Книгата „Игра. 25 истории за децата на 90-те“ е откровение за вътрешния свят на едно дете на 90-те. През смях, тъга, игра на улицата и различни житейски случки, свързани с порастването, Ангел Иванов създава картина на едно безгрижно детство, без обаче да пести и трудностите, и изпитанията.
На 16 юни новият сборник с разкази на Ангел Иванов беше представен в книжен център "Гринуич" от главния редактор на списание "Култура" и "Портал Култура" Тони Николов и големия български писател Деян Енев, който е редактор на книгата. Модератор на срещата беше Елица Виденова.
Това е една книга със силата на документ, за падането и ставането, при изкачването на неминуемите житейски стъпала, но пазещо в шепите си вечното пламъче на игра, без която порастването е невъзможно, акцентира Деян Енев.
"Когато я започнах, усещането беше на засмукване. Това показва дали една книга е истинска. Ние много често величаем или низвергваме книгите...Е, тази книга е истинска“, отбеляза Тони Николов.
Той се спря и на един от абзаците в книгата, в който се описва как децата са играли футбол между две дървета (череша и вишна), служещи за странични греди на вратата. Фактът, че няма горна греда, се превръща в дълбока метафора за разширяването на хоризонта до безкрайност – знак, че в книгата на Ангел небето и божественото измерение винаги присъстват.
”Аз на хартия съм дете на 80-те, а не на 90-те – родена съм в България през 79-а година. Но забелязах от книгата на Ангел, че моето детство е било абсолютно същото. Тоест децата на 80-те и децата на 90-те сме имали практически идентично детство, което обаче не може да се каже за децата, родени веднага след нас. Аз имам две деца – нищо общо няма тяхното детство с нашето. Точно това си говорихме преди малко отвън: че вече не знам какво да направя, не знам как да ги заинтригувам, не знам как да им направя весело и интересно. Нищо вече не е същото“, разказа Елица Виденова при представянето на книгата.

Тя отбеляза, че е важно да се подкрепя качествената българска литература, за да достига до възможно най-много хора.
Елица Виденова сподели, че за нея това е книга, с която Ангел (а и аз като негов читател) иска прошка от родителите си и от всеки, когото е наранил по пътя си.
Какво отличава разказите?
Самият Ангел Иванов споделя в книгата си:
„Ние бяхме последното поколение, което игра на Улицата. И първото, което осъществи прехода към първите компютърни клубове. Все още обаче ги нямаше онези джаджи, които днес ни пречат да видим хоризонта и човека отсреща – смартфоните. По едно време за кратко се появиха пейджърите, помните ли ги?! Но нашият храм тогава без съмнение беше огромният свят навън, събран в междублоковото пространство. Нашата религия бяха игрите. Неслучайно, на връв на вратовете си носехме ключетата за вкъщи, предобрази на нашите Кръстчета“.
Разказите се отличават със своята изповед и честност към читателите. Актрисата Бориса Сарафова-Черкелова прочете един от най-разтърсващите разкази на Ангел "Дядката".
Маргарита Генчева
Маргарита Генчева учи "Журналистика" в Софийския университет. Интересите ѝ са в областта на публицистиката, християнското богословие и международната журналистика.
















Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Цените на петрола продължават да се понижават
Извънземен! Лео Меси вкара хеттрик, счупи куп рекорди
Правителството представи СИГМА, която показва как се харчат обществените средства
''И Навална да дойде след Путин, ще е същото'', възгледите на убития художник Семьон Скрепецки