Казват, че хората са големи, колкото са големи мечтите им. Днес ви срещаме с Александър и неговите мечти: Той е на 41 години и е влюбен в спорта. Тренира бадминтон, тенис на маса, спринт, скок на дължина, кара ски, язди кон, владее джудо. Участва в повечето специални олимпийски игри през последните десетина години в различни краища на света – в Китай, САЩ, Чехия, Полша, Гърция и Южна Корея. На световните игри в Атина през 2011 година участва с плуване и печели за България два златни медала, а от игрите в Лос Анджелис през 2015 се завръща със сребърен медал по джудо. Александър е със Синдром на Даун.

Днес Сашо се смее, определяйки себе си като спортист ветеран. Започва да се занимава със спорт, без да има никакви планове за бъдещето. Запалва се от баща си, който е художник, но е тренирал бягане с препятствия. Оттогава до днес Сашо успява да покори няколко дисциплини и да завоюва редица медали. Може би, така човек успява – като следва страстта, която го кара да се чувства жив, независимо от препятствията – или въпреки тях!

Спортът далеч не е всичко в живота на Сашо. Музиката има своето значимо място в него – може би и защото майка му е учителка по музика. От Металика и Кис, през Майкъл Джексън, до Елвис Пресли – Сашо намира в различните стилове и вдъхновение, и успокоение, като не забравя българската народна музика, на която обича да танцува хора. И сякаш най-радостна за него остава песента на птичките – на лястовиците, защото идва пролетта. Любимият му сезон.

Отвъд постиженията и успехите, какъв е светът на Сашо? Може би, като на всеки от нас. Сашо работи и не спира да мечтае – за това хората „да се усмихват и да имат души“. Безценна е подкрепата, която получава от хората, които са до него, и нещата, които е научил от тях. Сашо умее сам да си готви, да чисти и да се грижи за себе си, има диплом за масажист, а от 2010 година е част от екипа на Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ). За работното място и колегите си там говори с обич и казва, че от тях получава най-много подкрепа и споделя: „Искам всички да имат работа, това е.“. Приятелите, с които безгрижно пие бира преди, се позагубват с времето, но намира разбиране у колегите си. И споделя: „Не искам да се връщам назад.“ – може би, защото липсата на точно това разбиране в детството му го натъжава и Сашо избира да гледа напред.



Сега той се готви за ново предизвикателство - Фестивала на способностите София 2017 на 8 октомври и кани всичките около себе си да се включат. Този фестивал се провежда за първи път в България . Той е за всеки, малък или голям, който иска да провокира собствените си способности чрез различни игри като „Говори с поглед“, „Затвори очи и усети“, „Лабиринт на ума“, „Карти памет“ и други. Освен игрите, на фестивала ще бъдат отворени и различни работилници, където всеки ще може да твори.

Сашо кани и вас на фестивала. За да ви разкаже още за мечтите си и да се забавлявате.

Вижте повече за събитието на Ability Fest Sofia 2017 във Facebook.