Зуека, един Дон Кихот от България: Не искам детето ми да живее тук (подкаст)

Днес в нашия подкаст поканих Васил Василев-Зуека, той е актьор, телевизионен водещ и художник.

Роден на 30 април в Сливен през 1965 г., Зуека е завършил куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Илков. Участвал е в студентското предаване "Ку-ку" и в предаването "Каналето". Бил е водещ на предаванията "Господари на ефира", "Пълна лудница", "Като две капки вода", "Маскираният певец" и др.
С актрисата Нина Димитрова основават театър "Кредо" (1992). Първата им постановка – "Шинел" по Гогол има повече от 500 представления. Спектакълът е представен на над 150 международни фестивала в Европа, Азия и Америка и е игран в много държави по света на осем езика.

Играл е във филмите "Граница" (1994), "След края на света" (1998), "Пансион за кучета" (2000), "Хълмът на боровинките" (2001), "Пътуване към Йерусалим" (2003), "Мила от Марс" (2004), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008), "Седем часа разлика" (2011), "Посоки" (2017), "В кръг" (2019) и др.

От 2021 г. живее в Испания заедно със съпругата си Ани и сина им Стефан и се издържа единствено с рисуване. Негови картини са притежание на колекционери по цял свят.

Носител на наградата "Икар" на Съюза на българските артисти за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света.

В този епизод на подкаста ни няма да говорим за шоу и политика, а за истинската цена на свободата, която е избрал Зуека. За смеха като броня и за мълчанието като избор. Гостът ми днес е човек, който винаги е съществувал между два свята – този на клоуна и този на истинския артист с позиция. Един човек, който може да ви разсмее до сълзи и след това да ви накара да се замислите защо плачете. Зуека избра да напусне България заедно със семейството си като жест на несъгласие с това, в което ние тук превърнахме държавата и себе си.

Той не говори патетично. Здраво стъпил на земята е. Изглежда изключително доволен от решението си, реализиран, щастлив. Удивлява се на приказката, в която е попаднал. Казва, че желанието му за по-спокоен живот и по-добро бъдеще за сина му са били основните причини за това преместване. В България усеща, че системата не позволява на творците да се развиват свободно. Достига личен предел в страната ни, в която простащината се възпроизвежда институционално, а медиите мълчат или ръкопляскат. Той е артист, не е политик, но знае кога не може повече да диша. Уморил се е да се бори с вятърни мелници.

"Не съм беглец, не съм предател, нито някой, който търси лукс. Напуснах, защото повече не можех да бъда част от тази каша – от лицемерието, от заплахите, от това чувство, че те наблюдават, че трябва да си "послушен", ако искаш да съществуваш на екрана. България стана място, в което талантът е подозрителен, а подмазвачът – успешен."

Зуека разказа как е обяснил на близките си този труден избор и как жена му веднага го е разбрала, че са взели решението заедно, някъде по времето на епидемията Ковид. 

"Испания ми даде въздух. Улиците не миришат на безнадеждност. Говоря с хора, които не се боят. Не живея като някакъв голям артист – рисувам, продавам, уча се. Но имам спокойствие. Не ме питат на кого съм "удобен". Не ме режисират."

Не му липсва актьорското майсторство, може би защото е намерил друг начин да реализира творческия си импулс - Зуека разказа подробно как се учи да рисува, да продава, да е самостоятелен предприемач и ни покани на изложбата си в София „Моят Дон Кихот“, чието откриване е на 14 май и ще може да бъде видяна до 18 май в галерия Nova Art Space.

В изложбата са включени 20 нови произведения на автора, като ще се продават и 333 уникални големи луксозни книги с картините от изложбата в елегантен принт и авторска бележка под всеки брой. Припомням, че в испанската столица Мадрид Василев откри първата си самостоятелна изложба „Моят свят“ (Mi Mundo) през месец май 2024 г.

Говорим още как прекарахме живота си по протести, какво се случи, когато Стената падна и кога той е разбрал, че цялата ни еуфория вероятно е била използвана? Че са ни излъгали? Той много спокойно каза, че едни момчета тогава (едни от нас, сред нас) просто са се възползвали от енергията на промяната. Направили са компромиса, станали са зависими. И че у нас не падат стени, а само фасади... Запитахме се как се превръща един народ в зрител на собственото си унижение? Пошлостта, чалгата, сервилността – кога станаха стандарт, а не изключение?

Наскоро в интервю в голяма телевизия (което свърши твърде скоро след това му изказване...) Зуека каза, че светът се променя към лошо и България отново е на път да направи грешен избор. Говорихме и за проруската пропаганда у нас, и за хибридната война, и за ужасяващата и неоправдана носталгия по соца. 

На 18 май Зуека ще бъде отново водещ на „Като две капки вода“, този път на Националния стадион "Васил Левски". Разказа как Рачков и Геро са отишли да го поканят в Испания, точно когато там нямаше ток, телефони и интернет.
...
И така, Зуека днес не е „изчезнал“ – той просто е станал невидим за една система, която не знае какво да прави с хора като него. Защото човекът на изкуството не трябва да бъде държан в кафез – пък бил той и златен.

Васил Василев-Зуека цял живот е бил в центъра на сцената, а е избрал да си тръгне. Човек, който разсмиваше България в най-мрачните ѝ часове и я напусна, когато тя се влюби окончателно в мрака. Някъде между Дон Кихот и клоуна, между четката и микрофона, между Валенсия и София живее моят гост.

Този разговор прозвуча така, сякаш е писмо от човек, който все още вярва, че България не е загубена, а просто заспала. Защото тя е прекрасна и луда страна, в която живеят герои, които не знаят, че са такива.

Следете новините ни в GoogleNews