Eстер Херитсен: Хаосът е неизбежен, илюзията е в реда

Зарина Василева Последна промяна на 11 декември 2020 в 08:00 2745 0

Снимка esthergerritsen.com

Eстер Херитсен е определяна като един от обещаващите литературни таланти на Нидерландия още от дебюта ѝ през 2000 г. Автор на четири романа, новела и няколко сборници с разкази. Води популярна седмична колонка в многотиражен нидерландски вестник. Удостоена е с честта да напише подаръка за нидерландската Седмица на книгата през 2016 г. с тираж 700 000 екземпляра. Автор на телевизионни и филмови сценарии, включително на Инстинкт (2019), който е нидерландската кандидатура за Оскар през 2019 г. "Жажда" е най-звездният ѝ роман, издаден и в България с блестящия превод на Мария Енчева и под редакцията на Невена Дишлиева-Кръстева. "Жажда" бе представен лично от Херитсен в рамките на Софийски международен литературен фестивал.

Ето какво сподели пред OFFNews Естер Херитсен:

Започвате „Жажда“ с фокус върху тихия и подреден свят на напълно отдадения човек, а след това разгръщате идеята за хаоса, връхлетял живота му. Неизбежен ли беше този взрив? 

Хаосът винаги е неизбежен. Илюзията е в реда. Исках да пиша за реда, но тогава се запитах: Как можем да объркаме реда на тази жена? Лесният отговор беше: Нека ѝ дадем дете.

Стремежът ни да заключим страховете от хаоса по-силен ли е от всяко майчинско чувство, та дори от смъртта?

Страхът от хаоса е страх от живота, така че да.

„Смъртта се спотайва в горния ляв ъгъл на всяка стая“ е вероятно най-точното описание, което някой е давал на смъртта. Тя не само се е спотайвала, но е била няколко пъти много близо до Вас. 

Смъртта поставя всичко в правилната перспектива, но е трудно да се живее с тази перспектива всеки ден. Ето защо забравяме за смъртта, така е по-лесно. Ето защо смъртта може дори да се смята за „неестествена“.

Книгата Ви е като учебник по психология, с изключително прецизните образи на неосъществяването, саморазрушението, отчуждението, болката. Изпитвахте ли Вие самата болка, докато ги изграждахте?

Докато пишех ми се струваше, че подреждам емоции, без да ги усещам. Ето защо писането е толкова успокояващо занимание.

Разгръщате темата за вечното догонване майка. Кога се постига покоят в отношенията?

В тези взаимоотношения спокойствието ще бъде постигнато, само ако двете приемат, че могат и една без друга.

Какво бихте искали Вашата дъщеря да разбере за себе си и за Вас чрез „Жажда“?

Ако трябва да бъда честна, надявам се, че тя няма да чете книгите ми. Това е толкова съкровено. Майката и дъщерята в моята книга не приличат на собствената ми майка или на собствената ми дъщеря. Чувствам, че аз съм и двата образа. Ако дъщеря ми трябва да вземе нещо от книгите то това е, че: Всяка емоция е позволена.

Все още ли Ви изумява това, че сте неин авторитет?

Дъщеря ми е вече почти 12-годишна, а авторитетът ми става все по-малък и по-малък с всеки изминал ден. Тя все още има нужда от мен, но всичко, което иска, е любов. По дяволите авторитетът.

„Всеки сам съчинява вкуса в устата си“ – това ли е причината за все по-булимичната ненаситност, с която поглъщаме всичко около себе си?

Цялото това консумиране е проблем. Илюзията, че купуването и яденето на неща (моите собствени зависимости) могат да ви удовлетворят е илюзия, към която можете лесно да се придържате, стига да има пари и да има храна... Чувствам, че ставаме като онези пилета, които са отглеждани само, за да ядат. Те много бързо стават дебели, за да могат бързо да ги заколят. Ако не ги убиете достатъчно бързо, те се самоубиват от ядене.

Казвате, че предпочитате да мислите за книгите и сценариите си, отколкото за себе си. За какво изпитвате жажда?

Докато се занимавам с работата си, нямам други копнежи. Работата е най-здравословната ми зависимост.

Какво е онова, свързано с България, което разпалва Вашето любопитство?

Как така изведнъж всички сте толкова любопитни?

Как Естер Херитсен представи "Жажда" пред любопитните български читатели, може да видите във видеото:

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови