Шифърът на Данте

OFFNews 03 юни 2023 в 08:29 2537 0

Прочитите на Данте

Снимка Фондация Комунитас

Изданието е в три тома

„Прочитите на Данте” в три тома, посветени на „Ад”, „Чистилище“ и „Рай”, под авторството на проф. Владимир Градев е забележителен труд с принос за световната дантология, който прави шедьовъра, създаден през Средновековието, толкова близък за съвременния човек, разгръщайки пред него пластовете история, философия, богословие и литература.

„Данте е един от тези двама или трима автори, с които можем да растем до края на дните си. Всеки, почувствал и замислил се за тайната на собственото си съществуване, може да прибави коментар към поемата, което обикновено се случва след превалянето на „попрището жизнено в средата”. И колкото по-богат и разнообразен е собственият опит, толкова по-силно и дълбоко става усещането за строгата и завладяваща красота на Комедията, толкова повече очарова тя душата с музиката на своите песни, възхищава ума със завършеността и многоизмерността на своята структура, за да даде нов достъп и към небето, и към земята,“, пише проф. Градев.

„Прочитите на Данте” изясняват взаимовръзките и смислите на стиховете и въвеждат читателя в сърцевината на поетичния и духовен гений на „Божествена комедия”. Рисунките на Ботичели изящно осветляват коментарите на всяка песен. Редактор на изданията е Илияна Иванова, а художественото оформление е дело на Николай Киров.

Владимир Градев (род. 1963 г.) е преподавател в специалност „Културология” на Софийския университет. Автор е на книгите „Това не е религия”, „Излизания”, „Разпознавания”, „Приближавания” (издания на Фондация „Комунитас”) и др.

Публикуваме в аванс откъс от тритомното издание, предоставен специално за OFFNews.bg от Фондация "Комунитас":

Из „Живот и творчество на Данте“

Поетът се скита от град на град, от замък на замък: Форли, Верона, Арецо, където се среща със сер Петрако, бащата на Петрарка, също флорентински изгнаник, Болоня, Тревизо, Падуа, където намира своя съгражданин и приятел Джото да рисува капелата „Скровени”; Луниджана, Казентино, където пламва от силна страст към „планинката”, на която посвещава една от красивите си канцони (Рими, CXVI).

Някои биографи, пръв от които е Бокачо, твърдят, че изгнаникът е бил в Париж, където е учил в Сорбоната, според други е стигнал и до Оксфорд. Някои са още по-смели в допусканията и спекулациите, твърдят, че по време на странстванията си Данте е бил посветен в обществото на тамплиерите, пропушил хашиш и оттам дошли виденията на отвъдните светове.

За изкушените от окултизма флорентинският поет е централна фигура на западната езотерична традиция, обобщена цялата в Божествена комедия. Те са убедени, че fedeli d’amore („верните на любовта”), както Данте и приятелите му се зоват, е име не на поетичен кръг, а на инициационна секта, приемник на тайно учение, получено от тамплиерите (и зад тях от йоакимитите, катарите, алхимиците, кабалистите, и по-назад гностиците, мистериите, Питагор и Орфей, Хермес и Заратустра) и предадено на розенкройцерите и масоните. Според тази популярна версия, за да избегне преследването на Инквизицията, Алигиери е използвал поетичното алиби на художествената фикция и е написал Комедията на криптирания език на сектата и тайните правила, според които е изградена поемата, съответстват на окултните закони, които управляват вселената, като образите и всички думи в нея освен явното, имат и скрито, достъпно единствено за посветените значение.

Всичко това са все спекулации и конструкции от последните два века и съществуването на такава секта, също както в разказ на Борхес, никога не е доказано с документи и исторически свидетелства. Това е без значение, тъй като всеки посветен и озарен тълкувател е сигурен, че държи верния ключ към „шифъра на Данте”. Ала няма и двама с еднакъв ключ и безкрайните спорове между тях само прибавят оbscurum per obscurius („тъмно чрез тъмното”).

От дългогодишните странствания на Данте се раждат разкази и легенди, в които „божественият поет” (il poeta divino), както започва да го нарича епохата му, съвсем не е издялан от един къс мрамор: строг, страховит, героичен, стоящ изправен с върховна морална и духовна сила срещу насрещния вятър на Фортуна. Безспорно такъв е образът на Данте в модерното ни въображаемо, но старите анекдоти го представят и в по-друга светлина. В тях се разказва както за неговото остроумие, ученолюбие и удивителна памет, така и за извънмерната му гордост и болезнено честолюбие. Те описват и различни ситуации, в които изгнаникът познава „печалната бедност” и „как хлябът чужд горчи, и как се качват трудно чужди стъпала” (Рай, Седемнадесета песен). В дворовете на велможите той нерядко е изпращан „да дели място с глупците” и джуджетата, както заради ръста му, така и заради славата му на шегобиец. Разказаното пътуване до отвъдния свят му носи славата на маг и некромант, дори жените от градските пазари го знаят като човек, който „прескача до ада, когато си поиска”. Легендите го представят и в неблагоприятна светлина – като крадец, доносник, лакомник, сладострастник, сводник. Приписват му по разбираем механизъм описваните от него грехове.

Животът на Данте е запленяваща и днес плетеница от страсти, премеждия, загадки. Бързо се създава романтична легенда за него: любовта от пръв поглед, която вдъхновява най-възвишената поезия, дългото, жестоко изгнание, през което той, като странстващите рицари, върви по трудните, криволичещи пътища на духовното търсене, преодолява тъмните сили на злото, открива скритите от сътворението на света тайни.

Същественото е другаде, то е в създадените в изгнание произведения. Мистерията е, че в годините на митарства и мизерии Данте намира сили и знания, вдъхновение и мъдрост, които му позволяват да се справи с трагедията на своя живот и на историята.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    За пълзящия преврат