Quantcast

Радан Кънев: ЕС може да бъде фактор за промяната, но не може да бъде решение

Още едно разочарование след изборите може да бъде последното за цяло поколение

Георги А. Ангелов Последна промяна на 03 октомври 2020 в 09:00 8115 4

Радан Кънев

- Г-н Кънев. В петък се гласува проектът на резолюцията на комисията LIBE. Какви са посланията? 

- В голяма степен основните послания в него са тези, които чуваме и на площада в България. А и които виждаме от месеци насам в западноевропейските ключови медии - на първо място нивата на политическа корупция в България. Състоянието на медийната свобода и медийния пазар в България и преди всичко безконтролната функция на главния прокурор и неговата роля в очевидната криза на правовата държава в България. Това са въпросите, които поставихме заедно с колегата Елена Йончева преди месеци пред Европейския парламент. Това са и темите, по които ще се проведе дебата в пленарната зала на Европейския парламент в понеделник.

- Можем ли да очакваме, че това може да промени положението в България и каква е целта на това, което предизвикахте, тази буря?

- Първо трябва да видим този дебат в неговия контекст. Всъщност, следващата пленарна сесия ще гледа три много свързани въпроса. Единият дебат е кризата за върховенството на закона в България. Другите два не са насочени към една конкретна държава, а са по-общи. На първо място е новият общ механизъм за наблюдение на демокрацията и върховенството на закона във всички европейски държави. На второ място, условията в които поради корупция или накърняване на принципите на правовата държава могат да бъдат спрени европейски фондове в рамките на следващия дългосрочен бюджет. Тези две теми са свързани и с това, какво се случва в България.

Аз съм убеден, че провеждането на този дебат, само по себе си, е много голям успех за всички хора, които през годините се борим за законността в България. Самият факт на провеждането на дебат ще насочи вниманието към България, ще сложи край на дългогодишното затваряне на очите на европейските институции за проблеми, които всички ние виждаме и от които всички ние страдаме. Искам да подчертая, че страда всеки български гражданин, всеки български бизнес, но страдат и европейските данъкоплатци.

Едно подобно вглеждане в България ще има ефект, какъвто имаше наблюдението по време на предприсъединителния период. Един по-строг контрол, едно по-строго наблюдение и съчетано с дори теоретичната заплаха за спиране на европейски средства - един мощен дисциплиниращ ефект, едно възстановяване, най-малкото на приличието при реформите в съдебната система и политическата корупция. Възстановяване на приличието. Защото през последната година, окрилени от възможността за вдигане на механизма, българските народни представители, къде под диктата на правителството, къде под прекия диктат на главния прокурор, започнаха да изменят законодателството. Особено закона за съдебната власт и наказателно-процесуалния кодекс се измениха в посока на регрес, на отказ от малкото постигнато през последните 10 години в сферата на съдебната реформа.

- Мислите ли, че това може да накара сегашното мнозинство да предприеме нещата, които трябваше отдавна да бъдат направени, като съдебна реформа, и въобще да си променят начина на мислене?

- Това мнозинство в момента изживява последните си седмици или в най-лошия случай последните си месеци. Въпросът е следващите мнозинства и следващите управления на България да работят с ясното съзнание, че са под строго наблюдение.

По време на дебатите, които имахме в групата на Европейската народна партия, аз многократно подчертавах, че основният проблем на България е, че ситуацията и в правосъдието, и на медийния пазар системно се влошава независимо от евентуална промяна на властта след избори. Само преди 7 години, всички сегашни управляващи, без скрития партньор ДПС, бяха в опозиция и заедно с нас участваха в протеста за сваляне на правителството на Орешарски. За съжаление, след една година за опити за реформи, които бяха на думи подкрепяни от ГЕРБ, но на практика - не, от края на 2015 г., нещата започнаха рязко да се влошават. Тоест това, срещу което протестирахме през 2013-та, да го наречем “модела Пеевски”, само се вкорени по-дълбоко в българския обществен живот и днес ситуацията е по-лоша, отколкото през 2013 г.

Това, което не трябва да допуснем, е след нови избори и евентуална смяна на управлението, отново да изживеем подобно разочарование, защото за едно поколение българи това разочарование може да бъде последно.

 - ЕНП, не че толерират, но си затварят очите за действията на техния член - ГЕРБ, на какво се дължи това и виждате ли промяна в отношението им?

