
Ели Скорчева и Рашко Младенов излизат тази вечер на сцената в Благоевград с новата постановка на „Деца на света“. В понеделник, 16 ноември, двамата големи актьори ще бъдат гости на Искра Ангелова в предаването „Културата с Искра Ангелова“ по OFFNews.
Какво се случва с една страна, когато децата заминат? И какво се случва с техните родители, когато годините минават, телефонните разговори стават все по-кратки, а обещаното завръщане непрекъснато се отлага?
На тези болезнени въпроси е посветена „Деца на света“ – една от най-проникновените пиеси на големия български поет и драматург Стефан Цанев, която се завръща на сцената с нова постановка и забележителен актьорски състав.
Тази вечер, 12 ноември, от 19:00 часа спектакълът гостува в обновената зала „Яворов“ в Благоевград, само десет дни след софийската си премиера. В главните роли са Ели Скорчева и Рашко Младенов, а към тях се присъединява Йоана Буковска. Режисьор е младата Мария Панайотова, носител на голямата награда от конкурса за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ през 2026 година.
Пиесата е тъжна комедия за България, която губи децата си. Стефан Цанев написва „Деца на света“ през 2011 година, когато милиони българи вече са напуснали родината в търсене на по-добър живот. Първата сценична реализация е през 2013 година, но днес, повече от десетилетие по-късно, текстът звучи не по-малко актуално.
Самият автор определя творбата като „тъжна комедия“ – определение, зад което стои една от големите трагедии на съвременна България: свободата да заминеш и невъзможността да върнеш времето, което си изгубил с близките си.
В пиесата има една жестока историческа ирония. Българите вече могат да пътуват, да учат, да работят и да живеят навсякъде по света. Но тази извоювана свобода има и своята човешка цена. Родителите остаряват сами, децата създават семейства другаде, а внуците постепенно започват да говорят на друг език.
И родината, която някога е била дом, се превръща в спомен.
Цанев не обвинява заминалите. Неговият поглед е насочен към онези, които остават. Към майките и бащите, които се радват на успехите на децата си, но всяка вечер се връщат в празните си къщи. Към бабите и дядовците, които познават внуците си предимно от екрана на телефона. Към хората, които продължават да чакат, дори когато вече не вярват, че някой ще се върне.
Това е пиеса не само за емиграцията, но и за самотата, за достойнството, за остаряването и за болезненото усещане, че си станал ненужен.
В центъра на спектакъла са Евгения и Дамян – двама възрастни хора, които са създали своя малък оазис насред пустошта: крайпътен мотел-ресторант, където се опитват да съхранят не само живота си, но и смисъла на собственото си съществуване.
Евгения, изиграна от Ели Скорчева, е бивша учителка по литература. Жена с характер, с памет и с болезнено чувство за справедливост. В нея се сблъскват любовта към децата, гневът от изоставянето, гордостта и нежеланието да признае колко самотна се чувства.
Нейният партньор на сцената е Рашко Младенов – актьор с изключително чувство за комичното и трагичното, музикант и пианист, за когото театърът винаги е бил пространство на човешка свобода.
Любопитно е, че макар да е работил в продължение на 15 години в един театър със Стефан Цанев, Младенов за първи път участва в негова пиеса. Драматургът дори е дописал част от текста след разговори с актьора и творческия екип.
Дългогодишното приятелство между Ели Скорчева и Рашко Младенов придава допълнителна естественост на сценичното им партньорство – нещо, което режисьорката Мария Панайотова откроява като особено ценно за спектакъла.
Йоана Буковска се появява в ролята на своеобразна „жрица на любовта“, която внася още един пласт в историята за човешката близост, надеждата и самотата.
Новата постановка има и символично значение. През август 2026 година Стефан Цанев навърши 90 години.
Поет, драматург, публицист и автор на мащабния исторически труд „Български хроники“, той е сред онези български творци, които никога не са се отказвали да разговарят с обществото за неговите страхове, заблуди, надежди и морални противоречия. В неговите пиеси историята рядко е само минало, а човешката съдба почти винаги се оказва свързана със съдбата на България. „Деца на света“ е особено силен пример за това. Написана преди 15 години, пиесата сякаш предвижда една от най-тежките дилеми на днешното българско общество: как да бъдем част от свободния свят, без да изгубим връзката помежду си? И може ли една държава да има бъдеще, ако все повече от нейните деца го търсят другаде?
Режисьорката Мария Панайотова поставя в центъра на своя прочит усещането за изгубеност – не само географска, но и духовна. Нейните герои обитават пространство, в което времето сякаш е спряло. Крайпътният им ресторант е едновременно убежище и капан, място на очакване и метафора на една обезлюдяваща страна.
Композитор е Асен Аврамов, сценограф е Лиа Паликова, а хореограф е Маргарита Градечлиева.
***
В понеделник, 16 ноември, от 19:00 часа, Ели Скорчева и Рашко Младенов ще бъдат гости на живо в предаването „Културата с Искра Ангелова“ по OFFNews.
Ще говорим и за една България, от която толкова много хора заминават, за самотата на останалите и за трудния избор между личното щастие и принадлежността.
Защото „Деца на света“ поставя въпрос, който надхвърля театралната сцена: Какво остава от един дом, когато всички, за които е бил създаден, са си тръгнали?
Зрителите ще могат да задават въпросите си на живо по време на предаването.
„Деца на света“ гостува тази вечер, 12 ноември, от 19:00 часа в зала „Яворов“, Благоевград. Билети се предлагат на касата на залата, чрез Eventim и Grabo.
Следете новините ни в :







































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Шефът на ''Кауфланд'': Ако веригата тръгне надолу, фалитът на КТБ ще ви се стори като пролетен бриз
Шефът на ''Кауфланд'': Ако веригата тръгне надолу, фалитът на КТБ ще ви се стори като пролетен бриз
Шефът на ''Кауфланд'': Ако веригата тръгне надолу, фалитът на КТБ ще ви се стори като пролетен бриз
Шефът на ''Кауфланд'': Ако веригата тръгне надолу, фалитът на КТБ ще ви се стори като пролетен бриз