Приемането на Финландия като 31-и член на НАТО възроди спомена за Симо Хаюха, снайперистът, наричан Бялата смърт.

Съдбата на Хаюха е изключително интересна. Роден е през 1905 г. в град Раутярви, Южна Карелия, в семейство на финландски фермери.

Умира 96-годишен и е смятан за най-смъртоносния снайперист в света.

През 1925 г. Хаюха отбива задължителната наборна служба във въоръжените сили на Финландия. Уволнява се със звание ефрейтор. След година постъпва в Гражданската гвардия на Финландия. Така го заварва 30 ноември 1939 г., когато Съветският съюз напада неговата родина, а той решава да помогне на страната си.

Твърди се, че за 100 дни сам отстранява повече от 540 противници. Тогава получава и прозвището Бялата смърт.

Благодарение на дългогодишното си обучение и интереса му към оръжията, Хаюха става изключително способен стрелец – постига непостижимото, като уцелва 16 пъти мишената за една минута на разстояние от 152 метра – умение, което по-късно му служи много добре.

Освен това е и изключително издръжлив. Сражавайки се при температури от -20 до -40° C, 12 финландски дивизии под командването на генерал-майор Уилхо Туомпо успешно отблъскват атаките на 9-а и 14-а съветски армии. Само за ден Хаюха успява да убие 40 съветски войници.

Изцяло увит в боен камуфлаж, въоръжен с винтовката М28 (финландски вариант на съветската Мосин-Наган), Хаюха отказва да използва оптически мерник. В седящо положение, от разстояние 400 метра, високият 160 см финландец разчита единствено на металната мушка (рус. "мухичка"). Използва различни тактики против демаскиране, като например слага в устата си сняг, за да не го издава издишаната пара. В боя използва специфичните за Зимната война тактически прийоми. Това е и причината да не бъде ликвидиран от други снайперисти или артилерия. 

Съветските воини пък разбират, че воюват срещу един човек, а  не срещу мнозина.

Хаюха никога не коментира публично точно колко хора е убил, но през 2017 г. са открити негови мемоари, в които се съдържа и списък със заглавие "Моите грехове". Там той изчислява, че е убил около 500 души.

На 6 март 1940 г. Хаюха е ранен в челюстта от експлодиращ куршум на Червената армия и изпада в кома, от която се съвзема след 9 дни.  Намират го случайно сред купчина трупове. Плъзват слухове за смъртта му, които самият той опровергава след събуждането. Направени са му 26 операции по време на 14-месечния му престой в болницата. Заради успехите си на бойното поле е повишен от ефрейтор в лейтенант лично от маршал Карл Густав Манерхейм, което е и най-големият кариерен скок във военната история на Финландия. Нужни са няколко години, за да се изправи отново на крака. Въпреки че челюстта му е сериозно увредена и част от лявата му буза липсва, той успява да се възстанови от раните си.

След войната започва да се занимава с лов на диви елени и развъждане и отглеждане на породисти кучета. По-късно става ловен съветник и партньор на президента Урхо Кеконен. През 1998 г. в интервю група американци го питат какво е необходимо за добър изстрел, отговорът му е "тренировки".

Симо Хаюха прекарва последните си дни в селцето Руоколахти, близо до руско-финландската граница. Умира през 2002 г.