите окончателно трябва да се примирят с онова, което им се е случило. Но и няма как ДПС да е онзи морален стожер, който да определя какво би трябвало да бъде отношението към това престъпление, след като част от неговите кадри са участвали в него. Няма граници пред подобна наглост. А това означава, че съзнателно или не, всички ние, чрез мълчанието си сме въвлечени в този сценарий.

Т.нар. „български етнически модел” бе създаден като прикритие на всички тези престъпления. Представителството на ДПС не доведе до по-висока степен на интеграция нито сред българските турци, нито сред ромите. Онези, които забогатяха от името и представлявайки бедните, нямат никакво право да определят кой е демократ и кой не. Те винаги са били заинтересувани от това разделението, недоверието и противопоставянето да продължат. Това е единственият им шанс да продължат да трупат собствените си богатства на гърба на онези, към чиято трагедия бяха пряко съпричастни. Комунистическата периферия, агентурата на ДС и етническата номенклатура в бившите окръжни комитети на БКП, които изградиха основата на ДПС, нямат правото да определят качеството на българската демокрация. Лошото е, че все по-рядко някой и готов да каже това…

Политическата изолация в която се намира ДПС и трайното влошаване на шансовете му да удържи властови позиции, отново насърчиха говоренето за Възродителния процес. Проблемът е в това, че ДПС повдига тази тема, когато е в опозиция. През изминалите двадесет и пет години, Движението формира изпълнителната власт на национално равнище през повече от десет години, присъствайки неизменно в законодателната власт. ДПС е политическият субект, който най-дълго е участвал в изпълнителната власт през годините на т.нар. преход. Но темите за Възродителния процес винаги са се появявали, когато ДПС не е в изпълнителната власт. Нека да прием, че след като участва в свалянето от власт на първото демократично избрано правителство, съставяйки със свой мандат кабинета "Беров", ДПС все още не е било готово да потърси политическа оценка на Възродителния процес. Защо тогава не го направи в периода от 2001 до 2005 година, когато участва във властта редом с другия „либерален” политически субект НДСВ?

Защо темата за отговорността пред стотиците хиляди разбити човешки живота не бе поставена в рамките на т.нар. Политически съвет на Тройната коалиция НДСВ, БСП, ДПС? Защо тази тема не се превърна в приоритет по време на последното, засега, участие на ДПС в правителството на БСП? След „трогателната” манифестация на Орлов мост? След зловещия фарс, който разиграха Местан и Станишев пред десетките хиляди докарани с автобуси хора, когато Станишев поиска прошка за Възродителния процес? Кога ДПС може по-ефективно да отстоява интересите на своите избиратели – когато формира правителства или когато е в опозиция?

Няма съмнение в това, че част от политическите субекти, които носят пряка отговорност за издевателствата над българските граждани, отново са в Народното събрание. Няма съмнение, че те взаимно са си необходими. За съжаление, все повече няма съмнение и в това, че виновните няма да понесат своето наказание. Идеолозите на „етнически хомогенната българска нация” на Живков, все още продължават да се занимават с политическо инженерство. Отбранявайки собствените си позиции, техните наследници и съратници продължават да тровят медийното и публично пространство с патриотарските си изблици. Но докато българското общество не постигне съгласие относно оценката на онова, което Живков упорито прокарваше от 60-те години до края на властването си, всички ние ще продължаваме да бъде заложници на примитивните кукловоди, които се опитаха да превърнат България в най-уродливия сателит на Съветския съюз.

Още по темата

06/02/2015

Политика

"ДПС консолидира редиците си с Възродителния процес"

04/02/2015

Политика

"О, неразумни ага, поради что се срамиш да се наречеш агент на ДС?"

04/01/2015

Политика

ДПС стана на 25 години, Местан пак нападна кабинета заради ПФ

30/12/2014

Политика

ГЕРБ: "Възродителният процес" стана търговска марка за ДПС