Днес денят е празничен както за малките, така и за нас, вече порасналите деца. Навършват се 100 години от рождението на един от най-забележителните европейски творци – Джани Родари. С времето се убеждавам все повече, че за да си истински добър творец, животът ти няма как да бъде напълно щастлив. Важно е да правиш щастливи другите. Загубата на близки и любими хора често е причина да насочим мисълта си другаде – там, където приказките се превръщат в свят, в който сме добри, в който разпознаваме любовта като основна своя истина.
„Приключенията на Лукчо“, „Джелсамино в страната на сънищата“, „Пътешествието на синята стрела“, „Приказки по телефона“, „Животни без зоопарк“… Всички тези книжки, написани от Родари и до днес ни карат да се усмихваме с неподправена носталгия към нашето детство. То никога не може да се превърне минало. То е настояще, към което се връщаме в моменти на мъка и тъга.
При Джани Родари истината и измислицата вървят в едно. Иначе нямаше да е приказно словото му. Фантазията е нещо, без което не можем. Мечтите ни правят истински живи. Надеждата е упованието, че един ден всичко ще се подреди, защото в хубавите приказки се случва точно така. Затова се сещам и за едно от най-гениалните стихотворения, които съм чел. То също е на вълшебника Джани Родари:
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.
„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!“
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