- Много ясно се вижда еволюция. Да очакваме резки промени в Европейската народна партия, която е най-голямата и в много отношения най-консервативна европейска политическа партия, за съжаление е нереалистично. Виждаме обаче ясна еволюция и тя е под натиска на медиите и общественото мнение в Северните и Западните страни членки на ЕС. Отново трябва да разгледаме в контекст. В момента ЕС е на крачка една революция във финансите си – взимане на огромен общ заем за икономическо възстановяване и трансформация след COVID-19 и в контекста на т.нар. Зелена сделка. Подобно мащабно заемане на средства от името на Съюза е доскорошна червена линия за всички скандинавски държави, най-малкото за Холандия, Австрия, а и за Германия. Преминавайки тази червена линия, всички правителства в тези държави искат категорична гаранция, че тези средства няма да бъдат разхитени, прахосани и няма да бъдат жертва на корупционни практики.

Ако се вгледаме по-внимателно в тези тревоги, те винаги са били, че в южната периферия на Съюза – Испания, Италия, Гърция... пари лесно се прахосват, а в страните от бившия Източен блок много лесно и безнаказано се крадат. Съответно промяната в рамките на ЕНП е много ясно видима. Аз се надявам обаче да е много по-голяма. Бях много откровен и остър с колегите си, по време на разговорите си с тях. Отбелязах, че преди да започнат протестите в България аз се обърнах към тях с призив ЕНП да бъде активната страна в този дебат. ЕНП, като партия, в която ГЕРБ членува, първа да посочи очевидните проблеми в управлението на България и особено проблемите с медийния пазар и съдебната система.

В момента се получава, че основната движеща сила на резолюцията в Европейския парламент са левицата и либералите. Естествено, Движението за права и свободи използва влиянието си сред либералите, за да сложи чадър, максимално, на своя главен прокурор Иван Гешев, на медийния монопол на Делян Пеевски, а да насочи атаките, чисто политически, срещу правителството.

Що се отнася до левицата, тя търси предизборни политически ползи от дебата. ЕНП, за да защити името си в България и да защити името си в Западна Европа, където са разтревожени данъкоплатците, не трябва да стои пасивно, не трябва да приема този дебат и тази резолюция, като неизбежно зло, а трябва активно да се включи и да постави пръста в раната. Защото ние гледаме към Европа с надежда за защита на медийната свобода и правосъдието. Сфери, в които Европейският съюз има правомощия. Тепърва с новите си механизми търси много по-големи правомощия.

- От гледна точка на един обикновен човек... Как този механизъм, бъдещ, за спиране на фондове би оправил ситуацията в България? Защото виждаме, че статуквото си остава без значение кой формално е власт и кой печели изборите.

- Пряката опасност от спиране на фондове със сигурност ще принуди всеки управляващ да спазва много по-голямо приличие при разходване на обществените средства. Това, само по себе си, не е малко. Трябва да сме наясно, че няма как Европейският съюз да реши проблемите на българското общество. Може да бъде фактор за подпомагане, може да бъде червена лампа, която да сигнализира за проблеми, но не може да бъде решение.

Решението на нашите политически проблеми е в ръцете на нашата демокрация. То минава през избори, през избирането на почтени и авторитетни хора, които да имат смелостта да проведат необходимите реформи, каквото и да струва това. Аз, пред колегите от ЕНП, подчертах, че хората, които са на площада днес, хората, които протестират, това са хората, които винаги са свързвали законността, модернизацията, прогреса в България с център дясното. По-младите хора, по-образованите, градската средна класа, това е ядрото в основата на вота на ЕНП през годините. Съответно предупредих, че ако ЕНП не еволюира в рамките на този дебат, който идва в рамките на няколко дни съответно ще затвори вратата си към тези хора, те ще потърсят политическо представително по друг начин.

Това е един много голям въпрос и за ЕНП, и за българската политика: Ще продължи ли центърът и дясното пространство да бъде бъдещата сила в българската политика или ще се появят нови политически баланси, заедно с нови поколения избиратели?

Продължава на стр. 2

Страница на статията : 0102
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8435

4

Jinx

05.10 2020 в 21:03

Браво бе Радане, ти откриваш топлата вода…

6952

3

Мойри

03.10 2020 в 11:02

Проблемът с геополитическата ориентация на България не стои, докато ние растем.

Много добре формулирано. Продължавайте така. Говорете ясно и точно, на разбираем език, с хората.

8061

2

elbarbudo

03.10 2020 в 10:14

куп празни брюкселски дрънканици...

1113

1

fishcake

03.10 2020 в 09:03

За съжаление въобще не са фактор - и ЕС, и САЩ се правят на ударени.